Не допускай равнодушието в сърцето си ♥ Джак КЕРУАК
(Jack Kerouac,1953)
Грижи се деликатно за сърцето си: не допускай равнодушието в него! Сериозно се отнасяй към всяко положително дело. Роденият на тази земя човек е притискан от скърби и непрестанни проблеми, като оставен напразно светилник!
Грижете се за умереността и въздържаността на тялото си, хранете се в уместно време, не приемайте да бъдете медиатори, не забърквайте любовни еликсири, пазете се от лицемерието, следвайте вярното обучение и бъдете положителни към всички живи твари; приемайте непретенциозно, каквото ви се дава, приемайте, само че не трупайте.
Не давайте път на яд и неприятни думи към мощните хора. Гневът и омразата погубват истинния Закон, а по този начин достолепието и хубостта на тялото.
С „ малко стремежи “ намираме пътя към същинското освобождение, в случай че търсим същинска независимост, би трябвало да практикуваме доволството на „ достатъчното знание “. Открили доволството, богатите и бедните еднообразно се радват на безконечен покой.
Не бъдете ненаситни в условията си, тъй като в дългата нощ на живота така се натрупа тъга. Многото зависимости са като многото влакна, които ни обвързват; без тази мъдрост мозъкът е безпаричен и неоткровен.
Бедните злощастници, на които им липсва мъдрост и посока, се увличат в всемирски вихрушки, затъват на мрачни места, попадат в безспирно подновяващи се премеждия. Желанието ги шиба като опашката на крепък, заслепени от чувствени наслаждения, те не търсят Буда, могъщия, не търсят Закона, който ще ги води до края на болката.
Нещата се раждат единствено с цел да бъдат още веднъж унищожени.
Съществото с охладени пристрастености не крета по пътя на закона в очакване на промени, не се стреми да си угажда, не се оплита в житейски грижи, не дерзае по всемирски каузи, не търси другарства, не се терзае да се изучи в знанието, само че и не се отделя изцяло от него; тъй като неговото обучение е мъдростта да не приема мъдростта, само че приема всичко, което му разкрива за неговата последователност.
Мъдрият знае, че даже да е роден в небесата, не може да избегне измененията на времето и Аза, неумолимите правила на съществуванието; затуй неговото знание е да стигне до неизменимото схващане, тъй като където няма смяна, има покой.
Неспокойната природа на света: тя е коренът на болката.
Всичко е празно! Няма Аз, нито място за Аза; светът е като идеал. Тъй и следва да одобряваме себе си: като купчини от съставни качества.
Сега, когато видя истинното обучение, твоето безкористно сърце ще обикне да бъде обилно, тъй като благосъстоянието и парите са непостоянни съкровища и добре е бързо да бъдат раздадени.
Когато съкровището се стопи, каквото и скъпо да е оживяло от огъня, мъдрецът раздава свободно, тъй като знае какъв брой е нетрайно и прави добрини с това, което му е останало.
Глупакът обаче ревниво го пази, опасява се да не го изгуби, мори го паника, мислени страхове го преследват насън: да не би да изгуби „ всичко “, да не би да изгуби „ себе си “.
Щедрият не страда от разкайване, не се изтезава от боязън! Това е разцъфващият цвят на неговата премия, а плодът няма еднакъв! Тази мъдрост води към твърдо успокоение, без да си подвластен от нищо, без нищо да броиш.
Ако достигнем пътя на безсмъртието, таман с благите си каузи ще изпълним себе си заради великодушните каузи, осъществени другаде.
Знай тогава! Щедрият е намерил повода на окончателното избавление, също както оня, който засее фиданка, ще получи сянката, цветовете и плодовете на порасналото дърво. А възнаграждението от щедростта и добрината е насладата и великата нирвана.
Когато раздаваме храната си, получаваме сила; когато раздаваме облеклата си, получаваме красота; когато сътворяваме религиозни места за покой, жънем съвършените плодове на най-висшата и най-хубава степен на щедростта без мисъл за себе си и предпочитание да добием повече; така сърцето се връща и си почива.
Избрано от: „ Събуди се. Животът на Буда “, Джак Керуак, ИК „ Прозорец “
Снимка: Jack Kerouac in Tonight! (1953), imdb.com
