Добрите новини и морето от омраза
Известна е максимата, че в случай че куче захапе човек, не е вест, вест е в случай че човек захапе куче. От там се е наложило мнението, че положителната вест не интересува публицистиката, тя се храни единствено с неприятни вести. Преди да продължа с тази рискова тематика, желая да уточним какво е добра вест.
Политиците, които доста постоянно подхващат тази тематика, считат за добра вест тази, която оповестява какъв брой добре си гледат работата и какъв брой ги обичат хората. На тази основа построяват цялата си пропагандна машина. Друг път ще разсъждаваме до каква степен печелят политиците, които непрестанно биват хвалени, или това престарание води до противоположни резултати. Те, несъмнено, признават и на неприятните вести правото на битие. Но единствено в случай че се отнасят до техните политически съперници.
Така мислят политиците, само че това се оказва много комфортно и за публицистите. Ако въпреки всичко са взели решение да пускат за многообразие и малко положителни вести, отбелязват ги със специфична графа (например „ Героите на Радо “), което е огромна неточност. Грешка, тъй като и феновете са привикнали, че положителните вести са скучни. Освен това рубриката значи, че това не е същинска вест, а изсмукана от пръстите. Новина може да бъде всичко, които се случва в живия живот, и може да провокира публичен интерес. Защо да не е вест преживелица, която е донесла положително за хората? При това ние дотолкоз сме преситени от неприятни вести, че една добра вест неизбежно ще провокира интерес.
Нещо от опита ни в „ Панорама ” ще ни направи по-ясни. Дани Колева се споделяше репортерката, която сама предложи да създава положителни вести. Не мога да не помни случая с хората от Жълтуша, които бяха сполетени от разрушително торнадо. Помогнаха им от цяла България. На идната година хората от Жълтуша набраха цялостен камион с картофи и ги разпратиха по домовете за сираци от други селища.
Или пък разтърсващата режисура от пловдивски режисьор на „ Ромео и Жулиета “ в пазарджишкото село Паталеница, известно повече с многото си магарета. Постановката бе навън в двора на учебното заведение, хората бяха запалили факли и откакто двамата млади герои на Шекспир умряха в името на любовта, селяните ги натовариха в една каруца и цялото село ги изпрати с факлите до мястото за заравяне.
Или пък в едно село българи и турци дружно строяха църква…
От различен ъгъл пък търсеше добрината блестящият кореспондент Ахилеас Лилов. Той разговаряше с елементарните хора по значими локални и интернационалните тематики (за прегрешението на Бил Клинтън с Моника Люински). Как ги намираше подобаващите хора, по какъв начин ги предразполагаше, само че те като че ли бяха герои от разказите на Йордан Радичков. По претекстове от неговите репортажи Иво Хаджимишев направи цяла галерия. На интернационалния ефирен фестивал в Албена Ахилеас завоюва най-голямата премия. И то с един 5-минутен репортаж от българското село Косово, където една стара жена разяснява тематиката за ориста на Косово и мира на Балканите с една шарена възглавница, която бродираше сега на фотосите. Самият Ахилеас не се показваше в кадър. Скромен, срамежлив, той бе попаднал на тематиката си.
Мисля си, че с цел да можеш да правиш репортажи за положителни вести, би трябвало самият ти да си добър човек. За да не бъда упрекнат, че се занимавам единствено със мемоари, желая да кажа какво мисля за някои телевизионни публицисти, които са свързани с тематиката за положителното и персоналния образец. Смятам тези сътрудници за недооценени. Толкова са привикнали с тяхното ненатрапчиво наличие, че не ги виждат. Те не са позьори, подправени герои, връзкари и слагачи. Те са просто най-хубавите в своята специалност. Няма да им върша подробни портрети, задоволително е да оценим най-важното в тяхното наличие.
Започвам с Николай Дойнов, водещ централните вести на Нова телевизия. Познавам го добре, работил съм с него. Неговото устойчиво и авторитетно екранно наличие от години го е трансформирало в емблема на тази телевизия. Ако някой ден го няма, изпитвам обезпокоително възприятие, че нещо не е наред. С постоянно младото си лице той внушава успокоение и ведрина. Жълтите медии не се занимават с Ники, той е над пошлите злословия и интриги. Понякога отсъства от екран, тъй като е на задача в някоя гореща точка на планетата. Николай постоянно ще бъде един от най-хубавите в телевизионната публицистика.
Милен Цветков – с дейни цивилен позиции, проницателен, праволинеен, неоцапан. Познавам го още от Българска национална телевизия, където не се усещаше добре и от време на време напускаше, с цел да стане …колбасар. Когато в Нова телевизия взехме решение да създадем утринен блок, аз го поканих. Той е виновникът за настоящия политизиран тип на утринните блокове във всички малките екрани. Не му простиха острия език и го заточиха в нощните часове.
Иван Георгиев – непредвиден, той щурмува интернационалната тема по толкоз безапелационен метод, че към този момент е измежду най-компетентните специалисти. Направи блестящи репортажи от Македония, Кюрдистан, завръща се и непретенциозно сяда на мястото на водещ централните вести на БТВ. Свикнала с крещящото наличие на позьорите, необятната аудитория към момента не го е оценила. Запомнете неговото име. Продължете сами този лист.
Емил Чолаков
е събитие
На Емил Чолаков обричам особено каре, тъй като самият той е доста специфичен. Може би мнозина не знаят – Емил е най-разпознаваемата телевизионна фигура от всички лица във всички български малките екрани. Ни повече, ни по-малко. Все още диспутирам с университетски медийни специалисти дали това, което прави Емил, е публицистика. Аз настоявам, че това е мощно персонализирана публицистика в една сфера, където сме привикнали с декламации на данни от профилираните институции. Емил прокарва нов път и в този смисъл той е събитие.
