Извират все нови чудодейни лекарства, които обещават спасение. А това

Извират все нови чудодейни медикаменти, които дават обещание избавление. А това ни кара да се замислим за чудесата в нашия живот. Имаше ги и по времето на Ванга, само че тогава бяха под сурдинка. Днес към нас текат потоци от мистерии.

Текст от Ивайло Дичев :

Помните ли Стаматов - индивида, заловен да популяризира лекарство против рак, аутизъм, акне и какво ли не още? В Америка то е известно като така наречен Чудодейно минерално решение - там зад него даже стои черква (една от хилядите протестанстки деноминации), наречена Генезис ІІ. Тя проповядва ликвидиране в духовния и медицински смисъл с помощта на главната съставна част на „ решението “ - белина. Метафората, пиедестал на всяка вяра, е лесна за интерпретиране: чиста тоалетна - чиста съвест. Вярно, че малко скъпичко излиза да плащаш 70 лв. за шишенце с въпросния препарат, пък и може да те удари я в стомаха, я в бъбреците. Но религия без жертви няма.
Редакцията предлага
Ренесансът на чудесата

Този следващ куриоз ни кара да се замислим върху тържественото завръщане на чудесата в нашия живот. Имаше ги и по времето на Ванга, Джуна и Кашпировски, само че тогава бяха под сурдинка. Днес към нас текат потоци от мистерии, шеметни открития, срещи с извънземни, скривани до момента истини за българската история - равнището на дразнимост към този момент толкоз е вдигнато, че мъчно виждаме известия, които не крият някаква сензация.

Лечебната белина съдържа всички детайли на новата митология. Първо, става дума за нещо напълно просто, налично за всеки. Как не сме се сетили? Ами да, спасението е към нас, би трябвало единствено някой да ни отвори очите. Ако се разноските из онкологиите, ще чуете, че най-обикновената сода лекува рак. Защо наместо нея прилагаме скъпи химикали? Защото фармацевтичните компании вършат всичко допустимо да заглушат гласа на истината, с цел да ни грабят. Чудото наложително съдържа детайл на демистификация - лечителят, който ви предлага чудодейното решение, е самичък против конспирациите на властта.

Само просвета не е задоволителна, несъмнено. Необходима е и религиозна подплата. В България преспиват на Кръстова гора или в Дамбалъ, във Франция - в Лурд, където се била появила светата Дева Мария, в Индия се качват до храма Вайшно Деви, с цел да чуят гласа на божествената майка. Но нормално най-добре работи комбинацията от ненадейно изобретение на гонен от управляващите академик с традиция от памтивека: новото се оказва остаряло, забравеното се напомня. Вземете хомеопатията, учредена върху правилото на Парацелз „ сходното лекува сходно “ - най-малко от 18 век тя периодичен се преоткрива. Впрочем, и тук лечебната субстанция е толкоз разредена, че няма заплаха от отрицателни последствия, другояче от дълго време би била неразрешена.

Съвременният подем на чудесата е обвързван в огромна степен и с известните медии, които от края на 19 век пропагандират всевъзможни форми на шмекерия и самолечение. Дигиталната гражданска война към този момент дефинитивно ликвидира вярата в престижите, а „ чудодейните решения " на търговци като господин Стаматов се конкурират на равни начала с професионалната фармацевтика.

Като сладка приказка за лека нощ

Но имаме ли право да забраняваме чудесата, които утешават обезверени хора? Казва ви лекарят, че за вашето заболяване няма лек. Какво вършиме? Опитвате да приемете нещастието, да осмислите живота си, да благодарите, че ви е имало? Не, актуалният свят непрестанно ви тласка да търсите решение - да откриете точния човек, да дадете едни пари. Модерният човек е откърмен с потребността да се бори. А пазарът на чудеса му ги предлага във все по-големи количества. Тук следва да прокараме границата сред вяра и магия. Първата ви кара да се оставите в ръцете на божеството, втората - да пробвате да надхитрите ориста. Магьосникът - и наукообразният през днешния ден, и обичайният от предишното - работи прикрит от публичния взор, тъй като дава преимущество на едни пред други посредством тайното си познание и по този начин подкопава обществения ред. Хората не са затъпяли през днешния ден, просто конкуренцията се е ожесточила - кой ще живее повече, кой ще е по-успешен.

Проф. Ивайло Дичев

Не ми е работа, само че считам, че вярата в чудодейните икони не е доста християнска процедура - тяхната роля е да напомнят божественото, на което се надяваме, а не да лекуват или да обезпечават триумф в бизнеса. В Средновековието са стривали костици от реликвите и са ги добавяли към храната с лечебна цел. Горе-долу същото като белината. Може би даже по-опасно поради вероятните инфекции.

Ще кажете: какво пък, всичко, което оказва помощ на обезверени хора, е положително. Плацебо резултатът е несъмнено потвърден: вярата в магическите процедури, на които се подлагаме, сама по себе си активизира съпротивителните сили на организма. Всичко може да изиграе тази роля, в случай че, несъмнено, не ни вреди - мълчана вода, сребърна вода, слънчева вода, енергийна вода... Въпросът е къде слагаме границата сред рационалното изпитание и плацебо фантазиите. Потокът от чудеса, който ни залива през днешния ден, в действителност работи в интерес на отчаянието. Не един болен измежду познатите ми утежни положението си, тъй като вместо да се лекува съществено, пиеше вода от картофи, ядеше кубински скорпион, ходеше на лекуване с досег, практикуваше някаква рецепта, приписвана на Ванга. За парите, дадени на мошеници, въобще не приказваме. Защо не придвижват вярата си върху професионалния медицински състав? Може би тъй като институционалното опазване на здравето не влияе на въображението - там няма митология, конспирации, разкази за чудеса. А на нас май ни се желае да ни описват приказки.

Чудеса ни изкушават отвред

Чудодейното обаче напълно не стопира в здравната сфера. Вижте единствено какви пари дават хората за няколкоминутното мечтание при търкането на талончета. Вижте какъв брой деца бленуват да се явят на някакъв ефирен конкурс за пеене, където ще се популяризират незабавно, вместо както едно време да мечтаят да станат инженери или космонавти. Вижте какъв брой предприемачи по света разчитат на неочаквания борсов удар, наместо на бавното и настойчиво трупане на капитали. Чудеса ни изкушават отвред, а ние сме все по-недоволни от действителния средностатистически живот, който водим.

*****

Вижте и това видео:
А бедните българи търкат ли, търкат талончета