Валентин Дончевски в Зала „2019“
Известният старозагорски художник Валентин Дончевски ще срещне пловдивската аудитория с гледка на своето богато творчество, в което наред с доминантата на изобразителното изкуство има още литература, музика, видео.
Изложбата му „ Лични пространства “ ще се открие на 6 юни от 18:00 часа в Зала „ 2019 “
на ул. „ Гладстон “ №32 и ще продължи до 25 юни. В нея Валентин Дончевски ще покаже живописни платна, колажи, статуя. Той дефинира стиловото разнообразие на своите пластически търсения от вълшебен натурализъм през наивизъм, сюрреализъм, детайли от експресионизъм до последна абстракция.
Валентин Дончевски е роден през 1958 година в Стара Загора. Завършил е Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн „ Академик Дечко Узунов “ в Казанлък. При проф. Станислав Памукчиев приключва „ Живопис “ във ВТУ „ Св.св. Кирил и Методий “(1983). Печели огромната премия на студентски конкурс „ Етюд на голо тяло ”.
От 1989 година е член на СБХ (секция Живопис) и взе участие в множеството национални, районни и секционни изложения на Съюза.
Между 1984 и 2019 година има близо 30 независими изложения в България, Люксембург, Франция, Испания, Австрия. През 2002 година взе участие в хепънинг във връзка 50 години „ Мини Марица-изток “ ЕАД със своя галерия в рудникa. Изнася концерт със свои авторски песни, а основаният по същия мотив документален филм с включени негова музика и хрумвания, печели премия за писмено кино.
Валентин Дончевски взе участие допълнително от 80 интернационалните, национални и районни изложения, биеналета, състезания и пленери в цялата страна, както и в Канада, Испания, Белгия, Германия, Полша и Словакия.
Между 2005 и 2021 година има 10 участия в Есенния салон в Париж (Salon d’Automne) с живопис, както и с живопис и статуя. През 2017 година е награден със Сребърен орден за принос в изкуството на „ Асоциацията на Френската Академична Общност “ ARTS-SCIENCES-LETTRES в Париж.
Той е постоянен участник и притежател на награди на Балканското квадринале на живописта „ Митовете и легендите на моя народ “ в Стара Загора (от 2004 до 2020).
През 1999 година е отличен с втора премия на народен конкурс за пощенска марка под патронажа на Министерство на външните работи и Японското посолство в София за „ Експо Аичи 2005 ”- Япония. През същата година е награден от „ Отворено Общество “ – Стара Загора поради включването му в азбучник на фондация Ван дер Беек – 2000 художници от целия свят във връзка новото хилядолетие. През 2009 година получава премия на Национален конкурс за резиденция в „ Сите де’з ар ”, Париж, Франция. През 2010 година е награден на Националния конкурс за резиденция в „ Кунстлерхаус ”, Швандорф, Германия и има независима галерия.
През 2010 година печели Първа премия за живопис в Регионалната галерия в Стара Загора от Националния конкурс за огромните награди на Алианц България. Той взима присъединяване в множеството районни изложения на състезанието до 2018 година и доста пъти е номинаран за финалните му изложения в София.
Три пъти е номиниран за Национална премия на името на Владимир Димитров – Майстора. Многократен притежател е на влиятелните награди на Есенния салон на Стара Загора, в чийто артистичен живот взе участие интензивно.
През 2021 година получава Първа премия в раздел „ Legendary “, за авторско кино на LAMP – Los Angeles Motion Picture festival, за кино лентата „ Чуй петела, Чони! “
Дончевски е създател на портрет на Българския патриарх Неофит и Руския патриарх Кирил във връзка „ 140 година от боевете на Шипка “ (2018). В интервала 2017 – 2019 е част от колектива, който изографисва купола и част от стенописите в новопостроения храм „ Св. Игнатий Старозагорски “.
Негови произведения са в частни сбирки в Канада, Испания, Белгия, Съединени американски щати, Полша, Чехия, Германия, Австрия, Русия, Гърция, Турция, Люксембург, Палма де Майорка – Испания.
През годините е илюстрирал и оформил кориците на повече от 150 книги, най-вече на български писатели (издателства „ Христо Ботев “, Захари Стоянов и др.).
Издава следните книги със своя лирика, сентенции и есета:
1993 – „ Въпреки всичко ” – ИК „ Христо Ботев “
1999 – „ Стълба с криле ” – ИК „ Захари Стоянов “
1999 – „ Улици в небето “ – книга със сентенции
2002 – „ 44 пъти в бялото ” – ИК „ Захари Стоянов “
2018 – „ Извън темп “ – ИК „ Светулка 44 АТЕНЕЙ “
2018 – „ Каменна сянка “ – ИК „ Светулка 44 АТЕНЕЙ “
2018 – „ Хоровод 666/999 “ – ИК „ Светулка 44 АТЕНЕЙ “
2019 – „ Каменна сянка “ – ИК „ Дъга плюс “
2019 – „ Фолклорит ”
2020 – „ Силно безмълвие “
2023 – „ Всичко настоящо “
От 2023 година е член на Съюза на българските писатели.
Издава два албума с авторски песни по свои стихове и на български поети. Записал е химн на комплекс Мини Марица Изток и химн на с. Змейово. Сътрудничи на разнообразни медии по въпроси на изкуството. Издава два първокласни автобиографични албума с репродукции и публикации, проследяващи пътя му на художник.
Прави множество планове за плакати, непокътнат знак, емблеми, дизайн на календари, постери и други Занимава се с художествена актова снимка. Проектира интериор и екстериор на разнообразни публични здания. Създава в колектив био енергийно изкуство.