Политиците, които доста постоянно подхващат тази тематика, считат за добра вест тази, която оповестява какъв брой добре си гледат работата и какъв брой ги обичат хората. На тази основа построяват цялата си пропагандна машина. Друг път ще разсъждаваме до каква степен печелят политиците, които непрестанно биват хвалени, или това престарание води до противоположни резултати. Те, несъмнено, признават и на неприятните вести правото на битие. Но единствено в случай че се отнасят до техните политически съперници.
Така мислят политиците, само че това се оказва много комфортно и за публицистите. Ако въпреки всичко са взели решение да пускат за многообразие и малко положителни вести, отбелязват ги със специфична графа (например „ Героите на Радо “), което е огромна неточност. Грешка, тъй като и феновете са привикнали, че положителните вести са скучни. Освен това рубриката значи, че това не е същинска вест, а изсмукана от пръстите. Новина може да бъде всичко, които се случва в живия живот, и може да провокира публичен интерес. Защо да не е вест преживелица, която е донесла положително за хората? При това ние дотолкоз сме преситени от неприятни вести, че една добра вест неизбежно ще провокира интерес.
Нещо от опита ни в „ Панорама ” ще ни направи по-ясни. Дани Колева се споделяше репортерката, която сама предложи да създава положителни вести. Не мога да не помни случая с хората от Жълтуша, които бяха сполетени от разрушително торнадо. Помогнаха им от цяла България. На идната година хората от Жълтуша набраха цялостен камион с картофи и ги разпратиха по домовете за сираци от други селища.
Или пък разтърсващата режисура от пловдивски режисьор на „ Ромео и Жулиета “ в пазарджишкото село Паталеница, известно повече с многото си магарета. Постановката бе навън в двора на учебното заведение, хората бяха запалили факли и откакто двамата млади герои на Шекспир умряха в името на любовта, селяните ги натовариха в една каруца и цялото село ги изпрати с факлите до мястото за заравяне.
Или пък в едно село българи и турци дружно строяха църква…
От различен ъгъл пък търсеше добрината блестящият кореспондент Ахилеас Лилов. Той разговаряше с елементарните хора по значими локални и интернационалните тематики (за прегрешението на Бил Клинтън с Моника Люински). Как ги намираше подобаващите хора, по какъв начин ги предразполагаше, само че те като че ли бяха герои от разказите на Йордан Радичков. По претекстове от неговите репортажи Иво Хаджимишев направи цяла галерия. На интернационалния ефирен фестивал в Албена Ахилеас завоюва най-голямата премия. И то с един 5-минутен репортаж от българското село Косово, където една стара жена разяснява тематиката за ориста на Косово и мира на Балканите с една шарена възглавница, която бродираше сега на фотосите. Самият Ахилеас не се показваше в кадър. Скромен, срамежлив, той бе попаднал на тематиката си.
Мисля си, че с цел да можеш да правиш репортажи за положителни вести, би трябвало самият ти да си добър човек. За да не бъда упрекнат, че се занимавам единствено със мемоари, желая да кажа какво мисля за някои телевизионни публицисти, които са свързани с тематиката за положителното и персоналния образец. Смятам тези сътрудници за недооценени. Толкова са привикнали с тяхното ненатрапчиво наличие, че не ги виждат. Те не са позьори, подправени герои, връзкари и слагачи. Те са просто най-хубавите в своята специалност. Няма да им върша подробни портрети, задоволително е да оценим най-важното в тяхното наличие.
Започвам с Николай Дойнов, водещ централните вести на Нова телевизия. Познавам го добре, работил съм с него. Неговото устойчиво и авторитетно екранно наличие от години го е трансформирало в емблема на тази телевизия. Ако някой ден го няма, изпитвам обезпокоително възприятие, че нещо не е наред. С постоянно младото си лице той внушава успокоение и ведрина. Жълтите медии не се занимават с Ники, той е над пошлите злословия и интриги. Понякога отсъства от екран, тъй като е на задача в някоя гореща точка на планетата. Николай постоянно ще бъде един от най-хубавите в телевизионната публицистика.
Милен Цветков – с дейни цивилен позиции, проницателен, праволинеен, неоцапан. Познавам го още от Българска национална телевизия, където не се усещаше добре и от време на време напускаше, с цел да стане …колбасар. Когато в Нова телевизия взехме решение да създадем утринен блок, аз го поканих. Той е виновникът за настоящия политизиран тип на утринните блокове във всички малките екрани. Не му простиха острия език и го заточиха в нощните часове.
Иван Георгиев – непредвиден, той щурмува интернационалната тема по толкоз безапелационен метод, че към този момент е измежду най-компетентните специалисти. Направи блестящи репортажи от Македония, Кюрдистан, завръща се и непретенциозно сяда на мястото на водещ централните вести на БТВ. Свикнала с крещящото наличие на позьорите, необятната аудитория към момента не го е оценила. Запомнете неговото име. Продължете сами този лист.
Емил Чолаков
е събитие
На Емил Чолаков обричам особено каре, тъй като самият той е доста специфичен. Може би мнозина не знаят – Емил е най-разпознаваемата телевизионна фигура от всички лица във всички български малките екрани. Ни повече, ни по-малко. Все още диспутирам с университетски медийни специалисти дали това, което прави Емил, е публицистика. Аз настоявам, че това е мощно персонализирана публицистика в една сфера, където сме привикнали с декламации на данни от профилираните институции. Емил прокарва нов път и в този смисъл той е събитие.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