Жаклин, в последно време зрителите те видяха в две доста

Жаклин, напоследък феновете те видяха в две много разнообразни функции – на юриста София в „ Клетката “ и в извънредно колоритния облик на Светлана, майката на една от основните героини във кино лентата „ Диада “. Има ли нещо общо сред тях?

Като се замисля – и двете са самотни дами, няма кой да ги изслуша и разбере. Силни материално, слаби прочувствено. Като актриса, аз съм почитател на разрушаването, т.е. това, което съм работила преди, не го ползвам в идващия облик. Аз заставам сред тях и в тях.  Винаги се старая да откривам нови неща, които се крият в мен, и по този метод облиците стават разнообразни и на мен ми е забавно. Иначе няма смисъл, това е една от значимите работи, които би трябвало да свършим като артисти – да се разровим в себе си и да вдъхнем живот.

„ Диада “, вторият филм на Яна Титова, се радва на огромен интерес в кината и дори оглави бокс офиса в премиерната си седмица. Твоето преобразяване е в действителност запаметяващо се. Как се приготви за ролята и какви бяха най-големите провокации?

Беше магия целият развой, от поканата на Яна до края на снимачния интервал. Първоначално подходих със боязън и неведение и малко по малко започнах да откривам. Имаше провокации – напълнях особено за ролята, работих върху диалекта, върху походката. Темпото, в което аз се показвам, е доста по-бързо и външно експресивно. Трябваше да намеря един спокоен, еднообразен, муден, обезверен темпоритъм на живот в мен, който е характерен за Светлана. Това е най-несуетно построеният ми облик, а в това време, това е една очевидно суетна жена. Най-голямото ми предизвикателство беше да заживея в нея и всичко да бъде оптимално естествено, да няма нищо натегнато и натрапено. Може би това беше най-голямото предизвикателство – по какъв начин да заживея в нейната кожа и като ме гледат, хората да не могат да си показват, че мога да съм друга.

Публиката ще пази в съзнанието си Светлана, а какво ще запомниш ти най-силно от нея?

Тази роля е късмет – или може да се издъниш крепко или да те виждат. Ние, артистите, не би трябвало да крием желанието си да бъдем харесани и видяни. Ние се занимаваме с тази специалност поради хората, тъй че директно подвластен от тях. Ще запомня снимачните дни, моментите, в които аз имах чувството, че не играя, а съм този човек с лекост. Аз не съдя за нищо – въпреки че има пропуски като родител, тя прави всичко, което знае, тя не може да даде повече, тъй като не знае по какъв начин.

В актьорския състав на „ Диада “ сякаш всеки от експертите оставя извънредно мощно усещане и има компактно наличие, даже и да е за малко на екран. Много безапелационни са обаче и двете девойки – Маргарита и Петра, които нямат актьорско обучение. Какво ще остане за теб от работата с тях?

За мен е безсмислено да се разделяме на приключили и незавършили. Трябва да се вкара терминът „ можещи “ и „ лъжци “. Маги и Петра са от можещите. В тях няма капка неистина. Те живеят, мислят, слушат и реагират. Какво по-професионално от това? Притежават всички качества, които би трябвало да има един артист, с цел да влияе. Маги доста ми оказа помощ по време на фотосите, тъй като да слушаш не е елементарно. Това протяжно говорене на Светлана нямаше да се получи, в случай че насреща нямах сътрудник като Маги. Чак обаче, като гледах кино лентата, осъзнах и си дадох сметка какъв брой доста работа са свършили и двете девойки. Плашещо положителни са, аз на 20, в случай че ми бяха дали да играя основна роля във филм, нямаше да бъда толкоз същинска. Отделно, чисто прочувствено, имат доста сложни подиуми, в които е трябвало да превъзмогнат страховете и срама.

Филмът визира много мъчителни тематики. Коя е най-ключовата за теб и какво е най-важно да се промени в обществото ни, с цел да сме по-пълноценни и щастливи?

Липсата на обич и слепотата да си признаем, да се погледнем какви сме ги наплескали, а сякаш сме възрастни. Невежеството, да не осъзнаваш, че грешиш, къде грешиш и какви са следствията. Че деца се основават и след това би трябвало да понесеш отговорността, а не да си затваряш очите и да си казваш: „ Абе, значимото е, че върви на учебно заведение “. Масово ме втрещява фактът, че хората отхвърлят, не желаят да признаят какво е отвън клишето. Трябва да спрем да се оправдаваме за безотговорността си с думи като: то е обикновено да е по този начин или пък, че детето напълно е отговорно за всичко, то се ражда по този начин. Така бягаме от отговорността да бъдем родители. Когато седнеш и си приказваш с детето, да схванеш в действителност какво му се случва, какво изпитва, какво го радва, какво го мъчи, тогава стартира грижата и положителният образец. Да възпиташ в него в действителност значимите неща като това да съчувстваш, да помагаш и да потърсиш помощ.

