Димитър Ганев: Процентите на ГЕРБ при слаба избирателна активност ще се вдигнат още
Източник:
Г-н Ганев, в четвъртък публикувахте резултатите от последното изследване на „ Тренд “ по поръчка на „ 24 часа “. Какви са главните трендове, които виждате? Можем ли да чакаме съществени изненади на 2 октомври?
Има две трендове, които вършат усещане. Първата от тях е ерозия при „ Продължаваме промяната “. Всъщност към митингите в поддръжка на Никола Минчев в края на юни групировката на Петков и Василев съумя да възвърне част от поддръжката си, само че не трансформира това в тренд.
По всичко проличава, че е имало моментно напомпване, което стартира последователно да издиша в последния месец и половина. „ Продължаваме промяната “ просто се връща на равнища от месец май, когато печели под 20% от гласуващите. Нещо повече – нападките, които прехвърчат сред служебния кабинет и „ Продължаваме промяната “, играят своята роля.
Все отново, не би трябвало да забравяме, че точно легитимацията на президента за плана на Петков и Василев им даде оня доста сериозен бонус и мощен начален подтик, който ги изстреля на първото място на изборите през ноември предходната година. Това освен че в този момент го няма, а даже е с противоположен знак.
Втората наклонност е ясно забележима при групировката на Стефан Янев – от 7,6% през май до 4,5% през август. Ако някогашният длъжностен министър председател не стегне редиците си и не направи добра акция, действително е застрашен от това да не влезе в идващото Народно заседание.
При останалите играчи, които не засегнахте, няма ли смяна?
Процентът на ГЕРБ на изборите да вземем за пример ще бъде директна функционалност от изборната интензивност. Електоратът им е мощно мобилизиран и корав, само че няма опция да набере сериозна външна страна. Могат да разчитат на твърдите си сред 600 и 700 хиляди гласа. По тази причина, една по-ниска изборна интензивност неизбежно ще докара до по-висока относителна тежест на ГЕРБ по отношение на останалите.
Не е изключено прочее „ Възраждане “ да изненада с по-висок резултат от този, който получаваме в изследванията, тъй като постоянно за подобен вид обединения има прикрит избор, за който по избрани аргументи хората не споделят в проучванията.
Подобна изненада, в случай че си спомняте, се получи с „ Атака “ през 2005 година Но несъмнено не е единствено български феномен. Такъв вид феномени са част от характерна контракултура, по тази причина мъчно се улавят тъкмо. Имат прикрит капацитет, който се осъществя в самия избирателен ден.
Точно противоположното може да се случи при Българска социалистическа партия. Там социологията има различен недостиг, който ясно установихме на изборите през юли и ноември предходната година. Когато анкетьорът пита част от социалистите дали ще гласоподават и в случай че да, за кого, те напълно твърдо си заявяват избор за Българска социалистическа партия, само че заради терзание да гласоподават с машина, просто не отиват до изборна секция в самия избирателен ден.
Няма да ме учуди резултат на Българска социалистическа партия даже по-слаб от този, който в този момент записват социологическите изследвания. А и Нинова сякаш бърка генерално с акцията си. Вместо да ускорява колкото може повече обществения вектор, тъй като общественият проблем е водещ в страната, тя се концентрира върху президента и служебния кабинет.
А Радев въпреки всичко продължава да е доста харесвана от социалистите фигура. Така самата Нинова ги слага в избор „ аз или той “. А в сходна алтернатива най-вече да откаже още червени симпатизанти от това да гласоподават.
„ Демократична България “ сякаш задържа позициите си, само че май групировката на Слави Трифонов е застрашена да изпадне от Народното събрание?
Голямата опасност за „ Демократична България “ беше „ Продължаваме промяната “ и ГЕРБ да са на фотофиниш в последните дни от акцията.
Защо споделям, че това беше опасността. Защото, в случай че резултатите на ГЕРБ и Политическа партия са доста близки, то тогава цялата конспирация на изборите ще бъде в борбата за първото място.
И по този начин, безусловно в последните дни огромна част от електората на Демократична България можеше да реши да играе в А група – да дефинира спечелилия, а не в Б група – да дефинира дали някой ще влезе в Народното събрание. А това май няма да се случи, тъй като дистанцията сред ГЕРБ и „ Продължаваме промяната “ се усилва.
Освен това се вижда и леко завръщане към „ Демократична България “ от редиците на „ Продължаваме промяната “. Това са гласоподаватели, които постоянно са дали своят вот в това пространство, само че на последните избори избраха Петков и Василев. Днес обаче са разочаровани от Политическа партия и се връщат при остарелия си любимец – Демократична България.
Колкото до Трифонов – планът „ ИТН “ има потребност от ново политическо наличие. На изборите през април и юли предходната година те бяха новите, тези против статуквото, тези, които ще чегъртат, и така нататък Това изпълваше партията на Трифонов с политическо наличие. Сега те нямат дневен ред.
Опитват се да го запълнят с начинания вид референдум за президентска република, само че зад това прозира предизборна акция и мъчно може да хване дикиш. Зад „ ИТН “ останаха, общо взето, лични почитатели на Трифонов, които обаче никак не са толкоз малко и няма да е изненада, в случай че те го вкарат в Народното събрание.
Споменахте изборната интензивност като значителен фактор. Каква да чакаме?
Активността е най-трудна за прогнозиране, тъй като може в последната една седмица да има събитие, което да засилва голяма маса хора. Ако помните, сходно нещо се случи през 2009 година Едно изявление на Ахмед Доган за разпределянето на порциите в страната възбуди голям углавен избор и се стигна до 4 милиона и 200 хиляди дали своят вот.
