Христо Христов: Двете най-големи корупционни катастрофи на България са по време на управления на БСП и ДПС
Източник: Faktor.bg
Колегата Стойко Стоянов направи изявление с Христо Христов за Faktor.bg във връзка третата част на проучването „ Корупционната България”.
- Г-н Христов, през днешния ден ще визиите с Едвин Сугарев и Красен Николов третата част на вашето проучване „ Корупционната България”, какви са главните следствия в него?
- Том 3 от проучването „ Корупционната България” обгръща интервала 2005-2018 година и в него са включени над 30 тематики, в основата на които стоят разнообразни корупционни практики. В тези над 30 тематики обаче прегледаните случаи са доста повече, защото в някои тематики са изследвани по няколко обособени проблеми.
Ще ви дам няколко образци. Политическата корупция е прегледана посредством аферите „ Хохегер”, „ Костинброд”, КТБ, абсурда с тефтерчето на някогашния ръководител на Комисията за попречване на спорове на ползи Филип Златанов, проявленията измежду представителите на другите политически сили и други Корупцията в правосъдната власт е показана с обособени глави за активността на прокуратурата, случая с така наречен лобист „ Красьо Черния”, аферата с парцелите в Приморско на родственици на съдии от Върховния административен съд, абсурда с „ гнилите ябълки” и други Корупцията в енергетиката е прегледана посредством случаите с АЕЦ „ Белене”, плана „ Цанков камък”, картела на горивата – една доста настояща тематика, която дава отговор на това, за какво този бранш сега е причина за митинги, а също по този начин е осветлен и бизнесът на олигарсите в енергетиката.
Том 3 включва и корупцията в локалната власт в страната и емблематични случаи на локална феодализация, шуробаджанащина и други Не са подминати случаите на корупция в Министерство на вътрешните работи и специфичните служби, злоупотребите с еврофондовете и не на последно място по значение корупцията по време на избори посредством търговията с гласове. Даже бих добавил, че в главата за пазаруването на гласове – закононарушение, което подкопава устоите на всяка една демократична страна, за първи път преглеждаме в народен мащаб какъв брой от разкритите закононарушения стигат до неоправдателни присъди във Върховния касационен съд.
- Въвеждате термина „ захваната държава”, какъв тъкмо е нейният модел?
- Този термин употребява един от съавторите – Едвин Сугарев, в предговора към последния том от историята на корупцията в България през прехода от тоталитарно общество към народна власт. С него той фиксира вниманието върха в корупционния развой през годините, а точно ръководството на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи с поддръжката на „ Атака”, посредством кабинета Орешарски (2013-2013), когато един подмолен кръг към медийния магнат и депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски изземва властови запаси от политически и институционални структури. Според Сугарев това е моментът, в който освен има мафия в България, а мафията си има страна. Аз обаче избирам да приказваме за „ завладяна държава”.
- Проследявате процеса през миналите 29 години преход, каква е връзката сред политическите елити и корупцията, персоните от кои цветове са най-активни?
- Нито едно ръководство не се е опазило от корупцията. Дори и дясното в интервала 1997-2001 година – това е показано в том 2 от проучването „ Корупционната България”, което излезе през 2017 година Подчертавам го, тъй като би трябвало да сме справедливи. Знаете клишето, че парите нямат цвят. Корупцията също. Когато човек прочете настрана или поредно трите тома от проучването ще се убеди в това. Освен обаче за политическия хайлайф мисля, че би трябвало да се подчертае неналичието на всякаква правдивост в България, което разрешава корупцията да се възпроизвежда при разнообразни по политическа багра болшинства и да обгръща все по-здраво разнообразни държавни структури и сфери от обществото. Безнаказаността е оня опиат, който оказва помощ ужасно доста корупцията да се вихри в такива мащаби в България. И тук отговорността е на правосъдната система. Стремежът за правова страна потъва някъде в подвижите пясъци на тези елементи от правосъдната система, които също са обхванати от корупция. Чрез представянето на разнообразни случаи в трите тома извънредно ниската успеваемост на правосъдната власт е показана напълно тъкмо и поредно без значение кой е бил основен прокурор.
