Розопроизводителите и тази година трудно ще вържат сметката
Жегите, почнали в края на март, изненадаха освен хората, само че принудиха насажденията с маслодайна роза да стартират извънредно рано да цъфтят. Последвалите дъждове и по-хладно време през май също способстваха за това тази година реколтата да е освен по-добра от прогнозите, само че и от тази от предходната година.
В същото време по-дребните производители на рози, които са болшинство, все по-трудно се преборват за място под слънцето и от ден на ден се отхвърлят от този бизнес, тъй като усещат, че в него към този момент няма самун за тях. Освен в случай че не си огромен и не си затворил цикъла и с розоварна.
Отглеждането на маслодайни рози от дълго време към този момент е изгубило сантименталния ореол, който надничаше даже от опаковката на локума, за доста производители. Последните години стопаните със междинни по мярка насаждения, които не са затворили цикъла до крайния артикул - розовото масло, споделят, че са съвсем без облага. А на бранша се обръща внимание от страната колкото на изоставени деца - единствено по празник, в тази ситуация - по розобер.
От 2021 година, когато се появи тактика за развиване на розопроизводството, до момента нищо не е мръднало и секторът от ден на ден затъва, споделят по-малките производители, които отглеждат сред 10 и 150 дка насаждения. Чудят се дали нищо не върви тъй като към този момент няколко години няма устойчиво държавно управление, или просто на страната не й е значимо. В момента насажденията с маслодайна роза, към които площи преди години прибавиха и инцидентни хора в желанието си да изкарат доста пари, са към 50 хиляди дка. По разнообразни оценки обаче се преработва цветът от не повече от 40 хиляди дка.
Създадената преди 25 година Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика още преди време в съгласие с Министерството на земеделието е подготвена с план за промени в Закона за маслодайната роза, с които да се решат проблемите в бранша и които вършат връзка и със тактиката. Готов и показан пред отрасловата парламентарна комисия, той отлежава от 2021 година насам.
Браншът се надява този път да се сформира устойчиво държавно управление, което също така ще види в розопроизводството приоритет.
И по-малки, и по-големи споделят, че тазгодишната годишна продукция е по-добра от предходната, а причина напълно са метеорологичните условия - жегите, които започнаха в края на март и дъждовното време през май. Това разрешава към този момент 40 дни да се бере цвят и да продължава. Преди още да е завършила реколтата, първите данни демонстрират, че и добивът, и качеството на розово масло е по-добро от предната годишна продукция. Симеонов счита, че без преваляванията този рандеман нямаше да е налице, а прибраният цвят щеше да е с 30-40% по-малко от предната година.
Сметката на междинните по мярка производители демонстрира, че от нищо би трябвало да сътворят нещо. Изкупната цена за кг маслодайна роза е колкото предходната година - 3.70-4 лева От тях 2 лева са разноски по бране и превоз, а в останалите 2 лева би трябвало да се вмести себестойността. От тези 2 лева са заделят пари за заплащане на налози и осигуровки, подготовка на насажденията, изхранване на фамилиите на производителите, при което остават " едни 70-80 ст. на кг ", пресмята Петър Симеонов.
Получава се по този начин, че розоберачите, които мъчно към този момент се намират, получават надницата си твърдо - 1.50 лева за кг или към 50 лева дневно в акцията, до момента в който за стопаните производството става нерентабилно, макар помощта, която получават. За предходната година тя е към 200 лева на дка като включва пари по така наречен мярка de mimimis, плащана за единица повърхност, и така наречен украинска помощ. Засега важи правилото, че тези пари получават всички производители, без значение от размера им, а също така и без страната да управлява дали част от въпросните розови насаждения не са виртуални.
За такива площи приказват и по-малките, и по-големите в бранша. Всички те са уведомили още преди години страната, само че никоя нейна институция не се е заела с действителни инспекции на място.
В това време въпреки всичко отглеждащите рози на по-големи площи са по-добре, тъй като сумарно получават по-голяма помощ, а контрата остава у дребните. Или, както го разказва Петър Симеонов, такива помощи " на калпак " оказват помощ на огромните да пораснат още, междинните си остават на същото състояние, а дребните умират. По общи оценки площите, за които се дават помощи, само че действително не се употребяват, са към 10 хиляди дка. Това е допустимо да се случи, тъй като изоставените насаждения биват подрязвани едвам избият новите филизи, което става относително бързо и по този начин те биват представяни за действителни.
