Участъкът от път II-86 Смолян - Мадан остава затворен за движение. Работи се по изграждането на обходния път на срутището
Източник: www.api.bg
Работи се интензивно по построяването на обходния път на затворения от срутището участък от път II-86 Смолян - Мадан, съобщи председателят на УС на Агенция „ Пътна инфраструктура “ инж. Дончо Атанасов. Отсечката ще минава през с. Влахово и ще удължи пътя на водачите с 600-800 м. По него ще минават единствено леките автомобили и бусове, а тежкотоварният трафик ще продължи да употребява обходния маршрут през Рудозем, изясни инж. Атанасов. В АПИ беше показан доклада за осъществените от специалистите огледи на срутището. Работната група бе сформирана със заповед на ръководителя на УС на АПИ и задачата й бе да се извърши подробен оглед и картировка на срутището, да изготви мнение за механизма и динамиката на свлачищно-срутищния процес и да даде рекомендации за изпълнението на неотложни аварийни мероприятия за стабилизиране на участъка.
Инж. Атанасов акцентира, че всички институции работят в тясна връзка, под ръководството на министъра на регионалното развиване и благоустройството Николай Нанков и на министър-председателя Бойко Борисов, и целта е оптимално бързо да се осигури директна и допустимо най-кратка връзка между обитаемоте места в района. Причината е, че стартирането на движението по пътя Смолян - Мадан през следващите месеци не е безвредно. Очаква се утре обходният път да бъде дефинитивно пробит и в случай че атмосферните условия разрешат през следващата седмица правата ще се асфалтира и обезопаси с мантинели, за да може водачите на бусове и леки коли да пътуват умерено и безвредно. Председателят на УС на АПИ изясни, че през последните дни са решени редица въпроси, свързани с обследването на водопровода и на 110-киловолтовия далекопровод, преминаващи на 200 м над срутището. Засега те не са наранени от него и действат обикновено.
Ръководителят на експертната работна група доцент доктор Стефчо Стойнев, който е ръководител на катедра „ Хидрология и инженерна геология “ в Минно-геоложкия университет „ Св. Иван Рилски “, акцентира, че срутищно-свлачищният развой е възникнал ненадейно на 6 март, като в следващите интервали са настъпили допълнителни обрушвания на скалните блокове вътре в срутищното тяло. Основните аргументи за възникването му са свързани със структурата на масива над пътя, неговата степен на ерозия, особеностите на неговия геоложки градеж, които благоприятстват срутищни процеси, както и преовлажняването на ската над пътя от повърхностни и подземни води. Срутището към момента е в деен етап на развитие и е в развой на постепенно затихване, заради което на този етап разчистването на скалните маси и пускането на придвижването по пътя е невъзможно. Доц. Стойнев уточни, че срутищният развой визира повърхност от към 350 кв. м. Широчината на засегнатия пътен участък е с дължина към 30 м. Оцененият обем на задвижените срутищни маси е около 1000 куб. м. На ската над пътя има пукнатини с ширина варираща от 15 до 40 см и дълбочина 3,5 м.
Експертите предлагат да се извърши запушване на формираните пукнатини на склона със особено фолио, да се тампонират дупките в зоната на водопровода, който минава по склона над пътя, с цел да се ограничи въздействието на повърхностните води. При установяване на развой на активизация на срутищно-свлачищните процеси е необходимо да се планува спешен план за прекъсване на водопровода или изграждане на байпас, с цел да не се допусне допълнително оводняване на ската. Успоредно с провеждането на аварийните мероприятия е належащо да стартират дейностите по осъществяване на детайлни геоложки, инженерногеоложки и хидрогеоложки изследвания и правене на проект за цялостно стабилизиране на участъка. Той ще обезпечи устойчивостта на пътя и инфраструктурата в ската над него. Проектните решения би трябвало да предвиждат подсилване, както на активната срутищна зона, по този начин и на сектора източно от нея, до разклона за с. Тикале. Конкретните укрепителни уреди ще се проектират въз основа на резултатите от извършените инженерногеоложки и хидрогеоложки изследвания.
Възможните механически решения могат да включват: обезпечаване устойчивостта на пътя, посредством създаване на силови укрепителни структури в основата на откоса - подпорни стени или пилотно-анкерно подсилване, стабилизиране на евентуално активната зона над пътя, осъществяване на действия по отводняване на ската над срутищния участък, разбор на въздействието на водопровода и при нужда неговата реконструкция, проучване на устойчивостта на сектора сред пътя и река Черна и при нужда да се предвидят стабилизиращи мероприятия.
По мотив информация, че през декември миналата година в АПИ е постъпил сигнал от жител от района, че има опасност от сриване на скална маса на пътя Смолян - Мадан, инж. Светослав Глосов - член на УС на АПИ, изясни, че става дума за друг участък от второкласния път, а не за настоящото срутище. В сигнала се посочва за правата от км 109+450 до км 109+600 и нейното положението се следи редовно.