- Има ли Движение за права и свободи като политически индивид по-специално място в корупционния оазис „ България”?
- Наблюдаваме следния абсурд. В България по време на прехода се оказва, че най-вече е управлявала политическа партия, която в никакъв случай не е печелила парламентарни избори. Питате се коя е тази партия ли? Това е Движение за права и свободи. От всички години на прехода тя публично е била във властта посредством разнообразни съдружни държавни управления към 12 години! След нея се подрежда Българска социалистическа партия със независимо или съдружно ръководство – към 9 години. Едва тогава идва ГЕРБ – 8 години независимо или посредством разнообразни обединения и най-после е Съюз на демократичните сили – 6 години независимо или в коалиция. Тази статистика е показателна.
- През кой интервал на прехода корупцията у нас е била най-тежка?
- Аз съм последовател на това да не бъдем късопаметни, тъй като има политически сили, на които им е доста преференциално това хората да не си спомнят доста, доста какво е било по време на тяхното ръководство в предходните години. Нека, когато се приказва за корупция, тъй като виждаме, че и сега този проблем се експлоатира с чисто популистки цели, да не се не помни, че двете най-големи корупционни произшествия, без пресилване, с големи обществени и финансови последствия за всички български данъкоплатци са по време на ръководства на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Първата е банковата рецесия от средата на 90-те години на ХХ век по време на пагубното независимо ръководство на Българска социалистическа партия с кабинета Виденов. И втората е по времето на печалното ръководство на социалистите с Движение за права и свободи посредством кабинета Орешарски, когато изкуствено бе фалирана КТБ. Мисля, че за Движение за права и свободи би следвало да се посвети обособена книга основно за проучване на изкуството на тази партия да ръководи, даже когато не е официално на власт като съдружен сътрудник. Както самият Ахмед Доган споделя в едно свое изказване „ Движение за права и свободи е като микроб, влезе ли един път няма излизане”. Затова аз избирам да приказвам за към този момент завладяна от корупцията страна.
- Вие сте един от най-ревностните откриватели на тематиката за Държавна сигурност – какво е мястото ѝ в незаконните корупционни схеми? Съществува ли и взаимозависимост корупция – списъки на Българска комунистическа партия?
- Една от заслугите на проучването „ Корупционната България” е че за разлика от други такива, отдадени на прехода, ние за първи път свързваме съответни корупционни случаи с лица, които са сътрудници на тоталитарните комунистически служби. За това доста ни оказа помощ активността на Комисията по досиетата, тъй като тя през последните десетина години разкри над 12 000 сътрудници на Държавна сигурност или разследващите служби на Българска народна армия във всички браншове на обществото. И ние не сме пропуснали да забележим тази „ тънка алена линия”, която в избрани моменти през прехода се трансформира напряко в цяла алена автомагистрала, нагледно казано. В поредицата е проследена ролята на такава фигура като Бриго Аспарухов, щатен чиновник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност, който взе участие в офанзивата против държавното управление на Филип Димитров посредством така наречен Македонска афера; скритият пренос или държавната контрабанда, следена от Държавна сигурност до 1989 година и приватизирана по-късно от същите тези оперативни служащи, които са работили по обслужването ѝ; източването на задграничните компании, както и ембарговите интервенции, осъществявани посредством разнообразни външнотърговски организации при започване на прехода, помогнали за в началото струпване на капитал на избрани лица, които по-късно бяха в основата на образуването на така наречен Г-13 или конфедерацията на едрите индустриалци; явлението „ Мултигруп”, където всички вицепрезиденти на Илия Павлов бяха лица от Държавна сигурност, а в управническата му конструкция надолу също доста от управителните постове са поверени все на такива; следва кръга „ Орион”, натрупал мощност при ръководството на Българска социалистическа партия, също със съществено наличие на ДС; по време на зърнената рецесия при Виденов, министър на земеделието беше Васил Чичибаба, оголен като сътрудник на ДС; приватизацията на банките – прелива от щатни и нещатни сътрудници на комунистическите служби, а същите вземат участие и банковите банкрути и сриването на банковата система в България по време на държавното управление на Българска социалистическа партия, отпред с водача им Виденов, което е българското държавно управление от прехода с най-висока централизация на министър председател, министри и зам.-министри, с принадлежност към Държавна сигурност. Не бива и да отминаваме такива афери като „ Петролгейт”, в която всички забъркани до един са сътрудници или офицери от Държавна сигурност, преквалифицирани при демокрацията като оръжейни търговци, депутати социалисти или дипломати и предприемачи. Ще спра дотук. На финала ще отбележа, че не би трябвало да забравяме и обстоятелството, че главният политически състезател по време на прехода е сътрудник на Държавна сигурност – Ахмед Доган, „ разпределител” на порции, проектант на „ обръчи”, стратегически „ балансьор”, а неотдавна и очевиден предприемач, който, както написа в досието му, е основан от Държавна сигурност, той е неин артикул.
