Егото е илюзията, че контролираме живота си - ЖАК ЛАКАН
Жак Лакан (1901-1981) е френски психоаналитик, който е оказал доста въздействие върху развиването на психоанализата. Неговата доктрина се основава на концепциите на Зигмунд Фройд , само че Лакан я преинтерпретира и развива по нов метод.
В тази публикация ще разгледаме главните хрумвания на Лакановата доктрина. Ще стартираме с изложение на структурата на личността, съгласно Лакан. След това ще разгледаме понятието за несъзнаваното и ролята му в човешкото държание. Накрая ще обсъдим процеса на психоанализата и нейната цел.
Структурата на личността
Фройд твърди, че личността е разграничена на три инстанции: Ид, Его и Суперего. Идът е най-примитивната инстанция и е източникът на нашите инстинкти и страсти. Егото е медиаторът сред Ида и Суперегото и е отговорно за вземането на решения и ръководството на държанието ни. Суперегото е моралната инстанция и е отговорно за нашите усеща за виновност и съвест.
Идът е недиференцирано и неструктурирано. То е източникът на нашите инстинкти и страсти, които са ориентирани към облекчаване на потребностите ни.
Егото се образува в процеса на интернализация на обществените правила и полезности. То е отговорно за вземането на решения и ръководството на държанието ни, тъй че да бъде в сходство с тези правила и полезности.
Суперегото се образува в ранното детство, под въздействието на родителите и другите значими възрастни, обществените правила, културните полезности, религията и така нататък То е отговорно за нашите усеща за виновност и съвест.
Несъзнаваното
Лакан твърди, че несъзнаваното е доста по-голямо от съзнателното. То е източникът на нашите стремежи, мисли и усеща, които не са налични за съзнанието ни. Несъзнаваното се образува в ранното детство, под въздействието на травматични прекарвания и спорове. То е движещата мощ на нашето държание и е отговорно за доста от нашите проблеми и компликации.
Лакан твърди, че несъзнаваното е структурирано като език. То не е просто набор от мемоари и стремежи, а е система от знаци и смисли. Несъзнаваното се показва посредством нашите признаци, сънища, неточности и смешки.
Лакан също по този начин твърди, че човешкото създание е разграничено на две елементи: действителното, въображаемото и символното. Реалното е това, което е отвън езика и не може да се мисли или изрази. Въображаемото е света на облиците и отраженията и е това, което ни разрешава да се идентифицираме с другите. Символното е езикът и културата и е това, което ни разрешава да мислим и да се свързваме с другите.
Психоанализата
Според Лакан психоанализата е развой на преход от въображаемото към символното. Този развой се реализира посредством говоренето и посредством интерпретацията на сънищата. Когато приказваме за себе си, ние се опитваме да разберем себе си и да се свържем с другите. Когато интерпретираме сънищата си, ние се опитваме да разберем несъзнаваното си.
Психоанализата е развой, посредством който човек се пробва да разбере и позволи своите несъзнавани спорове. Лакан твърди, че психоанализата е единственият метод да се доближи до несъзнаваното и да се промени държанието.
Психоанализата се реализира посредством диалог сред психоаналитика и пациента. Пациентът приказва за себе си, за своите мисли, усеща и прекарвания. Психоаналитикът слуша пациента и му оказва помощ да разбере несъзнаваните си спорове.
Процесът на психоанализата е дълъг и сложен. Той изисква от пациента да бъде почтен със себе си и да се отдаде на процеса на самоанализ. Психоанализата обаче може да бъде доста потребна за хората, които се борят с проблеми като тревога, меланхолия, зависимости и други психологични разстройства.
Теорията на Жак Лакан е комплицирана и предизвикателна, само че тя е и доста богата и изчерпателна. Тя е оказала доста въздействие върху развиването на психоанализата и на мисленето за индивида.
Ако желаете да знаете кой сте, не питайте себе си, попитайте другите.
Несъзнаваното е структурирано като език.
Символът е това, което прави действителното действително.
Идът е действително, Егото е мислено, а Суперегото е символно.
Несъзнаваното не е нещо, което знаем, че не знаем, а нещо, което не знаем, че знаем.
Несъзнаваното е по-реално от действителното.
Егото е илюзията, че направляваме живота си.
Суперегото е гласът на нашите родители, който ни споделя какво да вършим и какво не.
Идът е волята за живот.
Желанието е желанието за обединяване с майката.
Отхвърлянето е първият акт на Егото.
Интроекцията е процесът, посредством който усвояваме полезностите и нормите на обществото.
Проекцията е процесът, посредством който приписваме на другите личните си стремежи и страхове.
Репресията е процесът, посредством който изтласкваме нежеланите мисли и усеща от съзнанието.
Фетишизацията е процесът, посредством който заменяме обекта на желанието с нещо друго.
Символизацията е процесът, посредством който трансформираме прекарванията си в смислени истории.
Реализацията е процесът, посредством който трансформираме фантазиите си в действителност.
Революцията е процесът, посредством който променяме света.
Сексът е желанието да се отдадеш на другото.
Смъртта е желанието да се освободиш от рестриктивните мерки на тялото си.
Психоанализата е процесът на схващане на несъзнаваното.
Психоанализата е процесът на освобождение от несъзнаваното.
Психоанализата е процесът на промяна.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