Адриана Янкулова

Смяташ ли, че изкуството може да има подобен резултат върху индивида, че да го трансформира? А по-глобално, да трансформира обществото?

Много обичам първия въпрос, който си задаваме на първа подготовка. За какво го вършим това зрелище, какво желаеме да покажем с този филм? Да, мисля, че изкуството е основано да ни припомня какъв брой необикновен е животът. Да ни трансформира, да ни прави по-признаващи си, по-виждащи и по-чувствителни. Изкуството е тъкмо за това, да трансформира. Ако след зрелище, след филм, след концерт, след галерия нищо не се е случило с теб и не си усетил нищо, значи няма смисъл тези неща да бъдат създавани. Но най-големият боязън на хората е да усещат, желаят да им е леко и нехайно, даже ми прави усещане по какъв начин си избират какво да гледат – въпросът постоянно е „ Ама то доста ли е тежко? “. Масово хората се пазят от дълбоки и същински страсти, а изкуството се занимава с това, то не би трябвало да е ала-бала.

Как и по кое време избра актьорската специалност?

Явно още от доста дребна ме е привлякла, тъй като обожавах да виждам латино-американски сериали и си представях коя от героините съм.  След време, към този момент бях 7-и клас, се записах в актьорска школа и първите ми стъпки бяха там. Завърших актьорство в Театрален лицей „ Любен Гройс “ и по-късно, за благополучие, не съм серпантина да се занимавам с тази специалност.

Въпросът, който се задава постоянно на актьорите, е „ в киното или театъра предпочиташ да играеш “. Кое е най-интересното за теб, от сериалите човек евентуално също придобива характерни умения?

Имам единствено едно условие и това е да има истина, без значение дали е спектакъл или кино. Това е, което ме води постоянно в работата ми. Чувствам ли се подправена, желаят ли от мен резултат или пък ме водят към клишето, тогава ми става доста мъчително и безсмислено. Аз не разделям пространствата съгласно това по какъв начин бих го направила, а по-скоро диря страстта и опита, които ми дават другите неща.

Адриана Янкулова

За каква роля мечтаеш?

Мечтая за ролИ. За оферти. За извоювани кастинги. Мечтая за това да мога да се оправям и да намирам ключа да бъда забавна за гледане на феновете, тъй като в последна сметка подвластен от публиката. Мечтая за самопризнание в работата ми и това чувство, което имам сега, постоянно да диря и да не привиквам с комфортното, да го запазя във времето.

Какво ти следва в работен проект?

Предстоят ми фотоси на втория сезон на „ Клетката “. Започнах подготовки на зрелище. Темата е доста вълнуваща, връзките сред майка и щерка. За първи път се осмелявам и да пиша, и в представлението има мои персонални текстове. Представлението ще се споделя „ Мамо? “ и е въодушевено от наши персонални прекарвания. Режисьор е Яна Титова и премиерата ще бъде скоро, през декември.

А каква си ти отвън работата, какво нямаш самообладание да правиш в интервалите, когато които не си толкоз заета?

Да си запълвам времето доста обичам. Практикувам йога, обичам да чета книги, да бъда в природата, отивам на танци. Много обичам да отивам на спектакъл, доста ме разтоварва да бъда фен и да се любувам, като се пробвам да изключвам сериозното мислене.

А защо мечтаеш в персонален проект?

Имам всичко, от което нуждая се, бленувам да го запазя и да става още по-хубаво.

Адриана Янкулова

Отскоро към този момент си и в ролята на брачна половинка. Промени ли се нещо в теб след сватбата?

Стана още по-хубаво, умерено и прелестно. Много е вярна приказката – както си го направиш и както го приемаш, подобен ще е животът ти. И е хубаво да си сътворяваме хубави мотиви за увещание какво имаме, а не да чакаме загубата, с цел да оценим какво сме имали. Такъв прекрасен мотив беше и нашата женитба, напомнихме си доста неща, които ти осмислят живота.

Кои са твоите женски секрети и трикове, с цел да се чувстваш добре?

На първо място спортувам и това ми дава най-хубавото чувство за кожа и тяло. След това идва козметиката. На първо място ми е да се погрижа за духа и физиката си. Имам една хитринка за лицето, напоследък си върша face yoga и разтривки с гуаша.

Наближават празниците. Кои са трите думи, с които ги свързваш, и по какъв начин ще ги прекараш ти?

Семейство, роден край, мирис на детство и елха.

Пожелай си нещо и пожелай нещо на читателите на edna?

Вярвайте, че може да ви се случват хубави неща, бъдете признателни и пазете в себе си постоянно ЕДНА усмивка.