- През последните месеци прокуратурата предприе арести и следствия против трима олигарси – Ветко Арабаджиев, Миньо Стайков и Николай Банев, ще се стигне ли до действителни неоправдателни присъди, трябвали и други играчи от прехода да бъдат сложени на прицел?
- Нашето проучване носи избрани поучения. Едната от тях, че не би трябвало да ръкопляскаме авансово. Десетки са образците от прехода, при които прокуратурата е предприемала разнообразни дейности, само че в последна сметка сполучливите ѝ каузи, по които тя е защитила работата си в съда, се броят на пръстите на едната ръка. Имам поради каузи, свързани с корупция по високите етажи на властта и против предприемачи, които в никакъв случай не приказват по какъв начин са натрупали първия си милион, камо ли последния. Само с арест правораздаване не се раздава. Историята на корупцията през прехода ясно демонстрира това. Подобна политика е като бумеранг и рано или късно се връща назад. Нека да отложим ръкопляскането, когато чуем, че някой от тези случаи, които посочвате, е доведен сполучливо до неоправдателна присъда.
- Как бихте подредили Топ 10 на случаите на корупцията на прехода?
- О, този въпрос внася огромна доза субективизъм, само че при всички случаи считам, че една такава ранглиста би следвало да се дефинира освен от мащабите на съответното корупционно събитие, само че и от провалите, които то нанася върху устоите на страната, а по този начин също и върху антикорупционния имунитет на обществото, в случай че въобще към този момент е останал подобен. Бих обобщил нещата по този начин:
1. Банковата злополука по време на еднопартийното ръководство на Българска социалистическа партия отпред с Виденов.
2. Изкуственият банкрут на КТБ при Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи с кабинета Орешарски.
3. Проектът „ Белене”, който е най-продължителният корупционен модел, обогатен с импорт на съветска корупция, който се върти при всички държавни управления от това на Сакскобургготски насам.
4. Различните корупционни пробиви в правосъдната система.
5. Случаите на застрашително повишаване на изборната търговия, което следим през последните 10 години.
6. Приватизирането на държавната контрабанда и каналите за нея, в това число и за амфетамини от разформировани структури на Държавна сигурност незабавно след началото на прехода - матрица, която бе неведнъж възпроизвеждана след това от разнообразни контрабандисти, които не са директно свързани с Държавна сигурност, само че са възприели нейните средства и способи.
7. Случаите при приватизацията по време на ръководството на Съюз на демократичните сили, при които нито е определен стратегически претендент, нито е сбъднат следприватизационен надзор.
8. Корупционната хранилка в енергийния бранш, родила не един или двама български олигарси.
9. Различните проявления на корупция и феодализъм в локалната власт в страната.
10. Корупцията по време на югоембаргото, когато борческите и икономическите групировки като „ Мултигруп” натрупаха милиони под безучастния (купен) взор на правозащитната система.
