Историкът проф. Пламен Павлов: Заради Москва дълго игнорирахме независимостта
Известният историк професор Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 година в с. Пейчиново, Русенско. Завършва Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ". След това преподава история на Византия и Балканите през Средновековието в същото образователно заведение. Автор или съавтор е на повече от 250 студии, книги, учебници, справочници, документални филми. Председател е на Световния парламент на българите по света.
Професор Пламен Павлов напомня малко известни обстоятелства към Деня на независимостта - 22 септември, когато имаме ослепителен образец за висока степен на единодушие в ръководещия хайлайф. " Уви, сравнението с днешния ден несъмнено не е в наша изгода ", признава ученият.
Реклама
Проф. Павлов, какъв брой значима е датата 22 септември 1908 година, на която е оповестена независимостта на България, от позиция на актуалната историческа просвета?
- Преди 10 ноември 1989 година Денят на независимостта беше пренебрегнат от Българска комунистическа партия - от една страна, заради поредното отказване на съвсем цялата политика на буржоазна България преди 9 септември 1944 година, от друга, заради тоталната взаимозависимост от Москва, маскирана с фразеологията за " интернационализъм ", " братска дружба " и тем сходни. Един от акцентите на това отричане беше личността на цар Фердинанд, представян като " злия талант " на България, наклеветен като основен провинен за всички наши беди през ХХ век...
Какво не знаем за Деня на независимостта?
- На процедура знаем съвсем всичко, изключително от позиция на историческата просвета. Недостатъчно внимание обаче се отделя на самото държавно управление на Александър Малинов, което е формирано от извънредно ярки персони - ерудити, патриоти, потвърдени държавници! Трима от осемте членове на кабинета са, както бихме споделили през днешния ден, " българи от чужбина " - двама бесарабски българи (Малинов и военачалник Данаил Николаев), Андрей Ляпчев е македонски българин. Шестима от министрите са родени или директно свързани с някогашната Източна Румелия, включително като хора на високи постове в нейната администрация, след това и на княжеството. И единствено двама са родом от територията на княжеството отпреди 1885 година Да не забравяме, че актът на независимостта изпрати вечно някогашната османска провинция в историята! Всички министри са свързани с националните ни идеали и с учебното дело, а ген. Стефан Паприков, именуван и " военният посланик ", като преподавател в Панагюрище през 1876 година взе участие в Априлското въстание. Михаил Такев е един от първите деятели на освободителното придвижване в Македония, ген. Данаил Николаев е ръководител на Върховния Македоно-Одрински комитет. Финансовият министър Иван Салабашев е одобрен академик, лекар по математика, преподавател в Болградската гимназия в Бесарабия (Малинов е неин ученик!), доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година, която за българите е самобитно продължение на Априлското въстание. Могат да се дадат още " детайлности ", само че и това е задоволително, с цел да разберем каква е ролята на тези видни българи в събитията през 1908 година Правителството на независимостта би трябвало да е образец за днешните политици.
Има ли още неразкрити документи и истории към 22 септември 1908 година?
- Не съм експерт в тази съответна област, само че сигурно има - изключително в непознатите архиви, както и в персоналните архиви на видни съвременници у нас и в чужбина.
Колко значима е ролята на цар Фердинанд I за триумфа на 22 септември 1908 година?
- Без подозрение е доста значима, само че, отново ще подчертая, не трябва Малинов и неговите министри да остават в сянката на монарха, както става нерядко - в противен случай, имаме образец за висока степен на единодушие в ръководещия хайлайф! Уви, сравнението с днешния ден несъмнено не е в наша изгода...
Тленните остатъци на цар Фердинанд I най-сетне откриха покой в България през тази година. Кога страната ще изиска от Гърция костите на цар Самуил, както беше дадено пред предприемчив комитет още преди 10 години в Народното събрание?
- Искам да напомня на вашите читатели, че " България Днес " хвърли доста старания за реализирането на тази концепция, за което още един път ви благодаря. Днес сме в навечерието на 1010-ата годишнина от гибелта или по-скоро от началото на безсмъртието на великия наш държател, отишъл си от този свят на 6 октомври 1014 година Ще прикани освен страната, само че и Българската православна черква за поредни дейности в тази посока. В нашата традиция от епохи цар Самуил е освен ослепителен християнски държател, само че и страдалец! Така, както се кланя да вземем за пример на съветския княз Александър Невски, дано нашата черква канонизира цар Самуил за светец - има задоволително образци в практиката на други православни църкви за канонизацията на велики владетели, изключително румънската, сръбската, съветската... През XIII в. солунският публицист Йоан Ставракий написа за "...онзи фамозен Самуил, който и до момента е в устата на българите... ". Какво по-ярко доказателство за така наречен национална канонизация, присъща за християнството, в това число за православната черква?! Мисля си, че наред с други дипломатически стъпки подобен сакрален акт морално ще стимулира Гърция да върне костите на цар Самуил в България.
