Изявление на премиера Донев за членството на България в Шенген
Изявление на министър-председателя Гълъб Донев по отношение на участието на България в Шенген:
Последните развития по тематиката за присъединението на България към Шенгенското пространство бяха главен акцент в срещата ми с вицепремиера и министър на вътрешните работи господин Демерджиев, министъра на външните работи господин Милков и министъра на правораздаването господин Зарков. Направихме общ обзор на дейностите, подхванати от служебното държавно управление през последните дни и седмици, за обезпечаване на поддръжката на нашите сътрудници за участието ни в Шенген. Разбира се, в хода на срещата бяха коментирани и изразените обществено през последните няколко дни позиции от министър-председателя на Нидерландия Марк Рюте и от австрийския канцлер Карл Нехамер срещу приемането на България в Шенген. По този мотив бих желал за следващ път да подчертая, че критериите за присъединение към Шенген, които са напълно механически, бяха покрити от България още през 2011 година Това е добре известно на всички участници в Шенгенското пространство, в това число на държавните управления на Нидерландия и Австрия.
Независимо от това, в отговор на сложени от обособени наши сътрудници въпроси, през последните месеци бяха осъществени две инспекции, проведени от Европейската комисия по самодейност на България и Румъния, с присъединяване на заинтригувани страни членки. Проверките бяха фокусирани таман върху осъществяването на техническите критерии от страна на България. Областите, обект на инспекциите, включваха издаването на визи, правосъдното съдействие по линия на миграцията и опазването на персоналните данни – най-чувствителните и значими механически сфери, които бяха избрани от Европейската комисия. И двете инспекции приключиха с позитивни за България отчети. Отделна инспекция извърши в последните дни и посолството на Австрия в София. Резултатът също бе позитивен. Накратко – резултатите от тези инспекции още веднъж, за следващ път, изрично потвърдиха, че България покрива всички критерии за участие в Шенген.
Със страдание означавам, че макар отправената покана, нидерландската страна избра да не взема присъединяване в тези инспекции. В този смисъл изразените след това от премиера на Нидерландия запаси, които се аргументират с неналичието на убеденост точно във връзка с осъществяването на критериите за участие от България, освен звучат повече от неубедително, само че и се опровергават от заключенията на Европейската комисия, опонират на позициите на всички други страни членки и на недвусмисленото мнение на Европейския парламент. Също по този начин, макар че върховенството на закона официално не е част от шенгенските критерии, във връзка със загрижеността, изразявана от някои страни членки във връзка с гарантирането на върховенството на закона в България, следва да се подсети, че още през 2019 година Европейската комисия излезе с ясно мнение, че България е покрила шестте съществени критерия по Механизма за съдействие и инспекция и не се постанова правенето на нови отчети, защото изискванията за отпадане на този мониторинг са изпълнени. Независимо от това, по самодейност на България от страна на Европейската комисия бе направена спомагателна оценка, съгласно критериите на Механизма за съдействие и инспекция. В резултат Европейска комисия удостовери позитивното си мнение, което бе изложено в нейна Комуникация, публикувана до всички страни членки. Тя демонстрира, че и след 2019 година България е осъществила спомагателен прогрес в областта на върховенството на закона. Нещо повече, в символ на нашия политически ангажимент за усилване на битката с корупцията, редица промени в региона на правосъдната система и антикорупцията бяха включени в Националния проект за възобновяване и резистентност. Правителството одобри значими законодателни актове, ориентирани към реформиране на антикорупционната комисия, възстановяване на потенциала на Инспектората на правосъдната власт, както и въвеждане на правни гаранции за лицата, подаващи сигнали за нередности и други Те са, надяваме се, измежду целите в работата на Народното събрание и следва да бъдат признати до края на тази година.