Колегата Стойко Стоянов направи изявление с Христо Христов за Faktor.bg във връзка третата част на проучването „ Корупционната България”.
- Г-н Христов, през днешния ден ще визиите с Едвин Сугарев и Красен Николов третата част на вашето проучване „ Корупционната България”, какви са главните следствия в него?
- Том 3 от проучването „ Корупционната България” обгръща интервала 2005-2018 година и в него са включени над 30 тематики, в основата на които стоят разнообразни корупционни практики. В тези над 30 тематики обаче прегледаните случаи са доста повече, защото в някои тематики са изследвани по няколко обособени проблеми.
Ще ви дам няколко образци. Политическата корупция е прегледана посредством аферите „ Хохегер”, „ Костинброд”, КТБ, абсурда с тефтерчето на някогашния ръководител на Комисията за попречване на спорове на ползи Филип Златанов, проявленията измежду представителите на другите политически сили и други Корупцията в правосъдната власт е показана с обособени глави за активността на прокуратурата, случая с така наречен лобист „ Красьо Черния”, аферата с парцелите в Приморско на родственици на съдии от Върховния административен съд, абсурда с „ гнилите ябълки” и други Корупцията в енергетиката е прегледана посредством случаите с АЕЦ „ Белене”, плана „ Цанков камък”, картела на горивата – една доста настояща тематика, която дава отговор на това, за какво този бранш сега е причина за митинги, а също по този начин е осветлен и бизнесът на олигарсите в енергетиката.
Том 3 включва и корупцията в локалната власт в страната и емблематични случаи на локална феодализация, шуробаджанащина и други Не са подминати случаите на корупция в Министерство на вътрешните работи и специфичните служби, злоупотребите с еврофондовете и не на последно място по значение корупцията по време на избори посредством търговията с гласове. Даже бих добавил, че в главата за пазаруването на гласове – закононарушение, което подкопава устоите на всяка една демократична страна, за първи път преглеждаме в народен мащаб какъв брой от разкритите закононарушения стигат до неоправдателни присъди във Върховния касационен съд.
- Въвеждате термина „ захваната държава”, какъв тъкмо е нейният модел?
- Този термин употребява един от съавторите – Едвин Сугарев, в предговора към последния том от историята на корупцията в България през прехода от тоталитарно общество към народна власт. С него той фиксира вниманието върха в корупционния развой през годините, а точно ръководството на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи с поддръжката на „ Атака”, посредством кабинета Орешарски (2013-2013), когато един подмолен кръг към медийния магнат и депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски изземва властови запаси от политически и институционални структури. Според Сугарев това е моментът, в който освен има мафия в България, а мафията си има страна. Аз обаче избирам да приказваме за „ завладяна държава”.
- Проследявате процеса през миналите 29 години преход, каква е връзката сред политическите елити и корупцията, персоните от кои цветове са най-активни?
- Нито едно ръководство не се е опазило от корупцията. Дори и дясното в интервала 1997-2001 година – това е показано в том 2 от проучването „ Корупционната България”, което излезе през 2017 година Подчертавам го, тъй като би трябвало да сме справедливи. Знаете клишето, че парите нямат цвят. Корупцията също. Когато човек прочете настрана или поредно трите тома от проучването ще се убеди в това. Освен обаче за политическия хайлайф мисля, че би трябвало да се подчертае неналичието на всякаква правдивост в България, което разрешава корупцията да се възпроизвежда при разнообразни по политическа багра болшинства и да обгръща все по-здраво разнообразни държавни структури и сфери от обществото. Безнаказаността е оня опиат, който оказва помощ ужасно доста корупцията да се вихри в такива мащаби в България. И тук отговорността е на правосъдната система. Стремежът за правова страна потъва някъде в подвижите пясъци на тези елементи от правосъдната система, които също са обхванати от корупция. Чрез представянето на разнообразни случаи в трите тома извънредно ниската успеваемост на правосъдната власт е показана напълно тъкмо и поредно без значение кой е бил основен прокурор.
