Отчаяние и безсилие в лагера на противниците на прокуратурата
Жалка картина се вижда в лагера на съперниците на прокуратурата. Отчаяние от безсилието да внушат лъжите си, гнила обосновка в опусите против Висш съдебен съвет и държавното управление.
Все по-ясно доловими признаци на неспокойствие измежду мобилизираните за неверни цели дописници на издателите и редакторите в няколкото ангажирани издания. Мъка, тъга! Защото е неизбежно цената да заплащат освен изданията, само че и насилваните дописници, разяснява доктор Илия Илиев в "Труд ".
Политическият темперамент на шумното нахлуване против предлагането за основен прокурор е явно, самият пръв дабългарист Христо Иванов си го призна без пердах в самото начало. Идват избори, нужно е да се обозначат като борци против едно-друго, даже то да е и здравият разсъдък. Не им е първица да му се нахвърлят.
Още по-важно е да изпълнят предоставената от Вашингтон задача за бурни демократични демонстрации и митинги против „ Путинизма “ и „ нападателната Русия “. Поплаците на политически ангажираните с тази агитация към този момент не са в посока на обществото и институциите, видя се, че впечатляват незначително дребен брой наивници.
Тяхната обществена драма се повтаря от година на година, надали този път са се надявали на освен това от равнодушие и подигравки.
Воплите им са в посока на Вашингтон и Брюксел – за заплахата от прокурорски и полицейски репресии, от потъпкване на демокрацията, свободното слово и дружното нахлуване на фашизма и комунизма по нашите земи. Както постоянно вършат.
Шумят за нещо на някакъв площад, размахват протестни плакати пред някоя институция, кокорят се патосно в една или друга телевизия, създават купчини доноси против настоящите врагове на интернационалната общественост и Ония полезности.
Същевременно са в с напрежение очакване. Кога най-накрая и по какъв начин най-остро ще откликнат поръчителите на мероприятието, ще размахат пръст надзирателите за правилността на посоките и процесите, ще се изкажат в тяхна изгода западни медии и политици.
А най-радостни ще са, в случай че от десетина посолства ги поддържат обществено. Както през 2013-а след безплодното им многомесечно вувузелене пред Народното събрание. Тогава дочакаха, и гербаджиите бяха принудени да им сложат рамо, даже с депутати ги уредиха за своя сметка, не можаха да откажат.
Но негативните резултати за протестърите се оказаха повече. Лъснаха като обслужващ личен състав на непознати ползи, като несимпатични даже на столичния седесариат некадърници, нефелни да извършват поръчки без намерено външно подпомагане.
Активността на централите в Съединени американски щати, заети с произвеждането на следен безпорядък в Евразийското пространство, демонстрира, че в изискванията на хибридната война не се оправят с народопсихолоията в обречените на вътрешни спорове страни. Особено в разположените на изток от окупираната Германия.
У нас в частност е безспорно. От което последваха най-малко два много неприятни за Щатите резултата. Неизбежно хаосът, предопределен за експорт, срещна опозиция и проникна във вътрешността у тях във тип на разрастващо се национално разцепление с неприятелски образ.
Освен това агентурата за въздействие в страните, обекти за раздържавяване посредством глобализиране, към този момент са компрометирани като антинародни и противодържавни. Политическите u структури са разложени изцяло или са във фаза на напреднал разпад, изгубили електорална тежест.
Насадените с пари на Сорос Неправителствени организации са без значимо публично влияние, без външното финансиране и неприкрита политическа поддръжка, в това число и от Брюксел, няма да оцелеят. Колкото и да спомагаха в противоположната посока мощната на терена до 1996 година Българска социалистическа партия и подбудената от нея политическа шашма Съюз на демократичните сили.
Бързо увеличаващ се % българи единствено за десетина години проумяха, че импортираната им като само допустима народна власт е лъжлива. И е в тяхна щета, с детайли на геноцид, с действителна опасност за изтриване на родината.
И даже очевидно слабеещата ГЕРБ е безалтернативна във властта и разкапаната Българска социалистическа партия е несменяема за съпротива. Затова външните фактори са принудени посредством тях да си прокарват някои значими политики и скъпи фрагменти. А другите – обгрижваните, пробутваните – пет пари не чинят, вижда се в хода на настоящето им мероприятие.
Сбъркаха с тях поръчителите им в доста други страни. Защото мерят с американския критерий много по-различни от тях общества и нации, ползват несъответствуващи тактики и тактики.
Активността на протежетата им тук бързо се топи, дейностите им наподобяват вяли и неприцелени, изобразяването на правоверен яд клони към бърборене и сумтене.
Не съумяха да провокират видимо неодобрение от властта, най-малко някакъв непретенциозен протест за предварителни избори и нов Висш съдебен съвет.
Атаката от слаба позиция е обречена на неуспех. Прозира, че суетенето към идния избор на основен прокурор продължава главно върху вестникарския терен, подтиквани основно от персоналните страхове и упоритости на двама-трима предприемачи.