В тази връзка следва да се означи признатата от Народното събрание на 17 ноември декларация за присъединение на България към Шенгенското пространство, която отразява общонационалния темперамент на този приоритет и е още една гаранция за осъществяване на поетите задължения от България. Наред с това в последните седмици президентът и държавното управление реализираха доста дейна външнополитическа активност и в границите на европейските институции, и посредством директни контакти, за да срещнат сътрудниците (включително персоналните срещи на президента и премиера с канцлера на Германия, президента на Франция, ръководителя на Съвета Шарл Мишел, премиера на Чехия Петер Фиала – председателстващ съвета по линия на Чешкото председателство, министър председателите на Швеция и Дания. От президента бяха изпратени писма до всички европейски водачи с ясно обяснение и позиции по проблема с получена назад подкрепа), с обективните обстоятелства и в поддръжка на тяхното осведомено решение за присъединението на България към Шенгенското пространство.
Само в границите на последната седмица бяха извършени десетки срещи и телефонни диалози на високо и най-високо равнище. На първо място това бяха диалозите, които президентът Радев организира с ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен, министър-председателя на Нидерландия Марк Рюте и с австрийския канцлер Карл Нехамер и с президента на Австрия Александър Ван дер Белен. По линия на държавното управление заместител министър-председателят господин Демерджиев, министърът на външните работи господин Милков и министърът на правораздаването господин Зарков взеха присъединяване в чуване пред комисиите по външна политика и по правораздаване и вътрешни работи на нидерландския парламент. Вицепремиерът Демерджиев и министър Милков организираха взаимна среща с държавния секретар на Нидерландия по миграцията господин Ван дер Бург. Също по този начин министър Милков проведе срещи с държавния секретар по европейските въпроси на Нидерландия господин Де Винк, две срещи в два поредни дни – с министъра на външните работи на Нидерландия господин Хукстра и с ръководителя на Комисията по външна политика в долната камара на Народното събрание на Нидерландия господин Хеерема.
Въпреки нашите целенасочени старания, ясната и поредна позиция на Европейската комисия, както и дадените за следващ път доказателства, вследствие на извършените партньорски инспекции, че България покрива всички критерии за участие в Шенген, на този стадий негативните позиции на премиера на Нидерландия и на канцлера на Австрия остават непроменени. Повече от явно е, че тези позиции са подбудени по-скоро от вътрешнополитически съображения, в сравнение с от действително разпознати дефекти при използване на Шенгенските правила от България. Подобна обстановка, разбираемо, буди надълбоко отчаяние и провокира прочувствени реакции у нас, само че освен, тъй като внася разделяне в Съюза, слага под въпрос неговото единение, на което и Австрия, и още повече Нидерландия в други случаи доста упорстват. Заедно с това поражда подозрение за използването на двойни стандарти, изключително от страна на държавното управление на Нидерландия. Все отново отчитаме, че в отбрана на своята позиция канцлерът на Австрия се базира на дефекти при действието на Шенгенската система като цяло, които по никакъв метод не могат да бъдат отговорност на българската страна, до момента в който министър председателят на Нидерландия прибягна и до недостойни внушения, които в България надали ще бъдат забравени скоро. Дългът ни пред паметта на тримата български гранични служители на реда, които починаха, охранявайки външната граница на Европейския съюз, няма да го разреши.
Каквито и да са претекстовете им за несъгласие, последствията от неприемането на България в Шенген могат да се окажат съществени, освен за нашата страна, само че в не по-малка степен за Нидерландия и Австрия, а и за Европейския съюз като цяло. Защото е абсолютно – и това се признава на практика от всички в Европейския съюз, в това число и от мнозина в Австрия и Нидерландия – приемането на България дружно с Румъния и Хърватия в Шенген ще обезпечи по-силно икономическо съдействие, само че също и по-добра отбрана на външните граници и това е в полза на целия Европейски съюз. Окончателно решението по отношение на приемането на България, Румъния и Хърватия в Шенген следва да бъде взето на идното съвещание на Съвет „ Правосъдие и вътрешни работи “ на 8 и 9 декември.