- Има ли Движение за права и свободи като политически индивид по-специално място в корупционния оазис „ България”?
- Наблюдаваме следния абсурд. В България по време на прехода се оказва, че най-вече е управлявала политическа партия, която в никакъв случай не е печелила парламентарни избори. Питате се коя е тази партия ли? Това е Движение за права и свободи. От всички години на прехода тя публично е била във властта посредством разнообразни съдружни държавни управления към 12 години! След нея се подрежда Българска социалистическа партия със независимо или съдружно ръководство – към 9 години. Едва тогава идва ГЕРБ – 8 години независимо или посредством разнообразни обединения и най-после е Съюз на демократичните сили – 6 години независимо или в коалиция. Тази статистика е показателна.
- През кой интервал на прехода корупцията у нас е била най-тежка?
- Аз съм последовател на това да не бъдем късопаметни, тъй като има политически сили, на които им е доста преференциално това хората да не си спомнят доста, доста какво е било по време на тяхното ръководство в предходните години. Нека, когато се приказва за корупция, тъй като виждаме, че и сега този проблем се експлоатира с чисто популистки цели, да не се не помни, че двете най-големи корупционни произшествия, без пресилване, с големи обществени и финансови последствия за всички български данъкоплатци са по време на ръководства на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Първата е банковата рецесия от средата на 90-те години на ХХ век по време на пагубното независимо ръководство на Българска социалистическа партия с кабинета Виденов. И втората е по времето на печалното ръководство на социалистите с Движение за права и свободи посредством кабинета Орешарски, когато изкуствено бе фалирана КТБ. Мисля, че за Движение за права и свободи би следвало да се посвети обособена книга основно за проучване на изкуството на тази партия да ръководи, даже когато не е официално на власт като съдружен сътрудник. Както самият Ахмед Доган споделя в едно свое изказване „ Движение за права и свободи е като микроб, влезе ли един път няма излизане”. Затова аз избирам да приказвам за към този момент завладяна от корупцията страна.
- Вие сте един от най-ревностните откриватели на тематиката за Държавна сигурност – какво е мястото ѝ в незаконните корупционни схеми? Съществува ли и взаимозависимост корупция – списъки на Българска комунистическа партия?
- Една от заслугите на проучването „ Корупционната България” е че за разлика от други такива, отдадени на прехода, ние за първи път свързваме съответни корупционни случаи с лица, които са сътрудници на тоталитарните комунистически служби. За това доста ни оказа помощ активността на Комисията по досиетата, тъй като тя през последните десетина години разкри над 12 000 сътрудници на Държавна сигурност или разследващите служби на Българска народна армия във всички браншове на обществото. И ние не сме пропуснали да забележим тази „ тънка алена линия”, която в избрани моменти през прехода се трансформира напряко в цяла алена автомагистрала, нагледно казано. В поредицата е проследена ролята на такава фигура като Бриго Аспарухов, щатен чиновник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност, който взе участие в офанзивата против държавното управление на Филип Димитров посредством така наречен Македонска афера; скритият пренос или държавната контрабанда, следена от Държавна сигурност до 1989 година и приватизирана по-късно от същите тези оперативни служащи, които са работили по обслужването ѝ; източването на задграничните компании, както и ембарговите интервенции, осъществявани посредством разнообразни външнотърговски организации при започване на прехода, помогнали за в началото струпване на капитал на избрани лица, които по-късно бяха в основата на образуването на така наречен Г-13 или конфедерацията на едрите индустриалци; явлението „ Мултигруп”, където всички вицепрезиденти на Илия Павлов бяха лица от Държавна сигурност, а в управническата му конструкция надолу също доста от управителните постове са поверени все на такива; следва кръга „ Орион”, натрупал мощност при ръководството на Българска социалистическа партия, също със съществено наличие на ДС; по време на зърнената рецесия при Виденов, министър на земеделието беше Васил Чичибаба, оголен като сътрудник на ДС; приватизацията на банките – прелива от щатни и нещатни сътрудници на комунистическите служби, а същите вземат участие и банковите банкрути и сриването на банковата система в България по време на държавното управление на Българска социалистическа партия, отпред с водача им Виденов, което е българското държавно управление от прехода с най-висока централизация на министър председател, министри и зам.-министри, с принадлежност към Държавна сигурност. Не бива и да отминаваме такива афери като „ Петролгейт”, в която всички забъркани до един са сътрудници или офицери от Държавна сигурност, преквалифицирани при демокрацията като оръжейни търговци, депутати социалисти или дипломати и предприемачи. Ще спра дотук. На финала ще отбележа, че не би трябвало да забравяме и обстоятелството, че главният политически състезател по време на прехода е сътрудник на Държавна сигурност – Ахмед Доган, „ разпределител” на порции, проектант на „ обръчи”, стратегически „ балансьор”, а неотдавна и очевиден предприемач, който, както написа в досието му, е основан от Държавна сигурност, той е неин артикул.