Изживяващи се афектирани от основния прокурор и Специализираната прокуратура. Теренът е обезпечаван в изданията на Иво Прокопиев и Сашо Дончев. В тях ката ден напоително се леят обети, слюнки, ненавист, страховити прокоби и вайкане по адрес на прокурорския претендент и сътрудниците му.
Не пропущат да чумосат шефа му и прокурорската квота във Висш съдебен съвет, да сгълчат президента за мълчанието му по тематиката, да нахокат ГЕРБ за неналичието на неин претендент. Горко ти, народе, не запомнил ориста на Гео Милев и Йосиф Хербст, на Трайчо Костов и Сашо Сладура!
Сашо Дончев е люто насткървен против прокуратурата откакто на конфиденциална среща в офис на пловдивския предприемач Георги Гергов основният прокурор Цацаров отхвърля да му спомага за някакви проблеми с институцията.
През април 2017-а гръмна така наречен ЦУМ-гейт, в следствие негативи отнесоха двамата склонили да се срещнат с предприемача. По този мотив „ Труд “ тогава писа: „ Позорно е настоятелен човек да разгласява самия факт за неофициална среща, изключително когато самичък я е поискал…
Толкова са могли да съчинят дабългаристите, Прокопиев и Дончев – мръсничко мероприятийце на равнището на „ огромния правист “ Христо Иванов “. И в този момент това могат. Издателското кредо на Дончев е: „ Принципите, които пази една медия, са правилата на нейния притежател. “ И ползите му, както се оказва.
Дори включването в мероприятийцето на другояче много способната в публицистиката и операциите Велислава Дърева не е от основна изгода за отбраната им. Това са фрагментите от Лукановския патрондаш – Дончев от назначените за предприемачи, тя от посочените за политици и медийно обезпечаване.
Прокуратура се римувала с тирания, призракът на сталинския основен прокурор Андрей Вишински се изкачвал по парадното стълбище на Съдебната палата. Може би и надали не!
Впрочем, действителният Вишински през 1908-а е лежал в една килия в затвор дружно със Сталин, а през 1917-а като полицейски комисар е подписал заповед за ареста на Ленин за шпионаж в интерес на Германия.
Твърдението, че самопризнанието на обвинения е най-хубавото доказателство, му е приписано злонамерено, в неговия теоретичен труд „ Теория на юридическите доказателства “ написа тъкмо противоположното.
В същия жанр Дърева при започване на 90-те славеше „ социалиста трето потомство “ родения в Москва Андрей Луканов и „ дисидента “ Желю Желев.
Нищо ново не проличава и измежду създателите на мероприятийца на двамата издатели, все седесарщина от началото на 90-те. Все комунизъм им е затънал в гърлата, все народът елементарен и дебилен, а те недооценени и неразбрани. А и посланиците в последно време не излизат да им вземат решение проблемите…
Все по-ясно доловими признаци на неспокойствие измежду мобилизираните за неверни цели дописници на издателите и редакторите в няколкото ангажирани издания. Мъка, тъга! Защото е неизбежно цената да заплащат освен изданията, само че и насилваните дописници, разяснява доктор Илия Илиев в "Труд ".
Политическият темперамент на шумното нахлуване против предлагането за основен прокурор е явно, самият пръв дабългарист Христо Иванов си го призна без пердах в самото начало. Идват избори, нужно е да се обозначат като борци против едно-друго, даже то да е и здравият разсъдък. Не им е първица да му се нахвърлят.
Още по-важно е да изпълнят предоставената от Вашингтон задача за бурни демократични демонстрации и митинги против „ Путинизма “ и „ нападателната Русия “. Поплаците на политически ангажираните с тази агитация към този момент не са в посока на обществото и институциите, видя се, че впечатляват незначително дребен брой наивници.
Тяхната обществена драма се повтаря от година на година, надали този път са се надявали на освен това от равнодушие и подигравки.
Воплите им са в посока на Вашингтон и Брюксел – за заплахата от прокурорски и полицейски репресии, от потъпкване на демокрацията, свободното слово и дружното нахлуване на фашизма и комунизма по нашите земи. Както постоянно вършат.
Шумят за нещо на някакъв площад, размахват протестни плакати пред някоя институция, кокорят се патосно в една или друга телевизия, създават купчини доноси против настоящите врагове на интернационалната общественост и Ония полезности.
Същевременно са в с напрежение очакване. Кога най-накрая и по какъв начин най-остро ще откликнат поръчителите на мероприятието, ще размахат пръст надзирателите за правилността на посоките и процесите, ще се изкажат в тяхна изгода западни медии и политици.
А най-радостни ще са, в случай че от десетина посолства ги поддържат обществено. Както през 2013-а след безплодното им многомесечно вувузелене пред Народното събрание. Тогава дочакаха, и гербаджиите бяха принудени да им сложат рамо, даже с депутати ги уредиха за своя сметка, не можаха да откажат.
Но негативните резултати за протестърите се оказаха повече. Лъснаха като обслужващ личен състав на непознати ползи, като несимпатични даже на столичния седесариат некадърници, нефелни да извършват поръчки без намерено външно подпомагане.
