40 г. без Петя Дубарова, гениална на 17 - slava.bg
Източник: socbg.com
Петя е считана за един от най-големите поетични гении в българската литература. Мнозина виждат в нея бъдеща Елисавета Багряна или Маргарита Петкова.
На 4 декември 1979 година, към 5 месеца преди да навърши 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета. Оставя предсмъртна записка със следния текст:
Никой до момента не е съумял да разгадае същински посланието на Петя, закодирано в тези подредени една под друга думи. Както и никой не може да даде отговор на въпроса, за какво това нежно, само че красиво и доста жизнерадостно момиче избра да отиде в небитието, вместо да изживее битието си на поетеса и жена на земята?
Въпреки късия си живот поетесата оставя след себе си към 200 стихотворения, 50-60 творби в прозаичност, десетки художествени преводи на песни на “Бийтълс”, “Би Джийс”, “Смоуки”, “Пух”.
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 година в крайморския град Бургас. Майка й Мария е прогимназиална учителка по литература, татко й Стайко – началник-смяна в бургаския цех за радиатори. Момичето учи в „ Г” паралелка на кварталното учебно заведение „ Иван Вазов “ и продължава в елитната британска езикова гимназия. Малката Петя, стартира да споделя стихчета малко откакто проговаря. Научава буквите на две години и половина, след още една към този момент чете. На пет сама си взема книги от читалището. В първи клас написва и първото си стихотворение от два куплета – „ Буря в морето “.
За изобретател на гения на Петя се счита бургаският стихотворец Христо Фотев. Когато тя е на 10-11 години, той води нещо като кръжок. С усета си на огромен стихотворец усеща особения метод, по който момичето гледа на света към себе си, на облиците, които основава без никакво изпитание. Мария Дубарова стартира да изпраща някои от стиховете на Петя до вестника за деца „ Септемврийче “. Там се появяват първите й произведения. Макар че редакторите постоянно се съмняват дали те в действителност са писани от дете. Поради тази причина отхвърлят да разгласяват някои от тях. Изненадва ги освен образността и зрелостта им, само че й продуктивността на авторката – майката праща по 20-30 едновременно.
Имало е дни, в които тя е пишела по 15-20 стихотворения, без да усеща никаква отмалялост или безсилие. През 1974г., когато тя е на 12 години, на проведена от учебното заведение среща с писателя Георги Струмски, Петя го поздравява със лично стихотворение – написано за една вечер. Възхитен, поетът й подарява фотоси с подпис и надпис
“На Петя Дубарова, да стане огромна поетеса “.
По същото време, тя получава писмо от редакцията на „ Септемврийче “, че повече не могат да я печатат, тъй като стиховете й са като за възрастни. Съветват я да праща в сп. „ Родна тирада “ и в. „ Средношколско знаме “. Когато е на 14, Петя се среща с някои от редакторите на „ Септемврийче “ и те й признават, че поради нейните стихове дълго се ровили в книгите на модерни, а даже и на позабравени поети, с цел да видят дали тя не е „ откраднала “ нещо от тях.
14-годишна Петя отива с майка си в редакцията на „ Родна тирада “. Среща се с основния редактор Георги Константинов и зам. основния Григор Ленков. Ленков – надарен млад стихотворец и преводач, прави оценка по достолепие стиховете на Петя и почва да ги разгласява в списанието. Двамата с него четат донесените стихотворения и бързо схващат, че отсреща си имат саморасъл драгоценен камък, който деликатно би трябвало да бъде шлифован. Решават да дадат кураж на надареното момиче и прибягват до дребна неистина. Петя е в 7-и клас и те я „ състаряват “ с една година, защото списанието е за средношколци и в него могат да разгласяват единствено от осмокласници нагоре.
Григор Ленков също от дълго време не е сред живите. Умира ненадейно по време на Пушкиновите празници на 7 юни 1977 година в Ленинград (днес Санкт Петербург). Има няколко версии за мистериозната му гибел: инфаркт, сбъркана лекарска диагноза, самоубийство и даже ликвидиране.
Петя Дубарова му посвещава следния стих:
На другаря Ленков
Запомних Ви с усмивката – зорница.
С очите Ви – засмени и сърдечни,
и думите ви топли, като птица
в сърцето си – гнездо, ще вардя постоянно.
През 1976 година Петя Дубарова кандидатства и е призната в Английската гимназия на Бургас. Тя е преди всичко в листата с най-голям бал и оценка по литература 5,88. Петя е отлична ученичка. В британската тя уголемява кръга на ползите си. Чете биографиите на велики художници и композитори, интересува се от изобразително изкуство, музика, кино, спектакъл. Свири на китара, обича да пее, общителна и сърдечна, дружелюбна и състрадателна. Освен това е и доста добър преводач от български на британски. Участва в доста състезания и прегледи на художествената самоинициатива, от които получава доста дипломи и награди.