Тук бих желал още веднъж да изразя признателност към Европейската комисия и Чешкото председателство за поредната им поддръжка, и на всички наши сътрудници за дейната им позиция в интерес на приемането на България в Шенген и да ги уверя, че България ще извършва праволинейно всички условия, свързани с безпрепятственото действие на Шенгенското пространство. Тук няма никаква разлика дали държавното управление на страната ни е служебно, или излъчено от Народното събрание. В оставащите дни държавното управление ще продължи дейната и поредна работа с сътрудниците с цел да реализира вземането на позитивно решение за присъединение на България към Шенгенското пространство. Същевременно, според от изхода на идното съвещание на Съвет „ Правосъдие и вътрешни работи “, държавното управление ще има подготвеност да вземе съответните решения, в това число да прегледа вероятни ответни ограничения. Силно се надяваме да не бъдем изправени пред сходна нужда. Напротив, имаме вяра, че въпреки всичко разсъдъкът и позитивната воля на голямото болшинство от страните членки ще надделеят и решението ще бъде взето въз основа само на техническите критериите за присъединение към Шенгенското пространство, които, още веднъж наблягам, са били покрити от България още преди 11 години.
На финала – макар декларираните планове на две страни за налагане на несъгласие, България не се е отказала от Шенген. Разполагаме с още 3 дни до 8 декември, в които няма да пестим старания в търсене на поддръжка за преосмисляне на позицията на Нидерландия и Австрия. Благодарение на дейностите и дипломатическата интензивност на служебното държавно управление тематиката за присъединението на България към Шенгенското пространство се трансформира в приоритет. Нека не забравяме, че против двете скептични страни стоят 25 страни членки, Европейската комисия и Европейският парламент. Всички те са уверени в мястото на България в Шенген, тъй като страната ни е изпълнила всички механически критерии. След Декларацията, с която народните представители оповестиха Шенген за приоритет, е ред за същинската работа в пленарната зала по разискването и приемането на законопроектите, които служебното държавно управление приготви, свързани с промените по Плана за възобновяване и резистентност.
Последните развития по тематиката за присъединението на България към Шенгенското пространство бяха главен акцент в срещата ми с вицепремиера и министър на вътрешните работи господин Демерджиев, министъра на външните работи господин Милков и министъра на правораздаването господин Зарков. Направихме общ обзор на дейностите, подхванати от служебното държавно управление през последните дни и седмици, за обезпечаване на поддръжката на нашите сътрудници за участието ни в Шенген. Разбира се, в хода на срещата бяха коментирани и изразените обществено през последните няколко дни позиции от министър-председателя на Нидерландия Марк Рюте и от австрийския канцлер Карл Нехамер срещу приемането на България в Шенген. По този мотив бих желал за следващ път да подчертая, че критериите за присъединение към Шенген, които са напълно механически, бяха покрити от България още през 2011 година Това е добре известно на всички участници в Шенгенското пространство, в това число на държавните управления на Нидерландия и Австрия.
Независимо от това, в отговор на сложени от обособени наши сътрудници въпроси, през последните месеци бяха осъществени две инспекции, проведени от Европейската комисия по самодейност на България и Румъния, с присъединяване на заинтригувани страни членки. Проверките бяха фокусирани таман върху осъществяването на техническите критерии от страна на България. Областите, обект на инспекциите, включваха издаването на визи, правосъдното съдействие по линия на миграцията и опазването на персоналните данни – най-чувствителните и значими механически сфери, които бяха избрани от Европейската комисия. И двете инспекции приключиха с позитивни за България отчети. Отделна инспекция извърши в последните дни и посолството на Австрия в София. Резултатът също бе позитивен. Накратко – резултатите от тези инспекции още веднъж, за следващ път, изрично потвърдиха, че България покрива всички критерии за участие в Шенген.