Понякога дребните са доста по-гъвкави, а розоварната е огромна инвестиция и разход, пък изяснява Гергана Андреева, изп. шеф на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика. Розоварната изисква целогодишна поддръжка, разноските по нея са огромни и това е повода някои да не работят. Според нея при стопаните главен проблем е, че множеството - общо към 3 хиляди, отглеждащи сред 5 и 300 дка рози, не са обединени, което им основава компликации. Дава образец с кооперативите, в каквито работят всички по-малки стопани в Европейски Съюз.
Колко е рандеманът от новата годишна продукция е основен въпрос за данните в бранша. Тоест, от прибраното количество рози какъв брой масло е било добито. Официална информация по въпроса дава Министерството на земеделието след края на реколтата. По мнение на по-дребните производители обаче това са данни, които министерството взима по думите на произвеждащите розово масло, а не по заявеното от тях.
Причината е, че те не са длъжни да заявяват количеството краен артикул, а единствено модифицираните розови листа. " Така никой не може да каже какъв брой розово масло има в България. На тази база слушаме едни и същи неща всяка година, а има доста залежало розово масло ", считат в асоциацията, ръководена от Симеонов. Самият той създава единствено розова вода и споделя, че сега са налице най-хубавите рандемани за последните 20 година Това е повода да споделя, че браншът е 98% на ярко.
Гергана Андреева показва, че рандеманът тази година е по-добър от предходната, само че правилните данни за количество и качество може да се кажат след края на акцията, защото от насаждения, които са добре гледани е добър, а от други - не, и по тази причина най-после се прави осредняване.
" Ако не се вземем в ръце, нещата ще стават все по-зле ". С това изказване заетите в бранша формулират желанието си най-накрая най-малко главните проблеми да се решат. Те могат да се обобщят в три съществени:
- Липса на работа ръка
- Липса на модерни препарати за пръскане
- Еднаква дотация за всички
С работната ръка проблем имат всички бизнеси като в тази ситуация работата е не просто сезонна, а и много къса - към месец до момента в който се прибере цветът. Освен това работният ден стартира в 5 сутринта, което не всеки е податлив да прави. По-големите производители не споделят да има дефицит на служащи като споделят, че сега няма каква друга просвета да се прибира. Грижите за розите обаче не престават и преди, и след този сезон, само че стопаните не могат да си разрешат да задържат служащите в същото време.
Уникален за бранша обаче е казусът с препаратите за напръскване. Вносителите нямат интерес да се занимават с регистрацията им, защото единствено стеснен брой стопани ги употребяват. От една страна това води до напръскване с препарати, които са морално остарели и неефикасни като наследник камък и бордолезов разтвор, а от друга стопаните не могат и да аплайват за дотация за препарати, тъй като няма регистрирани такива.
За да е още по-сложно, се оказва, че извинението на институциите се състои в това, че с цел да се утвърди един препарат, то той би трябвало да е позволен за прилагане в Европейски Съюз. Андреева обаче отбелязва, че България е единствената членка, която създава индустриално розов цвят, заради което страната би трябвало да откри метод да помогне за регистрирането на подобен.
Така стои неизползвана помощта, която е 38 лева и 10 лева за различен тип. Все още има стопани, които пръскат десетки декари като в старите времена - с пръскачка на тил. Причината е, че те не могат да отговорят на числовите условия, известни като общоприет индустриален размер, които да им разрешат да аплайват за техника по европроекти. А също така на тях е невероятно да работят в откритите правила за дотации за техника, при което се взема заем, купува се техниката, а след това се подава план, чието вероятно утвърждение трае най-малко година и още толкоз за отпущането на половината от цената при общо 6-годишен план.
За разлика от българската страна, която явно не се вълнува изключително от обстановката към емблематичния другояче български артикул, на други пазари кипи интензивен труд - на някои и благодарение на разсад на маслодайна роза от България. Турция, Иран, Азербайджан интензивно развиват развъждането на това растение и стартират да притискат България на интернационалните пазари.
Това е допустимо с държавни дотации и за развъждането на розите, и данъчни облекчения, а и цената на труда там не е по този начин висока. Андреева показва и че тези страни не са в Европейски Съюз и не се постанова да дават отговор на множеството условия, както при развъждането на розите и производството на маслото, само че и на други регламенти, а трудът в България се заплаща много повече, в това число с дължимите налози и осигуровки по еднодневните контракти на наетите.
