Изумен съм от настървението срещу църквата и то от майки

Изумен съм от настървението против църквата и то от майки и татковци, родители, сподели в изявление пред БНР артистът и режисьор Мариус Куркински за предлагането на БПЦ да се вкара предмет " Религия " в учебно заведение.

В предаването " Хоризонт за вас " той показа, че не вижда неточност в църквата и " православният християнин не приказва за църквата, той има вяра в нея ".

" За себе си не мога да се нарека богобоязлив и преклонен и никой православен не може да се назова себе си с тези висши добродетели, ние сме неверни хора ", сподели Куркински и призна, че " без Бога човек нищо не може да свърши ".

" Бях кръстен на 10 години, но след това живях безверен живот в театъра, там доста души могат да бъдат погубени - като артисти и като фенове. Аз стигнах до истината, че би трябвало да вляза в Православната черква, която същински в душата ми е стояла високо. Господ ми даде да схвана, че аз в никакъв случай няма да бъда заслужен в този живот. Стигнах до изповед и причестяване. Не споделям, че съм изменен, не, в противен случай, тогава стартират същинските изпитания – ти към този момент си застанал пред Бога и си споделил, " аз съм твой, ти знаеш, помогни ми ". Който стои на прага на това и се колебае, да го направи ", предложи Мариус Куркински.

Затова, че рядко дава изявленията, артистът показа:

" Заставането пред обществото и всевъзможен вид говорене е доста отговорно. Сега, като го свързвам с сегашното и като виждам в каква безнаказаност изпадат хората с всевъзможен тип информация в мрежата, ми е още по-притеснително да излизам и да приказвам. Приех поканата за изявлението в този момент, тъй като я съобразих с моето житейско положение в този ден и взех решение, че е належащо да участвам. "

Според него публиката е част от театралното изкуство, само че " това огромна част от така наречен интелектуалци не могат да го проумеят ":

" Аз държа на това, тъй като без нейните реакции, безмълвие, тишина, смях, посещаване, без тази реципрочност, няма по какъв начин ние да имаме познание за това какво вършим. Не можем да бъдем толкоз умни, аз нямам самочувствие, че моето мнение е самодостатъчно за това, какъв спектакъл върша. "

Куркински призна:

" Усещам, че с развиването на специалността, аз съм се отдал единствено на това, друго нямам, не съм основал семейство, имам няколко хора, които мога да нарека другари, друго нямам, научил съм се по какъв начин да взема индивидът, който е пристигнал на спектакъл, и да го преведа през тези 2 часа. Получил съм знанието от предното зрелище и потеглям на път с публиката към идващото. "

Мариус Куркински показа, че е признателен, че е израснал в семейство с майка и татко, обречени един на различен и баба и дядо.

А моноспектакълът му " Нашенец " на Чудомир е сбъднатата негова сакрална детска фантазия. Той описа, че му е подарена книгата от баба му и до ден сегашен е до него на масата у дома.

Вече трета година артистът, режисьор и драматург играе моноспектакъла " Нашенец ".

" В представлението се пробвам да прокарам тази линия за близък и обичта към него.  А пък Чудомир, тъй като е създател, който от дете желаех да играя. Майката на татко ми – маминка Марийка, тя ми подари тази книга за Нова година като бях дребен и с нея съм прекосявал през доста жилища, квартири като студент и до момента си стои при мен на масата вкъщи като спомен от нея. Исках да го извърша, тъй като с изключение на сакрален детски спомен, това е огромен български публицист, незаслужено коментиран надали не, той къде тъкмо се намира в българската литература ", описа Мариус Куркински.