Г-н Ганев, в четвъртък публикувахте резултатите от последното изследване на „ Тренд “ по поръчка на „ 24 часа “. Какви са главните трендове, които виждате? Можем ли да чакаме съществени изненади на 2 октомври?
Има две трендове, които вършат усещане. Първата от тях е ерозия при „ Продължаваме промяната “. Всъщност към митингите в поддръжка на Никола Минчев в края на юни групировката на Петков и Василев съумя да възвърне част от поддръжката си, само че не трансформира това в тренд.
По всичко проличава, че е имало моментно напомпване, което стартира последователно да издиша в последния месец и половина. „ Продължаваме промяната “ просто се връща на равнища от месец май, когато печели под 20% от гласуващите. Нещо повече – нападките, които прехвърчат сред служебния кабинет и „ Продължаваме промяната “, играят своята роля.
Все отново, не би трябвало да забравяме, че точно легитимацията на президента за плана на Петков и Василев им даде оня доста сериозен бонус и мощен начален подтик, който ги изстреля на първото място на изборите през ноември предходната година. Това освен че в този момент го няма, а даже е с противоположен знак.
Втората наклонност е ясно забележима при групировката на Стефан Янев – от 7,6% през май до 4,5% през август. Ако някогашният длъжностен министър председател не стегне редиците си и не направи добра акция, действително е застрашен от това да не влезе в идващото Народно заседание.
При останалите играчи, които не засегнахте, няма ли смяна?
Процентът на ГЕРБ на изборите да вземем за пример ще бъде директна функционалност от изборната интензивност. Електоратът им е мощно мобилизиран и корав, само че няма опция да набере сериозна външна страна. Могат да разчитат на твърдите си сред 600 и 700 хиляди гласа. По тази причина, една по-ниска изборна интензивност неизбежно ще докара до по-висока относителна тежест на ГЕРБ по отношение на останалите.
Не е изключено прочее „ Възраждане “ да изненада с по-висок резултат от този, който получаваме в изследванията, тъй като постоянно за подобен вид обединения има прикрит избор, за който по избрани аргументи хората не споделят в проучванията.
Подобна изненада, в случай че си спомняте, се получи с „ Атака “ през 2005 година Но несъмнено не е единствено български феномен. Такъв вид феномени са част от характерна контракултура, по тази причина мъчно се улавят тъкмо. Имат прикрит капацитет, който се осъществя в самия избирателен ден.
Точно противоположното може да се случи при Българска социалистическа партия. Там социологията има различен недостиг, който ясно установихме на изборите през юли и ноември предходната година. Когато анкетьорът пита част от социалистите дали ще гласоподават и в случай че да, за кого, те напълно твърдо си заявяват избор за Българска социалистическа партия, само че заради терзание да гласоподават с машина, просто не отиват до изборна секция в самия избирателен ден.
Няма да ме учуди резултат на Българска социалистическа партия даже по-слаб от този, който в този момент записват социологическите изследвания. А и Нинова сякаш бърка генерално с акцията си. Вместо да ускорява колкото може повече обществения вектор, тъй като общественият проблем е водещ в страната, тя се концентрира върху президента и служебния кабинет.
А Радев въпреки всичко продължава да е доста харесвана от социалистите фигура. Така самата Нинова ги слага в избор „ аз или той “. А в сходна алтернатива най-вече да откаже още червени симпатизанти от това да гласоподават.
„ Демократична България “ сякаш задържа позициите си, само че май групировката на Слави Трифонов е застрашена да изпадне от Народното събрание?
Голямата опасност за „ Демократична България “ беше „ Продължаваме промяната “ и ГЕРБ да са на фотофиниш в последните дни от акцията.
Защо споделям, че това беше опасността. Защото, в случай че резултатите на ГЕРБ и Политическа партия са доста близки, то тогава цялата конспирация на изборите ще бъде в борбата за първото място.
И по този начин, безусловно в последните дни огромна част от електората на Демократична България можеше да реши да играе в А група – да дефинира спечелилия, а не в Б група – да дефинира дали някой ще влезе в Народното събрание. А това май няма да се случи, тъй като дистанцията сред ГЕРБ и „ Продължаваме промяната “ се усилва.
Освен това се вижда и леко завръщане към „ Демократична България “ от редиците на „ Продължаваме промяната “. Това са гласоподаватели, които постоянно са дали своят вот в това пространство, само че на последните избори избраха Петков и Василев. Днес обаче са разочаровани от Политическа партия и се връщат при остарелия си любимец – Демократична България.
Колкото до Трифонов – планът „ ИТН “ има потребност от ново политическо наличие. На изборите през април и юли предходната година те бяха новите, тези против статуквото, тези, които ще чегъртат, и така нататък Това изпълваше партията на Трифонов с политическо наличие. Сега те нямат дневен ред.
Опитват се да го запълнят с начинания вид референдум за президентска република, само че зад това прозира предизборна акция и мъчно може да хване дикиш. Зад „ ИТН “ останаха, общо взето, лични почитатели на Трифонов, които обаче никак не са толкоз малко и няма да е изненада, в случай че те го вкарат в Народното събрание.
Споменахте изборната интензивност като значителен фактор. Каква да чакаме?
Активността е най-трудна за прогнозиране, тъй като може в последната една седмица да има събитие, което да засилва голяма маса хора. Ако помните, сходно нещо се случи през 2009 година Едно изявление на Ахмед Доган за разпределянето на порциите в страната възбуди голям углавен избор и се стигна до 4 милиона и 200 хиляди дали своят вот.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