В същото време по-дребните производители на рози, които са болшинство, все по-трудно се преборват за място под слънцето и от ден на ден се отхвърлят от този бизнес, тъй като усещат, че в него към този момент няма самун за тях. Освен в случай че не си огромен и не си затворил цикъла и с розоварна.
Отглеждането на маслодайни рози от дълго време към този момент е изгубило сантименталния ореол, който надничаше даже от опаковката на локума, за доста производители. Последните години стопаните със междинни по мярка насаждения, които не са затворили цикъла до крайния артикул - розовото масло, споделят, че са съвсем без облага. А на бранша се обръща внимание от страната колкото на изоставени деца - единствено по празник, в тази ситуация - по розобер.
От 2021 година, когато се появи тактика за развиване на розопроизводството, до момента нищо не е мръднало и секторът от ден на ден затъва, споделят по-малките производители, които отглеждат сред 10 и 150 дка насаждения. Чудят се дали нищо не върви тъй като към този момент няколко години няма устойчиво държавно управление, или просто на страната не й е значимо. В момента насажденията с маслодайна роза, към които площи преди години прибавиха и инцидентни хора в желанието си да изкарат доста пари, са към 50 хиляди дка. По разнообразни оценки обаче се преработва цветът от не повече от 40 хиляди дка.
Създадената преди 25 година Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика още преди време в съгласие с Министерството на земеделието е подготвена с план за промени в Закона за маслодайната роза, с които да се решат проблемите в бранша и които вършат връзка и със тактиката. Готов и показан пред отрасловата парламентарна комисия, той отлежава от 2021 година насам.
Браншът се надява този път да се сформира устойчиво държавно управление, което също така ще види в розопроизводството приоритет.
И по-малки, и по-големи споделят, че тазгодишната годишна продукция е по-добра от предходната, а причина напълно са метеорологичните условия - жегите, които започнаха в края на март и дъждовното време през май. Това разрешава към този момент 40 дни да се бере цвят и да продължава. Преди още да е завършила реколтата, първите данни демонстрират, че и добивът, и качеството на розово масло е по-добро от предната годишна продукция. Симеонов счита, че без преваляванията този рандеман нямаше да е налице, а прибраният цвят щеше да е с 30-40% по-малко от предната година.
Сметката на междинните по мярка производители демонстрира, че от нищо би трябвало да сътворят нещо. Изкупната цена за кг маслодайна роза е колкото предходната година - 3.70-4 лева От тях 2 лева са разноски по бране и превоз, а в останалите 2 лева би трябвало да се вмести себестойността. От тези 2 лева са заделят пари за заплащане на налози и осигуровки, подготовка на насажденията, изхранване на фамилиите на производителите, при което остават " едни 70-80 ст. на кг ", пресмята Петър Симеонов.
Получава се по този начин, че розоберачите, които мъчно към този момент се намират, получават надницата си твърдо - 1.50 лева за кг или към 50 лева дневно в акцията, до момента в който за стопаните производството става нерентабилно, макар помощта, която получават. За предходната година тя е към 200 лева на дка като включва пари по така наречен мярка de mimimis, плащана за единица повърхност, и така наречен украинска помощ. Засега важи правилото, че тези пари получават всички производители, без значение от размера им, а също така и без страната да управлява дали част от въпросните розови насаждения не са виртуални.
За такива площи приказват и по-малките, и по-големите в бранша. Всички те са уведомили още преди години страната, само че никоя нейна институция не се е заела с действителни инспекции на място.
В това време въпреки всичко отглеждащите рози на по-големи площи са по-добре, тъй като сумарно получават по-голяма помощ, а контрата остава у дребните. Или, както го разказва Петър Симеонов, такива помощи " на калпак " оказват помощ на огромните да пораснат още, междинните си остават на същото състояние, а дребните умират. По общи оценки площите, за които се дават помощи, само че действително не се употребяват, са към 10 хиляди дка. Това е допустимо да се случи, тъй като изоставените насаждения биват подрязвани едвам избият новите филизи, което става относително бързо и по този начин те биват представяни за действителни.
