Най-лесният начин да научите нов език
Изучаването на езици не би трябвало да е нещо, което подхранва егото ви или поредна точка, която да добавите в CV-то си. Знанието на избран език е просто различен по-обширен метод за взаимоотношение със света.
За това подхващането на диалект може да е идеалния път да прегърнете тази вероятност. Една от аргументите за това е, че креативната му същина притегля мощно вниманието на мозъците ни.
„ Рапърът Bad Bunny ме срещна с повече термини за мъжки гениталии, в сравнение с молитвите на баба ми в миналото ще простят ”, гласи коментар по тематиката.
Така че, в случай че ви е писнало от Duolingo или желаете да надградите образованието си, започнете да осмисляте езика посредством т.нар сленг.
Намерете си обичан италиански/испански/шведски музикант. Ако сте по-напреднали, пуснете си сериал на дадения език с истински надписи на речта. “Изиграйте ” мозъка си със наличие, което ви е оптимално забавно, и му позволете да попие, каквото е нужно.
В книгата Slang: The People`s Poetry Майкъл Адамс, професор по британски език в университета в Индиана, разисква изследване, в което откриватели мерят мозъчната интензивност на хора, които четат пиесата на Шекспир „ Кориолан ". Те откриват, че когато Шекспир употребява остроумно езика, като да вземем за пример при превръщането на съществително в глагол („ he godded me ” - той ме боготвори, вместо той ме постави на пиедестал), мозъците на субектите стават изключително дейни.
Това превключване сред съществително и глагол е образец за това, което лингвистите назовават „ функционална смяна “ и е една от тактиките на жаргона.
Неслучайно и българският сленг измежду младежите е тематика, която отбелязва висок интерес - а това, че по-голямата част от изразите да са побългарени британски термини (), е просто разследване от езиковата еволюция.
Остроумието на жаргона разсънва мозъците ни. Такъв вид лингвистична досетливост може да послужи като увещание, че езиците имат по-малко твърди правила, в сравнение с си мислим. И тъкмо това може да промени самата ни ориентировка към проучването на езици.
Жаргонът е мост към неповторимото настояще. Дали можем посредством него да достигнем и до неразучени елементи на себе си?
Чуждият език има силата да освобождава от желанието да разберем кои желаеме да бъдем на родния си език, отвън въздействието на фамилията и околните
Целта на колоритния роден език е най-вече свързаността. Дори и да не приказваме даден език с безспорна лекост, можем да използваме жаргона, с цел да се разберем по-добре и да се свържем с другите.
Ученето на диалект обаче най-много е занимателно - какъвто би трябвало да бъде езикът.
Разбира се, със сленга би трябвало да се борави деликатно: намирането на уместно обществено място за съответния език е умеене единствено по себе си. Вероятно никой български младеж няма да каже на баба си, че.
„ Покоряването на някакъв езиков рид от лексика и граматика към този момент не е цел. Вместо това желая да се насладя на изобилието от способи за превеждане на несъмнено прекарване. Ако греша, това е добре. Скоро жаргонът още веднъж ще се промени и ще играя още ", гласи откъс на Майкъл Адамс в Slang: The People`s Poetry.
За това подхващането на диалект може да е идеалния път да прегърнете тази вероятност. Една от аргументите за това е, че креативната му същина притегля мощно вниманието на мозъците ни.
„ Рапърът Bad Bunny ме срещна с повече термини за мъжки гениталии, в сравнение с молитвите на баба ми в миналото ще простят ”, гласи коментар по тематиката.
Така че, в случай че ви е писнало от Duolingo или желаете да надградите образованието си, започнете да осмисляте езика посредством т.нар сленг.
Намерете си обичан италиански/испански/шведски музикант. Ако сте по-напреднали, пуснете си сериал на дадения език с истински надписи на речта. “Изиграйте ” мозъка си със наличие, което ви е оптимално забавно, и му позволете да попие, каквото е нужно.
В книгата Slang: The People`s Poetry Майкъл Адамс, професор по британски език в университета в Индиана, разисква изследване, в което откриватели мерят мозъчната интензивност на хора, които четат пиесата на Шекспир „ Кориолан ". Те откриват, че когато Шекспир употребява остроумно езика, като да вземем за пример при превръщането на съществително в глагол („ he godded me ” - той ме боготвори, вместо той ме постави на пиедестал), мозъците на субектите стават изключително дейни.
Това превключване сред съществително и глагол е образец за това, което лингвистите назовават „ функционална смяна “ и е една от тактиките на жаргона.
Неслучайно и българският сленг измежду младежите е тематика, която отбелязва висок интерес - а това, че по-голямата част от изразите да са побългарени британски термини (), е просто разследване от езиковата еволюция.
Остроумието на жаргона разсънва мозъците ни. Такъв вид лингвистична досетливост може да послужи като увещание, че езиците имат по-малко твърди правила, в сравнение с си мислим. И тъкмо това може да промени самата ни ориентировка към проучването на езици.
Жаргонът е мост към неповторимото настояще. Дали можем посредством него да достигнем и до неразучени елементи на себе си?
Чуждият език има силата да освобождава от желанието да разберем кои желаеме да бъдем на родния си език, отвън въздействието на фамилията и околните
Целта на колоритния роден език е най-вече свързаността. Дори и да не приказваме даден език с безспорна лекост, можем да използваме жаргона, с цел да се разберем по-добре и да се свържем с другите.
Ученето на диалект обаче най-много е занимателно - какъвто би трябвало да бъде езикът.
Разбира се, със сленга би трябвало да се борави деликатно: намирането на уместно обществено място за съответния език е умеене единствено по себе си. Вероятно никой български младеж няма да каже на баба си, че.
„ Покоряването на някакъв езиков рид от лексика и граматика към този момент не е цел. Вместо това желая да се насладя на изобилието от способи за превеждане на несъмнено прекарване. Ако греша, това е добре. Скоро жаргонът още веднъж ще се промени и ще играя още ", гласи откъс на Майкъл Адамс в Slang: The People`s Poetry.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