През 1978 година режисьорът Георги Дюлгеров, също бургазлия, снима кино лентата си “Трампа”. С епизодична роля в него взе участие и Петя Дубарова, в действителност тя играе себе си.
Според сюжета на кино лентата в дребен град идва писателят Добрин Илиев (актьорът Илия Добрев), с цел да журира средношколски фестивал на художествената самоинициатива. Някога като млад граничар той написва стихотворение, което го прави известен и доста ученички му пишат писма до заставата. Сред тях е и Катя, чиято щерка Мая в този момент взе участие в състезанието за лирика. Тя знае за младежката връзка на Добрин и майка си и се надява той да й помогне за първата премия. Мая в действителност я печели, само че с цената на сменени стихове.
Ето най-важния епизод от кино лентата с Петя, той е повече от оракулски.
Малко откакто Добрин Илиев връчва първата премия на Мая, от мястото си в залата става Петя и пита може ли да каже свое стихотворение, тъй като сутринта не била позволена до състезанието. Учителката Мадарлийска незабавно я срязва: можело пък учениците в залата да не желаят да слушат поезията й.
Петя моли всички в залата, които не желаят да чуят стихотворението, да вдигнат ръка. Пълно безмълвие. Тогава, споделя Петя, апелирам всички, които желаят да чуят стихотворението ми, да вдигнат ръка. Пак безмълвие и незаинтересованост. И Петя съкрушена си сяда.
В последна сметка получава позволение от Добрин Илиев. Излиза на сцената и рецитира стихотворението си:
Една жестока ножица със вик
отхапа моите коси,
разпръсна ги по пода като пясък,
гърба ми към този момент нищо не краси.
Червената ми рокля в дрешника
посърнала, измачкана лежи,
проскръцва закачалката със завист,
че черната престилка й тежи.
Смирено лунапаркът си отива,
понесъл светлини и радостен смях.
И Морската градина става сива,
по-сива и от вятърния прахуляк.
Още до момента в който Петя рецитира, победителката в състезанието Мая (актрисата Тоня Шахова) тихомълком се изнизва от сцената. „ Това момиче тук прочете същински стихове – дръпва прочувствено слово писателят Илиев. – То написа откровено! Пише намерено за това, което му идва от вътрешната страна! Поезията не е средство за присъединяване в мероприятия… “
Петя е считана за един от най-големите поетични гении в българската литература. Мнозина виждат в нея бъдеща Елисавета Багряна или Маргарита Петкова.
На 4 декември 1979 година, към 5 месеца преди да навърши 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета. Оставя предсмъртна записка със следния текст:
Никой до момента не е съумял да разгадае същински посланието на Петя, закодирано в тези подредени една под друга думи. Както и никой не може да даде отговор на въпроса, за какво това нежно, само че красиво и доста жизнерадостно момиче избра да отиде в небитието, вместо да изживее битието си на поетеса и жена на земята?
Въпреки късия си живот поетесата оставя след себе си към 200 стихотворения, 50-60 творби в прозаичност, десетки художествени преводи на песни на “Бийтълс”, “Би Джийс”, “Смоуки”, “Пух”.
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 година в крайморския град Бургас. Майка й Мария е прогимназиална учителка по литература, татко й Стайко – началник-смяна в бургаския цех за радиатори. Момичето учи в „ Г” паралелка на кварталното учебно заведение „ Иван Вазов “ и продължава в елитната британска езикова гимназия. Малката Петя, стартира да споделя стихчета малко откакто проговаря. Научава буквите на две години и половина, след още една към този момент чете. На пет сама си взема книги от читалището. В първи клас написва и първото си стихотворение от два куплета – „ Буря в морето “.
За изобретател на гения на Петя се счита бургаският стихотворец Христо Фотев. Когато тя е на 10-11 години, той води нещо като кръжок. С усета си на огромен стихотворец усеща особения метод, по който момичето гледа на света към себе си, на облиците, които основава без никакво изпитание. Мария Дубарова стартира да изпраща някои от стиховете на Петя до вестника за деца „ Септемврийче “. Там се появяват първите й произведения. Макар че редакторите постоянно се съмняват дали те в действителност са писани от дете. Поради тази причина отхвърлят да разгласяват някои от тях. Изненадва ги освен образността и зрелостта им, само че й продуктивността на авторката – майката праща по 20-30 едновременно.
Имало е дни, в които тя е пишела по 15-20 стихотворения, без да усеща никаква отмалялост или безсилие. През 1974г., когато тя е на 12 години, на проведена от учебното заведение среща с писателя Георги Струмски, Петя го поздравява със лично стихотворение – написано за една вечер. Възхитен, поетът й подарява фотоси с подпис и надпис
“На Петя Дубарова, да стане огромна поетеса “.