Валентин Дончевски обилно споделя с публиката своите персоналните пространства в изкуството.
Изложбата му „ Лични пространства “ ще се открие на 6 юни от 18:00 часа в Зала „ 2019 “
на ул. „ Гладстон “ №32 и ще продължи до 25 юни. В нея Валентин Дончевски ще покаже живописни платна, колажи, статуя. Той дефинира стиловото разнообразие на своите пластически търсения от вълшебен натурализъм през наивизъм, сюрреализъм, детайли от експресионизъм до последна абстракция.
Валентин Дончевски е роден през 1958 година в Стара Загора. Завършил е Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн „ Академик Дечко Узунов “ в Казанлък. При проф. Станислав Памукчиев приключва „ Живопис “ във ВТУ „ Св.св. Кирил и Методий “(1983). Печели огромната премия на студентски конкурс „ Етюд на голо тяло ”.
От 1989 година е член на СБХ (секция Живопис) и взе участие в множеството национални, районни и секционни изложения на Съюза.
Между 1984 и 2019 година има близо 30 независими изложения в България, Люксембург, Франция, Испания, Австрия. През 2002 година взе участие в хепънинг във връзка 50 години „ Мини Марица-изток “ ЕАД със своя галерия в рудникa. Изнася концерт със свои авторски песни, а основаният по същия мотив документален филм с включени негова музика и хрумвания, печели премия за писмено кино.
Валентин Дончевски взе участие допълнително от 80 интернационалните, национални и районни изложения, биеналета, състезания и пленери в цялата страна, както и в Канада, Испания, Белгия, Германия, Полша и Словакия.
Между 2005 и 2021 година има 10 участия в Есенния салон в Париж (Salon d’Automne) с живопис, както и с живопис и статуя. През 2017 година е награден със Сребърен орден за принос в изкуството на „ Асоциацията на Френската Академична Общност “ ARTS-SCIENCES-LETTRES в Париж.
Той е постоянен участник и притежател на награди на Балканското квадринале на живописта „ Митовете и легендите на моя народ “ в Стара Загора (от 2004 до 2020).
През 1999 година е отличен с втора премия на народен конкурс за пощенска марка под патронажа на Министерство на външните работи и Японското посолство в София за „ Експо Аичи 2005 ”- Япония. През същата година е награден от „ Отворено Общество “ – Стара Загора поради включването му в азбучник на фондация Ван дер Беек – 2000 художници от целия свят във връзка новото хилядолетие. През 2009 година получава премия на Национален конкурс за резиденция в „ Сите де’з ар ”, Париж, Франция. През 2010 година е награден на Националния конкурс за резиденция в „ Кунстлерхаус ”, Швандорф, Германия и има независима галерия.
През 2010 година печели Първа премия за живопис в Регионалната галерия в Стара Загора от Националния конкурс за огромните награди на Алианц България. Той взима присъединяване в множеството районни изложения на състезанието до 2018 година и доста пъти е номинаран за финалните му изложения в София.
Три пъти е номиниран за Национална премия на името на Владимир Димитров – Майстора. Многократен притежател е на влиятелните награди на Есенния салон на Стара Загора, в чийто артистичен живот взе участие интензивно.
През 2021 година получава Първа премия в раздел „ Legendary “, за авторско кино на LAMP – Los Angeles Motion Picture festival, за кино лентата „ Чуй петела, Чони! “
Дончевски е създател на портрет на Българския патриарх Неофит и Руския патриарх Кирил във връзка „ 140 година от боевете на Шипка “ (2018). В интервала 2017 – 2019 е част от колектива, който изографисва купола и част от стенописите в новопостроения храм „ Св. Игнатий Старозагорски “.
Негови произведения са в частни сбирки в Канада, Испания, Белгия, Съединени американски щати, Полша, Чехия, Германия, Австрия, Русия, Гърция, Турция, Люксембург, Палма де Майорка – Испания.
През годините е илюстрирал и оформил кориците на повече от 150 книги, най-вече на български писатели (издателства „ Христо Ботев “, Захари Стоянов и др.).
Издава следните книги със своя лирика, сентенции и есета:
1993 – „ Въпреки всичко ” – ИК „ Христо Ботев “
1999 – „ Стълба с криле ” – ИК „ Захари Стоянов “
1999 – „ Улици в небето “ – книга със сентенции
2002 – „ 44 пъти в бялото ” – ИК „ Захари Стоянов “
2018 – „ Извън темп “ – ИК „ Светулка 44 АТЕНЕЙ “
2018 – „ Каменна сянка “ – ИК „ Светулка 44 АТЕНЕЙ “
2018 – „ Хоровод 666/999 “ – ИК „ Светулка 44 АТЕНЕЙ “
2019 – „ Каменна сянка “ – ИК „ Дъга плюс “
2019 – „ Фолклорит ”
2020 – „ Силно безмълвие “
2023 – „ Всичко настоящо “
От 2023 година е член на Съюза на българските писатели.
Издава два албума с авторски песни по свои стихове и на български поети. Записал е химн на комплекс Мини Марица Изток и химн на с. Змейово. Сътрудничи на разнообразни медии по въпроси на изкуството. Издава два първокласни автобиографични албума с репродукции и публикации, проследяващи пътя му на художник.
Прави множество планове за плакати, непокътнат знак, емблеми, дизайн на календари, постери и други Занимава се с художествена актова снимка. Проектира интериор и екстериор на разнообразни публични здания. Създава в колектив био енергийно изкуство.
Валентин Дончевски обилно споделя с публиката своите персоналните пространства в изкуството.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