Железопътната линия Белград–Будапеща ще бъде пусната в експлоатация на 20

Железопътната линия Белград–Будапеща ще бъде пусната в употреба на 20 февруари, заяви унгарският министър на строителството и превоза Янош Лазар.

Той съобщи, че не може да разкрие изискванията по контракта за заемите от Китай за построяването на линията, защото това е „ комерсиална загадка, която може да бъде оповестена единствено със единодушието и на двете страни “.

БГНЕС напомня, че съответните финансови параметри по заема – рента, условия по погашение, гаранции и други бяха засекретени със закон от унгарското държавно управление за интервал от 10 години през 2020 година

По думите на Лазар работата в Унгария „ напредва с положително движение “, изключително след ускоряването на строителните действия през последния интервал, до момента в който в Сърбия към този момент са приключени правата Белград–Суботица и сръбската част от линията Белград–Будапеща.

„ По унгарската права на железницата Белград–Будапеща влаковете би трябвало да се движат с до 160 километра в час “, сподели министърът. Той добави, че неотдавна утвърденият заем от Европейската капиталова банка (ЕИБ) в размер на близо 800 милиарда форинта (около 2,1 милиарда евро) ще разреши реализирането на плана за възобновяване на унгарската железопътна инфраструктура.

„ Реконструкцията на 1 000 километра железопътна линия може да стартира в близко бъдеще “, акцентира Лазар и добави, че финансирането е изцяло обезпечено.

Железопътната линия Белград–Будапеща е освен част от разширената трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T), само че и основен детайл в китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “. Проектът съставлява част от северния сектор от Коридор 10, който свързва Средиземно море с Централна Европа посредством маршрута Пирея–Скопие–Белград–Будапеща–Виена. На унгарска територия планът е подложен на остри рецензии, защото маршрутът не минава през значимите обитаеми места.

Именно Китай има съществена роля за построяването на сръбския и унгарския сектор посредством държавни компании и заеми, като вижда в плана сухопътна опция на морските транспортни направления и входна точка към вътрешния пазар на Европейски Съюз. По този метод линията има двойна роля – инфраструктурна и геополитическа. | БГНЕС