Понякога дребните са доста по-гъвкави, а розоварната е огромна инвестиция и разход, пък изяснява Гергана Андреева, изп. шеф на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика. Розоварната изисква целогодишна поддръжка, разноските по нея са огромни и това е повода някои да не работят. Според нея при стопаните главен проблем е, че множеството - общо към 3 хиляди, отглеждащи сред 5 и 300 дка рози, не са обединени, което им основава компликации. Дава образец с кооперативите, в каквито работят всички по-малки стопани в Европейски Съюз.
Колко е рандеманът от новата годишна продукция е основен въпрос за данните в бранша. Тоест, от прибраното количество рози какъв брой масло е било добито. Официална информация по въпроса дава Министерството на земеделието след края на реколтата. По мнение на по-дребните производители обаче това са данни, които министерството взима по думите на произвеждащите розово масло, а не по заявеното от тях.
Причината е, че те не са длъжни да заявяват количеството краен артикул, а единствено модифицираните розови листа. " Така никой не може да каже какъв брой розово масло има в България. На тази база слушаме едни и същи неща всяка година, а има доста залежало розово масло ", считат в асоциацията, ръководена от Симеонов. Самият той създава единствено розова вода и споделя, че сега са налице най-хубавите рандемани за последните 20 година Това е повода да споделя, че браншът е 98% на ярко.
Гергана Андреева показва, че рандеманът тази година е по-добър от предходната, само че правилните данни за количество и качество може да се кажат след края на акцията, защото от насаждения, които са добре гледани е добър, а от други - не, и по тази причина най-после се прави осредняване.
" Ако не се вземем в ръце, нещата ще стават все по-зле ". С това изказване заетите в бранша формулират желанието си най-накрая най-малко главните проблеми да се решат. Те могат да се обобщят в три съществени:
- Липса на работа ръка
- Липса на модерни препарати за пръскане
- Еднаква дотация за всички
С работната ръка проблем имат всички бизнеси като в тази ситуация работата е не просто сезонна, а и много къса - към месец до момента в който се прибере цветът. Освен това работният ден стартира в 5 сутринта, което не всеки е податлив да прави. По-големите производители не споделят да има дефицит на служащи като споделят, че сега няма каква друга просвета да се прибира. Грижите за розите обаче не престават и преди, и след този сезон, само че стопаните не могат да си разрешат да задържат служащите в същото време.
Уникален за бранша обаче е казусът с препаратите за напръскване. Вносителите нямат интерес да се занимават с регистрацията им, защото единствено стеснен брой стопани ги употребяват. От една страна това води до напръскване с препарати, които са морално остарели и неефикасни като наследник камък и бордолезов разтвор, а от друга стопаните не могат и да аплайват за дотация за препарати, тъй като няма регистрирани такива.
За да е още по-сложно, се оказва, че извинението на институциите се състои в това, че с цел да се утвърди един препарат, то той би трябвало да е позволен за прилагане в Европейски Съюз. Андреева обаче отбелязва, че България е единствената членка, която създава индустриално розов цвят, заради което страната би трябвало да откри метод да помогне за регистрирането на подобен.
Така стои неизползвана помощта, която е 38 лева и 10 лева за различен тип. Все още има стопани, които пръскат десетки декари като в старите времена - с пръскачка на тил. Причината е, че те не могат да отговорят на числовите условия, известни като общоприет индустриален размер, които да им разрешат да аплайват за техника по европроекти. А също така на тях е невероятно да работят в откритите правила за дотации за техника, при което се взема заем, купува се техниката, а след това се подава план, чието вероятно утвърждение трае най-малко година и още толкоз за отпущането на половината от цената при общо 6-годишен план.
За разлика от българската страна, която явно не се вълнува изключително от обстановката към емблематичния другояче български артикул, на други пазари кипи интензивен труд - на някои и благодарение на разсад на маслодайна роза от България. Турция, Иран, Азербайджан интензивно развиват развъждането на това растение и стартират да притискат България на интернационалните пазари.
Това е допустимо с държавни дотации и за развъждането на розите, и данъчни облекчения, а и цената на труда там не е по този начин висока. Андреева показва и че тези страни не са в Европейски Съюз и не се постанова да дават отговор на множеството условия, както при развъждането на розите и производството на маслото, само че и на други регламенти, а трудът в България се заплаща много повече, в това число с дължимите налози и осигуровки по еднодневните контракти на наетите.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