Леонардо да Винчи е имал „бързо око“
Известният ренесансов художник Леонардо да Винчи е бил блажен със същото „ бързо око “, което дава преимущество на топ тенисистите и супер бейзболисти. В случая на Леонардо тази супервизия може би му е разрешила да вижда и улавя мимолетни моменти в своите картини – като загадъчната полуусмивка на Мона Лиза.
Тази дарба да виждате детайлности даже в най-бързо движещия се или краткотраен феномен може да е резултат от по-висока периодичност на вибриране на сливането, декларира Дейвид Талер, генетик от университета в Базел в Швейцария. Той прибавя, че чертата може да изясни по какъв начин някои играчи на бейзбол могат да виждат шевовете на топката в полет, да вземем за пример, или по какъв начин някои тенис звезди могат да реагират на супер-бърза топка.
За Леонардо висока периодичност на вибриране на обединение може да изясни по какъв начин той е в положение да опише измененията във формата на падащи капки вода и да разпознае мимолетните изрази, следени в доста от неговите картини.
„ В случая с „ Мона Лиза “ „ това, което допускам е, че Леонардо е уловил тъкмо момента на експлоадиране в смях “, споделя той. „ Това не е позирана усмивка, която се държи устойчиво, а този минал миг, когато усмивката е в акт на ставане, на започване. “
Картината на Леонардо - " Тайната вечеря " – стенна живопис на стената на черква в Милано – също улавя мимолетни изрази на апостолите, откакто Иисус Христос им споделя, че „ един от вас тук ще ме съобщи “, изяснява Талер.
Талер за първи път е въодушевен да изследва визията на Леонардо поради коментар, който художникът е написал в една от тетрадките си, където разказва полета на водни кончета. „ Водното конче лети с четири крила, а когато тези начело са вдигнати, тези откъм гърба са спуснати “, написа Леонардо.
„ Помислих си:„ Това е крепко “, споделя Талер. „ Беше лято и в близост имаше водни кончета. Гледах допустимо най-силно и деликатно, само че за мен крилата на летящи кончета постоянно си оставаха размазани, не можех да ги видя по настрана “, споделя той. Приятелите му също не могли да разграничат летящото придвижване. „ Тогава започнах да чета и да мисля по-сериозно какво значи да имаш бързо око. “
Изследванията на Талер демонстрират, че задните крила на водното конче не са в синхрон с предните крила с към една стотна от секундата. Коментарът в бележниците му демонстрира, че Леонардо би могъл да види тази стотна от секундата разлика, която подхожда на честотата на вибриране на обединение от 100 Херц, или 100 пъти в секунда – почти два пъти по-голяма от честотата на вибриране на обединение при множеството хора. Той споделя, че „ бързото око “ на Леонардо и някои модерни спортни звезди може да има генетична основа, може би в гените, които ръководят развиването от калиевите канали в клетките на ретината, написа megavselena.bg.
Показано е, че няколко безчовечен типа, като насекомите, имат забележими генетични разлики в ретините си, което им разрешава да виждат доста по-бързи придвижвания – и разликите в развиването на клетките в ретината могат да причинят и разлики в зрението на хората, споделя Талер.
Други известни художници са посочили същата дарба да улавят мимолетни моменти в работата си, като японския актьор Кацушика Хокусай, която сътвори емблематичната дърворезба „ Под вълната на Канагава “ – известна още като „ Голямата вълна “, споделя Талер.
Хокусай, който е живял от 1760 до 1849 година, също е направил дърворезба на водно конче в полет, която демонстрира вярното придвижване на крилата на насекомото. „ Поне още един различен художник наподобява е имал толкоз бързо и тъкмо око “, споделя Талер.
Талер споделя, че ДНК проба от Леонардо може да покаже дали бързото му око се основава на гените, регулиращи развиването на ретината му, или това се дължи на тренировки и деликатно наблюдаване.
ДНК планът на Леонардо да Винчи дава вяра един ден да се възвърне генетичният материал на Леонардо от неговите картини. „ Ако съумеят да получат последователността, това ще е частта, от която бих се заинтересувал “, споделя Талер.
Талер вижда също признаци на чувствителността на Леонардо към образните феномени – може би в това число и „ бързото му око “ – в потреблението на „ сфумато “ в картините му – художествена техника, която детайлира или размива аспекти на картината, с цел да ги вкарва или изважда от вниманието на фена.
„ Целите изображения са конструирани от мозъка в поредност от доста по-малки моментни изображения, всяко от които има цялостна изясненост единствено в дребния фовеален сектор на ретината “, споделя той. Обикновените хора обаче не възприемат този развой на умствено нареждане на дребни облици и пресъздават една сцена като общо цяло с един централен фокус.
За разлика от това, умеенето на Леонардо да употребява сфумато – в Мона Лиза, да вземем за пример и в неговия Салватор Мунди – може да произтича от способността да вижда тези моментални изображения и да разпознава частичния им фокус, споделя той.