Професор Пламен Павлов напомня малко известни обстоятелства към Деня на независимостта - 22 септември, когато имаме ослепителен образец за висока степен на единодушие в ръководещия хайлайф. " Уви, сравнението с днешния ден несъмнено не е в наша изгода ", признава ученият.
Реклама
Проф. Павлов, какъв брой значима е датата 22 септември 1908 година, на която е оповестена независимостта на България, от позиция на актуалната историческа просвета?
- Преди 10 ноември 1989 година Денят на независимостта беше пренебрегнат от Българска комунистическа партия - от една страна, заради поредното отказване на съвсем цялата политика на буржоазна България преди 9 септември 1944 година, от друга, заради тоталната взаимозависимост от Москва, маскирана с фразеологията за " интернационализъм ", " братска дружба " и тем сходни. Един от акцентите на това отричане беше личността на цар Фердинанд, представян като " злия талант " на България, наклеветен като основен провинен за всички наши беди през ХХ век...
Какво не знаем за Деня на независимостта?
- На процедура знаем съвсем всичко, изключително от позиция на историческата просвета. Недостатъчно внимание обаче се отделя на самото държавно управление на Александър Малинов, което е формирано от извънредно ярки персони - ерудити, патриоти, потвърдени държавници! Трима от осемте членове на кабинета са, както бихме споделили през днешния ден, " българи от чужбина " - двама бесарабски българи (Малинов и военачалник Данаил Николаев), Андрей Ляпчев е македонски българин. Шестима от министрите са родени или директно свързани с някогашната Източна Румелия, включително като хора на високи постове в нейната администрация, след това и на княжеството. И единствено двама са родом от територията на княжеството отпреди 1885 година Да не забравяме, че актът на независимостта изпрати вечно някогашната османска провинция в историята! Всички министри са свързани с националните ни идеали и с учебното дело, а ген. Стефан Паприков, именуван и " военният посланик ", като преподавател в Панагюрище през 1876 година взе участие в Априлското въстание. Михаил Такев е един от първите деятели на освободителното придвижване в Македония, ген. Данаил Николаев е ръководител на Върховния Македоно-Одрински комитет. Финансовият министър Иван Салабашев е одобрен академик, лекар по математика, преподавател в Болградската гимназия в Бесарабия (Малинов е неин ученик!), доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година, която за българите е самобитно продължение на Априлското въстание. Могат да се дадат още " детайлности ", само че и това е задоволително, с цел да разберем каква е ролята на тези видни българи в събитията през 1908 година Правителството на независимостта би трябвало да е образец за днешните политици.
Има ли още неразкрити документи и истории към 22 септември 1908 година?
- Не съм експерт в тази съответна област, само че сигурно има - изключително в непознатите архиви, както и в персоналните архиви на видни съвременници у нас и в чужбина.
Колко значима е ролята на цар Фердинанд I за триумфа на 22 септември 1908 година?
- Без подозрение е доста значима, само че, отново ще подчертая, не трябва Малинов и неговите министри да остават в сянката на монарха, както става нерядко - в противен случай, имаме образец за висока степен на единодушие в ръководещия хайлайф! Уви, сравнението с днешния ден несъмнено не е в наша изгода...
Тленните остатъци на цар Фердинанд I най-сетне откриха покой в България през тази година. Кога страната ще изиска от Гърция костите на цар Самуил, както беше дадено пред предприемчив комитет още преди 10 години в Народното събрание?
- Искам да напомня на вашите читатели, че " България Днес " хвърли доста старания за реализирането на тази концепция, за което още един път ви благодаря. Днес сме в навечерието на 1010-ата годишнина от гибелта или по-скоро от началото на безсмъртието на великия наш държател, отишъл си от този свят на 6 октомври 1014 година Ще прикани освен страната, само че и Българската православна черква за поредни дейности в тази посока. В нашата традиция от епохи цар Самуил е освен ослепителен християнски държател, само че и страдалец! Така, както се кланя да вземем за пример на съветския княз Александър Невски, дано нашата черква канонизира цар Самуил за светец - има задоволително образци в практиката на други православни църкви за канонизацията на велики владетели, изключително румънската, сръбската, съветската... През XIII в. солунският публицист Йоан Ставракий написа за "...онзи фамозен Самуил, който и до момента е в устата на българите... ". Какво по-ярко доказателство за така наречен национална канонизация, присъща за християнството, в това число за православната черква?! Мисля си, че наред с други дипломатически стъпки подобен сакрален акт морално ще стимулира Гърция да върне костите на цар Самуил в България.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