Какво казваше Христо Ботев за Русия?
Жалостни клюки доближават до нас из русска Бессарабия, т. е. из оная обетованна земя, в която една част от нашият народ откри прикритие в страшните години на своите премеждия. И там, както и на сяко друго място, българинът е биен, омърсен, измамен, унищожен и осъден по законът на варварският абсолютизъм!
„ Кажете ни, пита един наш другар из Комрат, виждате ли вие завършек на българските премеждия? В Турция ни мъчаха и предаваха едно време като скотове, а през днешния ден душат сяко едно влечение кам човечески живот; в Ромъния ни преследваха и продаваха на Турците, а през днешния ден с още по-голяма сила ни лъжат, експлоатират, обират и лишават сяко едно средство за съществование; Сърбия ни е лъгала със своият шарлатанствующи патриотизм в продължението на сичкото свое съществуване и още дълго време ще да ни лъже и ще да са ползува със силите, с доверието и с нелепостта на нашите неразбрани патриоти; а Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, с цел да истрие от лицето на земята българските колонии.
Тя лиши земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неразбираема суровост и измама под законът на „ общата тегоба “ и, когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които работливата българска ръка прекатурна на парадайс, и да са върнем в своето остаряло родно място, испроводи няколко черни български души с цел да ни отвърнат от това желание. Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи държавното управление със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът.
Вие няма да повярвате, в случай че ви кажа, че в едно село (?) казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „ куда Макар телят не гонял “, не оставиха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това мина ненаказано от страната на държавното управление. На мяста дори и кръв са пролея! Кажете ми след това това не ще ли нашият народ да заеме мястото на евреите в Европа? Не е ли сичкото това знак, че тоя народ са смяташе и в този момент дори са счита за стока, с която секи има право да са обърща както желае? На нашите крясъци за независимост, на нашите стремления за приятелство и за съединяване със славянете и на нашите писания за прехраната на тирането никой съвсем не обърща никакво внимание.
Първата рекрутация, която държавното управление прибърза да направи по колониите, има прекомерно скръбен исход. Правителството натовари 1,000 души български момци в един прекомерно веран вапор и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъна в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново родно място. Нашето държавно управление е запретило входът на сичките български вестници в страната и задачата на това е “да са не раздражават духовете ".
Видите ли какви прелестни мери употреблява защитницата на славяните, с цел да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете срещу това? “.
Ние не ще да кажеме нищо друго, също така, че секи човек и секи народ тегли от мозъкът си.
Кой ни е крив когато ние със своето воловско самообладание в сяко едно отношение са стараем да потвърдим, че сме родени за сопа. „ Трай душо, черней кожо! “ е девизата на нашият живот.
ХРИСТО БОТЕВ
Публикувано във в. „ Знаме “, година I, Букурещ, 4 април 1875 година, бр. 13, с. 51.
Към написаното от Ботев, си разрешаваме да допълним няколко думи и от Васил Левски:
" Писмото Ви от 14 февруари получих и разбрах наличието му. Радвам се, че и вие сте влезнали в [народната] работа. Братя, възобновяването на нашата славна страна, отърването [освобождаването] ни от проклетите агаряне, с цел да си добие първата чест и популярност нашето благо родно място България, най-сетне, [за] да бъдем равни с другите европейски нации, зависи от нашите лични задружни сили. Като е така, вам предстои да се покажете почтени, правилни и неустрашими във всяко отношение. Дързост, братя, и напред! Вашето присъединяване в националното ни дело ще остави имената ви неизгладими в националната ни история. Само мъдро работете... Често изпращайте човек до познатото ви село и се съвещавайте, споразумявайте и насърчавайте.
Левски до новоприети членове в организацията,
19.02.1872 година
„ Кажете ни, пита един наш другар из Комрат, виждате ли вие завършек на българските премеждия? В Турция ни мъчаха и предаваха едно време като скотове, а през днешния ден душат сяко едно влечение кам човечески живот; в Ромъния ни преследваха и продаваха на Турците, а през днешния ден с още по-голяма сила ни лъжат, експлоатират, обират и лишават сяко едно средство за съществование; Сърбия ни е лъгала със своият шарлатанствующи патриотизм в продължението на сичкото свое съществуване и още дълго време ще да ни лъже и ще да са ползува със силите, с доверието и с нелепостта на нашите неразбрани патриоти; а Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, с цел да истрие от лицето на земята българските колонии.
Тя лиши земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неразбираема суровост и измама под законът на „ общата тегоба “ и, когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които работливата българска ръка прекатурна на парадайс, и да са върнем в своето остаряло родно място, испроводи няколко черни български души с цел да ни отвърнат от това желание. Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи държавното управление със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът.
Вие няма да повярвате, в случай че ви кажа, че в едно село (?) казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „ куда Макар телят не гонял “, не оставиха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това мина ненаказано от страната на държавното управление. На мяста дори и кръв са пролея! Кажете ми след това това не ще ли нашият народ да заеме мястото на евреите в Европа? Не е ли сичкото това знак, че тоя народ са смяташе и в този момент дори са счита за стока, с която секи има право да са обърща както желае? На нашите крясъци за независимост, на нашите стремления за приятелство и за съединяване със славянете и на нашите писания за прехраната на тирането никой съвсем не обърща никакво внимание.
Първата рекрутация, която държавното управление прибърза да направи по колониите, има прекомерно скръбен исход. Правителството натовари 1,000 души български момци в един прекомерно веран вапор и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъна в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново родно място. Нашето държавно управление е запретило входът на сичките български вестници в страната и задачата на това е “да са не раздражават духовете ".
Видите ли какви прелестни мери употреблява защитницата на славяните, с цел да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете срещу това? “.
Ние не ще да кажеме нищо друго, също така, че секи човек и секи народ тегли от мозъкът си.
Кой ни е крив когато ние със своето воловско самообладание в сяко едно отношение са стараем да потвърдим, че сме родени за сопа. „ Трай душо, черней кожо! “ е девизата на нашият живот.
ХРИСТО БОТЕВ
Публикувано във в. „ Знаме “, година I, Букурещ, 4 април 1875 година, бр. 13, с. 51.
Към написаното от Ботев, си разрешаваме да допълним няколко думи и от Васил Левски:
" Писмото Ви от 14 февруари получих и разбрах наличието му. Радвам се, че и вие сте влезнали в [народната] работа. Братя, възобновяването на нашата славна страна, отърването [освобождаването] ни от проклетите агаряне, с цел да си добие първата чест и популярност нашето благо родно място България, най-сетне, [за] да бъдем равни с другите европейски нации, зависи от нашите лични задружни сили. Като е така, вам предстои да се покажете почтени, правилни и неустрашими във всяко отношение. Дързост, братя, и напред! Вашето присъединяване в националното ни дело ще остави имената ви неизгладими в националната ни история. Само мъдро работете... Често изпращайте човек до познатото ви село и се съвещавайте, споразумявайте и насърчавайте.
Левски до новоприети членове в организацията,
19.02.1872 година
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