Източниците за финансиране на климатични политики, от които България може

Общините могат да се възползват от над 11 млрд. евро по определена програма

Източниците за финансиране на климатични политики , от които България може да се възползва, са многочислени и до 2030 година възлизат на над 11 милиарда евро . Но с цел да бъдат дейно употребявани, е нужен научно-базиран метод и добра съгласуваност сред европейските, националните и локалните управляващи, както и вземане предвид с локалните климатични опасности. Около това обръщение се сплотиха участниците в Международна конференция „ Климатичните политики като опция за вложения в развиване на градската среда “, проведена от и водите взаимно с Министерството на енергетиката, Център за енергийна успеваемост ЕнЕфект и Коалиция за климата. Тя се организира на 30 юли в столичен хотел като част от Съпътстващата стратегия на 61-вата сесия на /IPCC/, която се организира сред 27 юли и 2 август в София.

Дискусиите бяха отдадени на това по какъв начин двете задачи на Европейския съюз /ЕС/– за 100 климатично неутрални и интелигентни града и за акомодация към изменението на климата – подтикват взаимоотношението сред централната и локалните управляващи и развиването на работещи капиталови модели.

Причината IPCC да се концентрира върху казуса е растящият дял на общите излъчвания на парникови газове, идващи от градовете. През 2020 година сред 67% и 72% от международните излъчвания на въглероден диоксид са пристигнали от градска среда. Затова е значимо, че над 1000 града по света подхващат стъпки към климатична индиферентност , посочи Шиир Килкиш, вицепрезидент на Работна група III „ Ограничаване изменението на климата ” на IPCC.

Д-р Тулкенс шеф отдел в дирекция „ Здрава планета “, Главна дирекция „ Научни проучвания и нововъведения “ на Европейската комисия и заместник-ръководител на задачата на Европейски Съюз „ Адаптиране към изменението на климата “ насърчи представителите на общините да прегледат информацията в онлайн портала на Мисията на Европейски Съюз „ Адаптиране към изменението на климата “ – платформа за обмяна на опит, в която могат да намерят решения за климатична акомодация, техническа помощ с оценката на риска, насоки за финансиране и помощ при създаването на пътни карти. Той прикани локалната администрация да се възползва и от финансирането от Програма „ Хоризонт Европа “, която е отворена за планове на всевъзможен тип организации, само че администрацията постоянно не я припознава като източник на средства поради нейната устременост към научноизследователска и развойна активност. Средствата по програмата за интервала до 2027 година възлизат на 95 , 5 млрд . евро .

Светлана Жекова, член на експертния съвет на Мисията на Европейски Съюз „ Адаптация към изменението на климата “, акцентира какъв брой огромна част от осъществяването на климатичните политики пада върху плещите на локалните управляващи. Общините в България могат да се възползват от над 11 милиарда евро за акомодация към климатичните промени до 2030 година по разнообразни фондове – кохезионните фондове /€ 1,3 млрд./, Фонда за нововъведения и Модернизационния фонд /€386,7 млн./, Фонда за обективен преход /€ 1,2 млрд./, Социалния климатичен фонд /€ 2,5 млрд./, приходите от Схемата за търговия с излъчвания /ETS/ и Механизма за въглерoдна промяна по границите /€ 1,1 милиарда планирана стойност/.

Сред източниците на финансиране е и Мисията на Европейски Съюз „ Адаптация към изменението на климата “ с годишен бюджет от над 120 млн . евро , която до 2030 година ще поддържа 150 европейски района при създаването на решения за акомодация. Предстои оповестяването на 10 предложения за финансиране със средства на задачата с фокус върху демонстрационни планове и природно-базирани решения. Ще бъде обезпечено 100% грантово финансиране и за изследователска активност в региона на акомодацията към изменение на климата /Horizon/. Вече 308 общини от 25 страни в Европейски Съюз са част от задачата. Сред тях са 13 български общини от 11 области . С техните планове задачата може да усъвършенства живота на 548 000 души в 424 обитаеми места у нас.

„ Само наводненията у нас засягат приблизително 80 000 души годишно и 400 млн. $ от Брутният вътрешен продукт. В взаимозависимост от климатичните сюжети можем да следим от 1% до 3,5% загуба на стопански напредък “, уточни тя, като наранени са всички браншове .