Работи се интензивно по построяването на обходния път на затворения от срутището участък от път II-86 Смолян - Мадан, съобщи председателят на УС на Агенция „ Пътна инфраструктура “ инж. Дончо Атанасов. Отсечката ще минава през с. Влахово и ще удължи пътя на водачите с 600-800 м. По него ще минават единствено леките автомобили и бусове, а тежкотоварният трафик ще продължи да употребява обходния маршрут през Рудозем, изясни инж. Атанасов. В АПИ беше показан доклада за осъществените от специалистите огледи на срутището. Работната група бе сформирана със заповед на ръководителя на УС на АПИ и задачата й бе да се извърши подробен оглед и картировка на срутището, да изготви мнение за механизма и динамиката на свлачищно-срутищния процес и да даде рекомендации за изпълнението на неотложни аварийни мероприятия за стабилизиране на участъка.
Инж. Атанасов акцентира, че всички институции работят в тясна връзка, под ръководството на министъра на регионалното развиване и благоустройството Николай Нанков и на министър-председателя Бойко Борисов, и целта е оптимално бързо да се осигури директна и допустимо най-кратка връзка между обитаемоте места в района. Причината е, че стартирането на движението по пътя Смолян - Мадан през следващите месеци не е безвредно. Очаква се утре обходният път да бъде дефинитивно пробит и в случай че атмосферните условия разрешат през следващата седмица правата ще се асфалтира и обезопаси с мантинели, за да може водачите на бусове и леки коли да пътуват умерено и безвредно. Председателят на УС на АПИ изясни, че през последните дни са решени редица въпроси, свързани с обследването на водопровода и на 110-киловолтовия далекопровод, преминаващи на 200 м над срутището. Засега те не са наранени от него и действат обикновено.
Ръководителят на експертната работна група доцент доктор Стефчо Стойнев, който е ръководител на катедра „ Хидрология и инженерна геология “ в Минно-геоложкия университет „ Св. Иван Рилски “, акцентира, че срутищно-свлачищният развой е възникнал ненадейно на 6 март, като в следващите интервали са настъпили допълнителни обрушвания на скалните блокове вътре в срутищното тяло. Основните аргументи за възникването му са свързани със структурата на масива над пътя, неговата степен на ерозия, особеностите на неговия геоложки градеж, които благоприятстват срутищни процеси, както и преовлажняването на ската над пътя от повърхностни и подземни води. Срутището към момента е в деен етап на развитие и е в развой на постепенно затихване, заради което на този етап разчистването на скалните маси и пускането на придвижването по пътя е невъзможно. Доц. Стойнев уточни, че срутищният развой визира повърхност от към 350 кв. м. Широчината на засегнатия пътен участък е с дължина към 30 м. Оцененият обем на задвижените срутищни маси е около 1000 куб. м. На ската над пътя има пукнатини с ширина варираща от 15 до 40 см и дълбочина 3,5 м.
Експертите предлагат да се извърши запушване на формираните пукнатини на склона със особено фолио, да се тампонират дупките в зоната на водопровода, който минава по склона над пътя, с цел да се ограничи въздействието на повърхностните води. При установяване на развой на активизация на срутищно-свлачищните процеси е необходимо да се планува спешен план за прекъсване на водопровода или изграждане на байпас, с цел да не се допусне допълнително оводняване на ската. Успоредно с провеждането на аварийните мероприятия е належащо да стартират дейностите по осъществяване на детайлни геоложки, инженерногеоложки и хидрогеоложки изследвания и правене на проект за цялостно стабилизиране на участъка. Той ще обезпечи устойчивостта на пътя и инфраструктурата в ската над него. Проектните решения би трябвало да предвиждат подсилване, както на активната срутищна зона, по този начин и на сектора източно от нея, до разклона за с. Тикале. Конкретните укрепителни уреди ще се проектират въз основа на резултатите от извършените инженерногеоложки и хидрогеоложки изследвания.
Възможните механически решения могат да включват: обезпечаване устойчивостта на пътя, посредством създаване на силови укрепителни структури в основата на откоса - подпорни стени или пилотно-анкерно подсилване, стабилизиране на евентуално активната зона над пътя, осъществяване на действия по отводняване на ската над срутищния участък, разбор на въздействието на водопровода и при нужда неговата реконструкция, проучване на устойчивостта на сектора сред пътя и река Черна и при нужда да се предвидят стабилизиращи мероприятия.
По мотив информация, че през декември миналата година в АПИ е постъпил сигнал от жител от района, че има опасност от сриване на скална маса на пътя Смолян - Мадан, инж. Светослав Глосов - член на УС на АПИ, изясни, че става дума за друг участък от второкласния път, а не за настоящото срутище. В сигнала се посочва за правата от км 109+450 до км 109+600 и нейното положението се следи редовно.
Източник: auto-press.net
КОМЕНТАРИ