Известно е, че сред животните има полигамни и моногамни видове,

Известно е, че измежду животните има полигамни и моногамни типове, като птиците по-често са измежду моногамните. За гризачите, най-често вредители измежду селскостопанските култури, това държание не е особено. Има обаче един гризач, който прави изключение. Това е полевката. Това дребно животинче образува двойка с друго себеподобно и остава с него дълго, най-често цялостен живот.

Най-често женската в двойката е тази, с която един мъжки се чифтосва за първи път. Мъжкия остава доста предан към нея и най-удивителната демонстрация на честност е, че може да нападне друга женска, която се приближава до него.

Това необичайно държание се дължи на един хормон - вазопресин. Той се образува в тялото на мъжкия, когато той се грижи за дребните. Вазопресинът кара мъжкия да демонстрира позитивни усеща в общуването в моногамна връзка. Този хормон може да трансформира полигамната полевка в моногамна.

Тези и други забавни обстоятелства могат да ни накарат да погледнем с интерес към тези вредители по градините, тъй като с изключение на потребността от битка с тях, те дават забавни сведения за живота в царството на гризачите.

Класификация и разпространяване на полевката

Arvicolinae е латинско наименование на подсемейство гризачи, членове на семейство Хомякови - Cricetidae, всички са бозайници от рода на гризачите.

Разпространени са по целия свят, като единствено Австралия прави изключение. Родът им е огромен, цели 111 типа, само че на наша територия се срещат 8 от тях.

В зеленчуковите градини и масивите със зърнени култури най-често се среща елементарната полевка - Microtus arvalis, която е всекидневно наличие в равнинните региони. Този всеяден гризач е необикновен пакостник, въпреки че измежду желанията му са насажданията с люцерна и детелина. Пшеницата ръжта в началото са изключвани от сферата на хранителни желания на вредителя, само че по-късно това е изцяло опровергано след всеобщите набези над зърнени насаждения отстрана на полевки.

Може да се дефинира местообитанието на гризача по следния метод - горски степи и степни зони на европейската част на континента от крайбрежията на Атлантика до планините Алтай. Колонии има в Кавказ, на Балканите, в Крим, на север от Казахстан, степите на Монголия, Централна и Мала Азия. Мерките на хората не са съумели да понижат популацията им.

Описание на полевката

Този гризач от фамилията на хамстерите не се разграничава с огромни размери или забележителна осанка. Външно припомня мощно мишката и плъха, само че муцуната му е по-тъпа и има дребни и заоблени уши.

Тялото на полевката е малко - 1012 сантиметра, опашката му е към 5 сантиметра. Максималното му тегло е към 45 грама.

Космената завивка на гърба, шията и горната част на главата е сиво-кафява, а коремът, брадата и долната част на опашката са в жълтеникаво - сивкав колорит. Интересна детайлност е, че с възрастта козината изсветлява и се следи даже сива четина.

Начин на живот на полевката

Това моногамно животно живее в общности на фамилен принцип, в които съжителстват няколко възрастни женски и поколението им. Мъжките са доста мощно териториални. Територията на един мъжки заема 1-1.5 километра и визира няколко обитаеми места с женски.

Тези дребни гризачи са доста прочувствени животни - могат да покажат както отзивчиво, по този начин и нападателно държание. Сбиванията са основно сред мъжки човеци, като от време на време могат да завършат със гибелта на един от участниците в багра.

За да поддържат непрекъсната телесна температура полевките не нарушават режима си, който е повтаряем. През период от 3 часа дребните бебета спят по 2 до 4 пъти, почистват козината си от 3 до 9 пъти и уголемяват ходовете си 2 до 6 пъти. Бранят се също в необятен диапазон от 6 до 20 пъти, което е причина за всеобщия разгром над посевите, измежду които са се заселили.

Тези животни са едни от най-хубавите архитекти измежду животинското царство. Лабиринтите, които строят, са необикновено комплицирани, богато украсени и премислени, като че ли са правени от експерти с отлични знания по архитектура.

Всеки има мрежа от коридори, които водят до няколко камери. Тези пространства служат за хранилища за зърно, други са за отмора, за детски отделения, където се отглеждат дребните и други.

Подземната част е на няколко равнища на дълбочина от половин метър.

През зимата полевките рядко напущат дома си. Постоянно са подземен и се грижат за положителната вентилация като вършат тесни отвесни валове, които са забележими над колонията им.

Хранене на полевките

Това е най-важната част от живота на животните, поради растителната отбрана. Диетата им е много разнообразна. Обичат ядките, плодовете, младите издънки и корените на към 80 типа растения. Полевките се хранят и с дребни инсекти и охлюви.

Предпочитани са зърнените култури и бобовите растения във всяка фаза, както младите леторасти, по този начин и зрели зърна. През зимата могат да се приютят в мазетата на хората. Обичат също по този начин да хапят ствола на плодни дръвчета, ядейки младата им кора.

Размножаване на полевките

Размножаването на полевката при удобни условия е просто невероятна и това е неприятна вест за градинарите. Сезонът на чифтосване стартира през март-април и приключва през ноември.

Една женска ражда 3-4 пъти годишно. Някои колонии, избрали да се развъждат в сено или плевня за предпазване на зърно, могат да се развъждат през цялата година.

Бременността на женската трае 20 дни и ражда 5-6 мишлета, които са изцяло безпомощни и голи. Растат обаче с невероятна експедитивност. На 2 месеца към този момент са изцяло самостоятелни и полово зрели.

Продължителността на живота е единствено 1 година.

Щетите, нанасяни от полевките и битката с тях

Полевката нанася вреди върху посевите годишно, които могат да бъдат съпоставими единствено с нашествието на скакалците. Този гризач е в положение на унищожи 50 % от аграрното произвеждане.

Растителната отбрана е значим детайл от грижите за селскостопанската продукция против полевки. Използват се разнообразни способи за битка с тях.

Ултразвуковите устройства са метод, който ги прогонва, плашейки ги. Нискочестотните звуци, изпращани от устройството са неприятни за слуха им и ги принуждават да се реалокират, само че тази процедура е прекомерно трудоемка поради многочислените лабиринти, които би трябвало да се профилактират, а става въпрос и за огромна повърхност.

Друг метод, който е по-евтин и по-лесен за потребление, е посредством засаждане на култури, чиято миризма полевката не може да понася. Това са чесъна, ментата, туята. Някои градинари пускат вода в откритите бразди, с цел да прогонят полевките, само че това не е ефикасен метод за цялостно унищожаване на заплахата от тези вредители.

Интересно предложение е да се създадат 2-3 стълба на засегнатия обект, които да притеглят хищни птици. Тези стълбове ще бъдат отлични наблюдателни кули за хищниците.

Установено е, че един бухал да вземем за пример, може да унищожи до 1200 от тези гризачи за година. Отделно хищните животни могат да уловят 10-12 броя от гризачите на ден и по този начин да подкрепят напъните на земеделските стопани.

Най-големи вреди нанася полевката на растенията, до момента в който са зелени. За съществуване на полевки се съди по отворите на дейната колония. При всеобщо нахлуване те оголват зелената маса към убежището си и тогава пръскането с отровни препарати е наложително. Обикновено пръскането е съпроводено с мониторинг на обекта за предотвратяване от следващи набези на полевки. Макар че отровите оказват отрицателно въздействие върху други диви животни и върху самата селскостопанска продукция, те са единственото средство при масирано нахлуване на гризачите.