Активността на централите в Съединени американски щати, заети с произвеждането на следен безпорядък в Евразийското пространство, демонстрира, че в изискванията на хибридната война не се оправят с народопсихолоията в обречените на вътрешни спорове страни. Особено в разположените на изток от окупираната Германия.
У нас в частност е безспорно. От което последваха най-малко два много неприятни за Щатите резултата. Неизбежно хаосът, предопределен за експорт, срещна опозиция и проникна във вътрешността у тях във тип на разрастващо се национално разцепление с неприятелски образ.
Освен това агентурата за въздействие в страните, обекти за раздържавяване посредством глобализиране, към този момент са компрометирани като антинародни и противодържавни. Политическите u структури са разложени изцяло или са във фаза на напреднал разпад, изгубили електорална тежест.
Насадените с пари на Сорос Неправителствени организации са без значимо публично влияние, без външното финансиране и неприкрита политическа поддръжка, в това число и от Брюксел, няма да оцелеят. Колкото и да спомагаха в противоположната посока мощната на терена до 1996 година Българска социалистическа партия и подбудената от нея политическа шашма Съюз на демократичните сили.
Бързо увеличаващ се % българи единствено за десетина години проумяха, че импортираната им като само допустима народна власт е лъжлива. И е в тяхна щета, с детайли на геноцид, с действителна опасност за изтриване на родината.
И даже очевидно слабеещата ГЕРБ е безалтернативна във властта и разкапаната Българска социалистическа партия е несменяема за съпротива. Затова външните фактори са принудени посредством тях да си прокарват някои значими политики и скъпи фрагменти. А другите – обгрижваните, пробутваните – пет пари не чинят, вижда се в хода на настоящето им мероприятие.
Сбъркаха с тях поръчителите им в доста други страни. Защото мерят с американския критерий много по-различни от тях общества и нации, ползват несъответствуващи тактики и тактики.
Активността на протежетата им тук бързо се топи, дейностите им наподобяват вяли и неприцелени, изобразяването на правоверен яд клони към бърборене и сумтене.
Не съумяха да провокират видимо неодобрение от властта, най-малко някакъв непретенциозен протест за предварителни избори и нов Висш съдебен съвет.
Атаката от слаба позиция е обречена на неуспех. Прозира, че суетенето към идния избор на основен прокурор продължава главно върху вестникарския терен, подтиквани основно от персоналните страхове и упоритости на двама-трима предприемачи.
Изживяващи се афектирани от основния прокурор и Специализираната прокуратура. Теренът е обезпечаван в изданията на Иво Прокопиев и Сашо Дончев. В тях ката ден напоително се леят обети, слюнки, ненавист, страховити прокоби и вайкане по адрес на прокурорския претендент и сътрудниците му.
Не пропущат да чумосат шефа му и прокурорската квота във Висш съдебен съвет, да сгълчат президента за мълчанието му по тематиката, да нахокат ГЕРБ за неналичието на неин претендент. Горко ти, народе, не запомнил ориста на Гео Милев и Йосиф Хербст, на Трайчо Костов и Сашо Сладура!
Сашо Дончев е люто насткървен против прокуратурата откакто на конфиденциална среща в офис на пловдивския предприемач Георги Гергов основният прокурор Цацаров отхвърля да му спомага за някакви проблеми с институцията.
През април 2017-а гръмна така наречен ЦУМ-гейт, в следствие негативи отнесоха двамата склонили да се срещнат с предприемача. По този мотив „ Труд “ тогава писа: „ Позорно е настоятелен човек да разгласява самия факт за неофициална среща, изключително когато самичък я е поискал…
Толкова са могли да съчинят дабългаристите, Прокопиев и Дончев – мръсничко мероприятийце на равнището на „ огромния правист “ Христо Иванов “. И в този момент това могат. Издателското кредо на Дончев е: „ Принципите, които пази една медия, са правилата на нейния притежател. “ И ползите му, както се оказва.
Дори включването в мероприятийцето на другояче много способната в публицистиката и операциите Велислава Дърева не е от основна изгода за отбраната им. Това са фрагментите от Лукановския патрондаш – Дончев от назначените за предприемачи, тя от посочените за политици и медийно обезпечаване.
Прокуратура се римувала с тирания, призракът на сталинския основен прокурор Андрей Вишински се изкачвал по парадното стълбище на Съдебната палата. Може би и надали не!
Впрочем, действителният Вишински през 1908-а е лежал в една килия в затвор дружно със Сталин, а през 1917-а като полицейски комисар е подписал заповед за ареста на Ленин за шпионаж в интерес на Германия.
Твърдението, че самопризнанието на обвинения е най-хубавото доказателство, му е приписано злонамерено, в неговия теоретичен труд „ Теория на юридическите доказателства “ написа тъкмо противоположното.
В същия жанр Дърева при започване на 90-те славеше „ социалиста трето потомство “ родения в Москва Андрей Луканов и „ дисидента “ Желю Желев.
Нищо ново не проличава и измежду създателите на мероприятийца на двамата издатели, все седесарщина от началото на 90-те. Все комунизъм им е затънал в гърлата, все народът елементарен и дебилен, а те недооценени и неразбрани. А и посланиците в последно време не излизат да им вземат решение проблемите…
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