(Jeanne Hebuterne by Amedeo Modigliani) Капанът ~ Преструване, опити да

(Jeanne Hebuterne by Amedeo Modigliani)

Капанът ~ Преструване, опити да сме „ положителни “, нормализиране на ненормалното

Като се пробва да е „ добре “, дамата затваря очи за всичко безмилостно, извратено или нездравословно към себе си и просто „ се мъчи да се помирява “. Опитите й да одобри това ненормално положение още повече нараняват инстинктите й да реагира, трансформира и влияе върху неправилното, несправедливото.

Ан Секстън* писа за „ Червените обувки “ в едноименното си стихотворение:

Стоя на площада
на мъртвия град
и завързвам алените обувки…
Те не са мои.
На майка ми са.
А преди този момент са били на нейната майка.
Предавани по завещание,
само че крити като позорно клеймо.
Домът и улицата, на които принадлежат,
са скрити, скрити са и всички жени…

Като се пробва да е добра, примерна и покорна пред лицето на вътрешна или външна заплаха, с цел да скрие значима психологична или действителна обстановка, дамата се лишава от душа. Тя се откъсва от своето знание, от способността си да работи. Подобно на детето в приказката, което не възразява гласно, което се мъчи да скрие своя апетит, което се пробва да се престори, че нищо не го изтезава, актуалните дами демонстрират същата податливост да възстановяват ненормалното. Това събитие е присъщо на множеството култури. Нормализирането на ненормалното кара духа, който при естествени условия неотложно ще поправи ситуацията, да изпадне в отпадналост, блаженство и най-после в слепота.

Едно значимо изследване значително изяснява загубата на женския инстинкт за самозапазване. В началото на 60-те години на XX век някои учени организираха опити с животни, с цел да получат информация за „ инстинкта за бягство “ при хората. В един от опитите те пуснали електричен ток по дясната половина от пода на клетка, в която затворили куче. И кучето бързо схванало, че би трябвало да стои в лявата част на клетката.

Със същата цел пуснали ток по лявата половина на пода на клетка. Кучето незабавно се ориентирало. След това учените почнали да пускат променливи електрични импулси по целия под на клетката. Отначало кучето се объркало, след това изпаднало в суматоха и най-после се предало, легнало и престанало да се пробва да избяга.

Ала това не бил краят на опита. Отворили вратата на клетката, като очаквали кучето да се втурне на открито, само че то останало неподвижно. Учените заключили, че когато е подложено на принуждение, животното е склонно да се приспособява към него и когато насилието престане или животното има опция да се освободи, инстинктът му за бягство значително е към този момент притъпен.

От позиция на дивата женска природа точно това нормализиране на насилието и положението, което въз основа на тези опити учените назовават „ усвоена беззащитност “, принуждава дамите освен да остават при своите сътрудници алкохолици, груби шефове и групи, които ги експлоатират и тормозят, само че и ги карат да се усещат неспособни самоуверено да защитят позициите си, своето изкуство, своята обич, метода си на живот, политическите си разбирания.

Нормализирането на ненормалното даже когато има безапелационни доказателства, че то вреди на човек, се отнася за потискането на физическата, прочувствената, креативната, духовната и инстинктивната природа. Жените се сблъскват с този проблем постоянно, когато са в такова положение, че не могат да защитят душевния си живот от културна, психологична или друга интервенция.

От психологична позиция ние привикваме с офанзивите против нашата дива природа. Приспособяваме се към насилието против познавателната природа на психето. Опитваме се да сме положителни, до момента в който възстановяваме ненормалното. В резултат на това изгубваме способността си да се освободим. Изгубваме способността си да се борим за детайлите на душата и живота, които най-вече ценим. Когато сме омаяни от алените обувки, ние забравяме всички значими персонални, културни и екологични проблеми.

Когато човек се откаже от градения от самия него живот, настава такава загуба на смисъл, че се следят всевъзможни пострадвания на психето, природата, културата, фамилията и така нататък Нараняването на природата се съпровожда от тежки психологични контузии. Хората не са и не могат да се преглеждат настрана едни от други. Когато една група твърди, че дивото е неприятно, а друга група застъпва противоположната позиция, нещо изрично не е наред. В инстинктивното психе Дивата жена поглежда към гората и вижда дом за себе си и за всички хора. Други обаче могат да погледнат към същата гора и да си показват, че отсичат дърветата и пълнят джобовете си с пари. Това е съществено увреждане на способността да живееш и да оставиш всички да живеят.

В моето детство, при започване на индустриалните закононарушения против земята през 50-те години, един танкер потъна в Мичиганското езеро. След един ден на плажа майките трябваше да търкат децата си със същата мощ, с каквато нормално търкат дъсчените подове. Години наред човек не можеше да плува в езерото, без да се покрие с мазут. Децата, които строяха пясъчни крепости, загребваха шепи лепкава черна каша. Влюбените към този момент не можеха да се целуват на пясъка. Страдаха кучета, птици, водни животни и хора. Имах възприятието, че са бомбардирали моята черква.

Нараняването на инстинкта, нормализирането на ненормалното – това беше повода майките да търкат петната от оня мазут, а по-късно и от другите грехове на заводи, рафинерии и леярни. Объркани и смутени, дамите сподавяха своя обективен яд. Повечето бяха привикнали да не са способни да пречат на такива събития. Налагаха се ужасни санкции за нарушение на мълчанието, за бягство от клетката, за изтъкване на злините, за апели за смяна.

От сходни събития, случили се през нашия живот, можем да забележим, че когато дамите не приказват, когато не приказват задоволително хора, гласът на Дивата жена замлъква и светът се лишава от естественото и дивото. Лишава се от вълка и мечката. Лишава се от песните, танците и творчеството. Лишава се от любовта и възраждането. Лишава се от чистия въздух, водата и гласовете на съвестта.

Но в тези дни, а постоянно и през днешния ден, макар че изпитваха блян за дива независимост, дамите външно продължаваха да са „ оковани за своите перални “, както написа Силвия Плат. Те перяха и плакнеха облеклата във вода, прекомерно гореща за човешки ръце, и мечтаеха за различен свят. Когато инстинктите са засегнати, хората „ възстановяват “ несправедливостите, ориентирани против тях, против децата и обичаните им, против земята им, против техните богове.

Това нормализиране на шокиращото и мъчителното се отхвърля посредством възобновяване на наранения инстинкт. Когато инстинктът е възобновен, цялостната дива природа се завръща. Вместо да танцуваме в гората с алените обувки, до момента в който животът ни изгуби смисъл, ние можем да се завърнем към остарелия си, построен от самите нас, пълностоен живот, да изправим личните си обувки и да продължим по личния си път.

Бележки:
* Ан Харви Секстън (1928-1974) – американска поетеса. 
...
Из: „ Бягащата с вълци “, Клариса Пинкола Естес, ИК „ Бард “, 2010 година
Картина: Jeanne Hebuterne by Amedeo Modigliani; chinaoilpaintinggallery