- През последните месеци прокуратурата предприе арести и следствия против трима олигарси – Ветко Арабаджиев, Миньо Стайков и Николай Банев, ще се стигне ли до действителни неоправдателни присъди, трябвали и други играчи от прехода да бъдат сложени на прицел?
- Нашето проучване носи избрани поучения. Едната от тях, че не би трябвало да ръкопляскаме авансово. Десетки са образците от прехода, при които прокуратурата е предприемала разнообразни дейности, само че в последна сметка сполучливите ѝ каузи, по които тя е защитила работата си в съда, се броят на пръстите на едната ръка. Имам поради каузи, свързани с корупция по високите етажи на властта и против предприемачи, които в никакъв случай не приказват по какъв начин са натрупали първия си милион, камо ли последния. Само с арест правораздаване не се раздава. Историята на корупцията през прехода ясно демонстрира това. Подобна политика е като бумеранг и рано или късно се връща назад. Нека да отложим ръкопляскането, когато чуем, че някой от тези случаи, които посочвате, е доведен сполучливо до неоправдателна присъда.
- Как бихте подредили Топ 10 на случаите на корупцията на прехода?
- О, този въпрос внася огромна доза субективизъм, само че при всички случаи считам, че една такава ранглиста би следвало да се дефинира освен от мащабите на съответното корупционно събитие, само че и от провалите, които то нанася върху устоите на страната, а по този начин също и върху антикорупционния имунитет на обществото, в случай че въобще към този момент е останал подобен. Бих обобщил нещата по този начин:
1. Банковата злополука по време на еднопартийното ръководство на Българска социалистическа партия отпред с Виденов.
2. Изкуственият банкрут на КТБ при Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи с кабинета Орешарски.
3. Проектът „ Белене”, който е най-продължителният корупционен модел, обогатен с импорт на съветска корупция, който се върти при всички държавни управления от това на Сакскобургготски насам.
4. Различните корупционни пробиви в правосъдната система.
5. Случаите на застрашително повишаване на изборната търговия, което следим през последните 10 години.
6. Приватизирането на държавната контрабанда и каналите за нея, в това число и за амфетамини от разформировани структури на Държавна сигурност незабавно след началото на прехода - матрица, която бе неведнъж възпроизвеждана след това от разнообразни контрабандисти, които не са директно свързани с Държавна сигурност, само че са възприели нейните средства и способи.
7. Случаите при приватизацията по време на ръководството на Съюз на демократичните сили, при които нито е определен стратегически претендент, нито е сбъднат следприватизационен надзор.
8. Корупционната хранилка в енергийния бранш, родила не един или двама български олигарси.
9. Различните проявления на корупция и феодализъм в локалната власт в страната.
10. Корупцията по време на югоембаргото, когато борческите и икономическите групировки като „ Мултигруп” натрупаха милиони под безучастния (купен) взор на правозащитната система.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