Със страдание означавам, че макар отправената покана, нидерландската страна избра да не взема присъединяване в тези инспекции. В този смисъл изразените след това от премиера на Нидерландия запаси, които се аргументират с неналичието на убеденост точно във връзка с осъществяването на критериите за участие от България, освен звучат повече от неубедително, само че и се опровергават от заключенията на Европейската комисия, опонират на позициите на всички други страни членки и на недвусмисленото мнение на Европейския парламент. Също по този начин, макар че върховенството на закона официално не е част от шенгенските критерии, във връзка със загрижеността, изразявана от някои страни членки във връзка с гарантирането на върховенството на закона в България, следва да се подсети, че още през 2019 година Европейската комисия излезе с ясно мнение, че България е покрила шестте съществени критерия по Механизма за съдействие и инспекция и не се постанова правенето на нови отчети, защото изискванията за отпадане на този мониторинг са изпълнени. Независимо от това, по самодейност на България от страна на Европейската комисия бе направена спомагателна оценка, съгласно критериите на Механизма за съдействие и инспекция. В резултат Европейска комисия удостовери позитивното си мнение, което бе изложено в нейна Комуникация, публикувана до всички страни членки. Тя демонстрира, че и след 2019 година България е осъществила спомагателен прогрес в областта на върховенството на закона. Нещо повече, в символ на нашия политически ангажимент за усилване на битката с корупцията, редица промени в региона на правосъдната система и антикорупцията бяха включени в Националния проект за възобновяване и резистентност. Правителството одобри значими законодателни актове, ориентирани към реформиране на антикорупционната комисия, възстановяване на потенциала на Инспектората на правосъдната власт, както и въвеждане на правни гаранции за лицата, подаващи сигнали за нередности и други Те са, надяваме се, измежду целите в работата на Народното събрание и следва да бъдат признати до края на тази година.
В тази връзка следва да се означи признатата от Народното събрание на 17 ноември декларация за присъединение на България към Шенгенското пространство, която отразява общонационалния темперамент на този приоритет и е още една гаранция за осъществяване на поетите задължения от България. Наред с това в последните седмици президентът и държавното управление реализираха доста дейна външнополитическа активност и в границите на европейските институции, и посредством директни контакти, за да срещнат сътрудниците (включително персоналните срещи на президента и премиера с канцлера на Германия, президента на Франция, ръководителя на Съвета Шарл Мишел, премиера на Чехия Петер Фиала – председателстващ съвета по линия на Чешкото председателство, министър председателите на Швеция и Дания. От президента бяха изпратени писма до всички европейски водачи с ясно обяснение и позиции по проблема с получена назад подкрепа), с обективните обстоятелства и в поддръжка на тяхното осведомено решение за присъединението на България към Шенгенското пространство.
Само в границите на последната седмица бяха извършени десетки срещи и телефонни диалози на високо и най-високо равнище. На първо място това бяха диалозите, които президентът Радев организира с ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен, министър-председателя на Нидерландия Марк Рюте и с австрийския канцлер Карл Нехамер и с президента на Австрия Александър Ван дер Белен. По линия на държавното управление заместител министър-председателят господин Демерджиев, министърът на външните работи господин Милков и министърът на правораздаването господин Зарков взеха присъединяване в чуване пред комисиите по външна политика и по правораздаване и вътрешни работи на нидерландския парламент. Вицепремиерът Демерджиев и министър Милков организираха взаимна среща с държавния секретар на Нидерландия по миграцията господин Ван дер Бург. Също по този начин министър Милков проведе срещи с държавния секретар по европейските въпроси на Нидерландия господин Де Винк, две срещи в два поредни дни – с министъра на външните работи на Нидерландия господин Хукстра и с ръководителя на Комисията по външна политика в долната камара на Народното събрание на Нидерландия господин Хеерема.
