Папските були
Известно е, че когато римските папи желаят да издадат значим документ със силата на закон за католическия свят, той носи името „ була “. Всяка була имала свое наименование, под което оставала в историята. Кои са по-известните були?
«Omne Datum Optimum» (1139 г.) – „ Всеки подарък е идеален “. Автор: папа Инокентий II. Тази була изиграва забележителна роля в историята на монашеско-рицарския медал на тамплиерите. Тя утвърдила неговите компетенции и сравнителната му самостоятелност от католическата Църква. След приемането на булата тамплиерите към този момент не трябвало да се подчиняват на районните епископи – вместо това папата станал техен непосреден „ началник “. Освен това Орденът получил независимост на деяние и бил освободен от плащане на всевъзможен тип такси и мита.
Заслужава да се означи, че главната функционалност на тамплиерите била отбраната на поклонниците, както и ръководството на територии в Светата земя и борба срещу мюсюлманите. Така било най-малко на доктрина. Впоследствие орденът става един от най-богатите: той притежавал огромни територии в Палестина, Сирия и Европа.
«Ad extirpanda» (1252 г.) – „ За изкореняването “. Автор: папа Инокентий IV. Тази була публично упълномощава Светата инквизиция да изтезава обвинени в ерес. Преди нейното приемане изтезанията се ползвали само при последна нужда. Сега картината внезапно се трансформирала: почнали да изтезават не само обвинените, но и свидетелите. Дори обвиненият незабавно да признаел виновността си, той въпреки всичко бил подлаган на изтезания, тъй като се считало, че признава, страхувайки се от болежка, затова показанията му могат да се смятат за ненадеждни и непълни. Затова трябвало да повтори признанието си след мъчения. Булата била анулирана през 1816 година от папа Пий VII.
„ Exsurge Domine “ (1520) – „ Стани, Господи! “. Автор: папа Лъв Х. Булата била главният документ на Контрареформацията. Католическата черква осъдила дейностите на Мартин Лутер, който разгласил своите известни 95 тезиса срещу индулгенциите, наричани от него „ смирение за пари “. Булата изисквала Лутер да отхвърли 41 от 95-те тезиса, а в случай на негово непокорство следвало отлъчване . Също по този начин Лъв X изброява „ грешките “ на Лутер, които „ сеят пагубна отрова “ измежду вярващите и настоява германските еретици да бъдат изправени пред съда.
Реакцията на Лутер била шокираща: той заедно с група свои студенти обществено изгорил папската була и други канонически закони. Впоследствие в негова чест било посочено едно от направленията на протестантизма, лутеранството.
„ Inter gravissimas “ (1582) – „ Сред най-важните “. Автор: папа Григорий XIII. Булата станала необятно известна, тъй като този документ утвърждава актуалния Григориански календар, който заместил предшественика му – Юлианския календар.
Въпросът е там, че по Юлианския календар непрекъснато се измествал денят на пролетното равноденствие, чиято точна дата била нужна за вярното пресмятане на Великден. И по този начин, според новия календар, пролетното равноденствие трябвало да бъде към 21 март. За целта десет дни били изключени от стария календар, а високосните години били съкратени.
„ Humanae Vitae “ (1968) – „ Човешкият живот “. Автор: папа Павел VI. Булата е отговор на решението на Организация на обединените нации и Световната здравна организация за контрол на раждаемостта. Организациите декларирали, че най-хубавият метод за възстановяване на качеството на живот и развитието на международната стопанска система е контролът върху популацията.
В булата са показани причини, които се отнасят до главните способи за надзор на раждаемостта – потреблението на контрацептиви, дезинфекция и аборти. Използването на контрацептиви се дефинира като „ зло всъщност “ и изрично се отхвърля от църквата, а стерилизацията и абортите се приравняват към грехове. Църквата вижда единствения законен способ в борбата против пренаселването в броенето на естествените биологични ритми (ден на овулация и т. н.), тъй като това не е принуждение над човешката природа.
–
