Изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение и наказания, сериозни проблеми

Изтезания, грубо, нечовешко или унизително отношение и санкции, съществени проблеми с независимостта на правосъдната система и корупция в ръководството. Това са част от изводите от отчета за България на Държавния департамент на Съединените щати за правата на индивида за 2023 година. В документа се споделя, че има достоверни данни за закононарушения и принуждение, стимулирани от антисемитизъм, както и закононарушения против хомосексуални лица. Докладът въпреки всичко отбелязва, че държавното управление е подхванало стъпки за идентифициране и наказване на длъжностни лица, които може да са направили нарушавания на правата на индивида. Според Вашингтон обаче тези дейности постоянно са били незадоволителни. Документът се стопира на обособените проблематичните звена.

Съдебна система

В правосъдната система се отбелязва, че корупцията, неефективността и неналичието на отчетност са съществени проблеми, засягащи независимостта и безпристрастността на правосъдната власт. Независимостта на правосъдната власт беше компрометирана и публичното доверие в правосъдната система остана ниско, защото магистрати са били податливи на политически напън.

На 30 май неправителствената организация „ Антикорупционен фонд “ разгласява изявление с някогашната брачна половинка на Петьо Петров-Еврото - Любена Павлова. В него тя твърди, че някогашният ѝ брачен партньор е оказвал въздействие върху прокурори посредством подкупи и търговия с въздействие, изнудване и тласъци за кариерно развиване. Според Павлова високопоставени държавни чиновници са знаели за активността на Петров и също са взели участие. На 31 май Софийската районна прокуратура заяви, че е издадена заповед за арест на Петьо Еврото по обвиняване за присъединяване в изнудване и нелегално наблюдаване и подслушване. От ноември той се търси от Интерпол, Европол и Шенгенската осведомителна система.

Превишени пълномощия от страна на Министерство на вътрешните работи

В отчета има образци за полицейски произвол и превишаване на пълномощията през 2023 година Цитира се отчет на „ Българския хелзинкски комитет “ (БХК), съгласно който 27% от арестуваните българи са претърпели принуждение при ареста си, а 24% са били подложени на принуждение в полицейски сектор. БХК твърди, че надзирателите в пандизите и полицейските чиновници рядко са наказвани и отбелязва липса на присъди или наказания за причинителите. През май полицията организира акция против разпространяване на опиати в нощен клуб в Пловдив, като принуди близо 400 клиенти вътре да се събличат. През юни Министерството на вътрешните работи глоби шестима служители на реда. На 10 октомври националният представител от „ ИТН “ Тошко Йорданов упрекна полицията в тормоз и заплашване на протестиращите миньори, като ги е призовавала за разпити по време на настоящите договаряния с държавното управление.

На 17 ноември министър-председателят Николай Денков освободи от служба заместник-министъра на вътрешните работи Стоян Темелакиев поради многочислени медийни изявления за несъразмерна приложимост на мощ и полицейско принуждение по време на митинга на футболните почитатели на 16 ноември в София. Съобщава се, че видеозаписи от митинга демонстрират човек, който лежи на земята, заобиколен от няколко служители на реда, които го ритат. В отговор на обвиняванията Николай Денков изиска от Министерство на вътрешните работи " бързо и оптимално транспарантно " определяне на обособените служители на реда, обществено обявяване на имената им и оптимални дисциплинарни санкции против тях.

Корупцията

Според изследване на Базелския институт за ръководство, оповестено през май, правосъдната система, системата на публичното опазване на здравето и полицията са най-засегнати от корупцията. Отчита се основаването на механизъм за отчетност на основния прокурор и неговите заместници. В отчета си от юли Европейската комисия показва, че новото законодателство е позитивна стъпка, само че отбелязва „ продължаващ проблем “ с ниска успеваемост на следствията и слаба успеваемост в наказателното гонене и дефинитивни присъди в случаи на корупция на високо равнище.

Европейска комисия твърди, че има съществени правни пропуски във връзка с интегритета на хората, назначавани на висшите изпълнителни длъжности. Българският офис на Transparency International твърди, че неналичието на транспарантно потребление на обществените запаси, офанзивите против гражданското общество и нерегламентираното лобиране в законодателната власт са фактори, допринасящи за корупцията. Според АКФ действителният мащаб на корупцията по високите етажи на властта остава прикрит заради високия % оправдателни присъди по каузи за корупция.

Натиск над публицисти

В Световния показател за независимост на пресата за 2023 година на „ Репортери без граница “ заплашването от политици, както и административния и правосъден напън против издатели и публицисти са дефинира като нормална процедура в България. През април Асоциацията на европейските публицисти (AEJ) заяви за шест цивилен каузи, всяко за 10 000 лв. (5400 долара), против проверяващите публицисти Димитър Стоянов, Атанас Чобанов и Николай Марченко по отношение на техни публикации, в които се твърди, че има корупционни практики в строителството на пътна инфраструктура.

Журналистите и издателите постоянно са били жертви на непозволени правосъдни разногласия. Антикорупционният фонд отбелязва, че до момента в който множеството каузи против публицисти в последна сметка приключват с оправдателни присъди, така наречен каузи „ пестник “ усилват автоцензурата измежду 25% от публицистите и способстват за „ уязвима медийна среда “.

Amnesty International се базира на изследването на Асоциацията на европейските публицисти в своя отчет за 2022/2023 година, което демонстрира, че всеки десети публицист е бил заплашван със съд. В отчет на Amnesty се отбелязва, че „ публицисти и правозащитници, живеещи отвън столицата София, са изключително уязвими на заплашване “.