По същото време, тя получава писмо от редакцията на „ Септемврийче “, че повече не могат да я печатат, тъй като стиховете й са като за възрастни. Съветват я да праща в сп. „ Родна тирада “ и в. „ Средношколско знаме “. Когато е на 14, Петя се среща с някои от редакторите на „ Септемврийче “ и те й признават, че поради нейните стихове дълго се ровили в книгите на модерни, а даже и на позабравени поети, с цел да видят дали тя не е „ откраднала “ нещо от тях.
14-годишна Петя отива с майка си в редакцията на „ Родна тирада “. Среща се с основния редактор Георги Константинов и зам. основния Григор Ленков. Ленков – надарен млад стихотворец и преводач, прави оценка по достолепие стиховете на Петя и почва да ги разгласява в списанието. Двамата с него четат донесените стихотворения и бързо схващат, че отсреща си имат саморасъл драгоценен камък, който деликатно би трябвало да бъде шлифован. Решават да дадат кураж на надареното момиче и прибягват до дребна неистина. Петя е в 7-и клас и те я „ състаряват “ с една година, защото списанието е за средношколци и в него могат да разгласяват единствено от осмокласници нагоре.
Григор Ленков също от дълго време не е сред живите. Умира ненадейно по време на Пушкиновите празници на 7 юни 1977 година в Ленинград (днес Санкт Петербург). Има няколко версии за мистериозната му гибел: инфаркт, сбъркана лекарска диагноза, самоубийство и даже ликвидиране.
Петя Дубарова му посвещава следния стих:
На другаря Ленков
Запомних Ви с усмивката – зорница.
С очите Ви – засмени и сърдечни,
и думите ви топли, като птица
в сърцето си – гнездо, ще вардя постоянно.
През 1976 година Петя Дубарова кандидатства и е призната в Английската гимназия на Бургас. Тя е преди всичко в листата с най-голям бал и оценка по литература 5,88. Петя е отлична ученичка. В британската тя уголемява кръга на ползите си. Чете биографиите на велики художници и композитори, интересува се от изобразително изкуство, музика, кино, спектакъл. Свири на китара, обича да пее, общителна и сърдечна, дружелюбна и състрадателна. Освен това е и доста добър преводач от български на британски. Участва в доста състезания и прегледи на художествената самоинициатива, от които получава доста дипломи и награди.
През 1978 година режисьорът Георги Дюлгеров, също бургазлия, снима кино лентата си “Трампа”. С епизодична роля в него взе участие и Петя Дубарова, в действителност тя играе себе си.
Според сюжета на кино лентата в дребен град идва писателят Добрин Илиев (актьорът Илия Добрев), с цел да журира средношколски фестивал на художествената самоинициатива. Някога като млад граничар той написва стихотворение, което го прави известен и доста ученички му пишат писма до заставата. Сред тях е и Катя, чиято щерка Мая в този момент взе участие в състезанието за лирика. Тя знае за младежката връзка на Добрин и майка си и се надява той да й помогне за първата премия. Мая в действителност я печели, само че с цената на сменени стихове.
Ето най-важния епизод от кино лентата с Петя, той е повече от оракулски.
Малко откакто Добрин Илиев връчва първата премия на Мая, от мястото си в залата става Петя и пита може ли да каже свое стихотворение, тъй като сутринта не била позволена до състезанието. Учителката Мадарлийска незабавно я срязва: можело пък учениците в залата да не желаят да слушат поезията й.
Петя моли всички в залата, които не желаят да чуят стихотворението, да вдигнат ръка. Пълно безмълвие. Тогава, споделя Петя, апелирам всички, които желаят да чуят стихотворението ми, да вдигнат ръка. Пак безмълвие и незаинтересованост. И Петя съкрушена си сяда.
В последна сметка получава позволение от Добрин Илиев. Излиза на сцената и рецитира стихотворението си:
Една жестока ножица със вик
отхапа моите коси,
разпръсна ги по пода като пясък,
гърба ми към този момент нищо не краси.
Червената ми рокля в дрешника
посърнала, измачкана лежи,
проскръцва закачалката със завист,
че черната престилка й тежи.
Смирено лунапаркът си отива,
понесъл светлини и радостен смях.
И Морската градина става сива,
по-сива и от вятърния прахуляк.
Още до момента в който Петя рецитира, победителката в състезанието Мая (актрисата Тоня Шахова) тихомълком се изнизва от сцената. „ Това момиче тук прочете същински стихове – дръпва прочувствено слово писателят Илиев. – То написа откровено! Пише намерено за това, което му идва от вътрешната страна! Поезията не е средство за присъединяване в мероприятия… “
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