Въпреки нашите целенасочени старания, ясната и поредна позиция на Европейската комисия, както и дадените за следващ път доказателства, вследствие на извършените партньорски инспекции, че България покрива всички критерии за участие в Шенген, на този стадий негативните позиции на премиера на Нидерландия и на канцлера на Австрия остават непроменени. Повече от явно е, че тези позиции са подбудени по-скоро от вътрешнополитически съображения, в сравнение с от действително разпознати дефекти при използване на Шенгенските правила от България. Подобна обстановка, разбираемо, буди надълбоко отчаяние и провокира прочувствени реакции у нас, само че освен, тъй като внася разделяне в Съюза, слага под въпрос неговото единение, на което и Австрия, и още повече Нидерландия в други случаи доста упорстват. Заедно с това поражда подозрение за използването на двойни стандарти, изключително от страна на държавното управление на Нидерландия. Все отново отчитаме, че в отбрана на своята позиция канцлерът на Австрия се базира на дефекти при действието на Шенгенската система като цяло, които по никакъв метод не могат да бъдат отговорност на българската страна, до момента в който министър председателят на Нидерландия прибягна и до недостойни внушения, които в България надали ще бъдат забравени скоро. Дългът ни пред паметта на тримата български гранични служители на реда, които починаха, охранявайки външната граница на Европейския съюз, няма да го разреши.
Каквито и да са претекстовете им за несъгласие, последствията от неприемането на България в Шенген могат да се окажат съществени, освен за нашата страна, само че в не по-малка степен за Нидерландия и Австрия, а и за Европейския съюз като цяло. Защото е абсолютно – и това се признава на практика от всички в Европейския съюз, в това число и от мнозина в Австрия и Нидерландия – приемането на България дружно с Румъния и Хърватия в Шенген ще обезпечи по-силно икономическо съдействие, само че също и по-добра отбрана на външните граници и това е в полза на целия Европейски съюз. Окончателно решението по отношение на приемането на България, Румъния и Хърватия в Шенген следва да бъде взето на идното съвещание на Съвет „ Правосъдие и вътрешни работи “ на 8 и 9 декември.
Тук бих желал още веднъж да изразя признателност към Европейската комисия и Чешкото председателство за поредната им поддръжка, и на всички наши сътрудници за дейната им позиция в интерес на приемането на България в Шенген и да ги уверя, че България ще извършва праволинейно всички условия, свързани с безпрепятственото действие на Шенгенското пространство. Тук няма никаква разлика дали държавното управление на страната ни е служебно, или излъчено от Народното събрание. В оставащите дни държавното управление ще продължи дейната и поредна работа с сътрудниците с цел да реализира вземането на позитивно решение за присъединение на България към Шенгенското пространство. Същевременно, според от изхода на идното съвещание на Съвет „ Правосъдие и вътрешни работи “, държавното управление ще има подготвеност да вземе съответните решения, в това число да прегледа вероятни ответни ограничения. Силно се надяваме да не бъдем изправени пред сходна нужда. Напротив, имаме вяра, че въпреки всичко разсъдъкът и позитивната воля на голямото болшинство от страните членки ще надделеят и решението ще бъде взето въз основа само на техническите критериите за присъединение към Шенгенското пространство, които, още веднъж наблягам, са били покрити от България още преди 11 години.
На финала – макар декларираните планове на две страни за налагане на несъгласие, България не се е отказала от Шенген. Разполагаме с още 3 дни до 8 декември, в които няма да пестим старания в търсене на поддръжка за преосмисляне на позицията на Нидерландия и Австрия. Благодарение на дейностите и дипломатическата интензивност на служебното държавно управление тематиката за присъединението на България към Шенгенското пространство се трансформира в приоритет. Нека не забравяме, че против двете скептични страни стоят 25 страни членки, Европейската комисия и Европейският парламент. Всички те са уверени в мястото на България в Шенген, тъй като страната ни е изпълнила всички механически критерии. След Декларацията, с която народните представители оповестиха Шенген за приоритет, е ред за същинската работа в пленарната зала по разискването и приемането на законопроектите, които служебното държавно управление приготви, свързани с промените по Плана за възобновяване и резистентност.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