НАСА празнува две десетилетия от изстрелването на най-старата работеща мисия около Марс
Изстрелването обаче е осъществено в пика на тъмен интервал за НАСА. Изминали са по-малко от две години след най-тежката загуба в междупланетните проучвания, когато аварират общо три задачи: орбиталната “Марс Клаймит Орбитър ”, спускаемата “Марс Полър Лендър ” и тази на микросондите “Дийп Спейс 2 ”. Малцина са тези, които не са чували разказа как екипите са объркали мерните единици, империални с метрични, и “Марс Клаймит Орбитър ” е изгоряла като метеор в марсианската атмосфера…
Планът за 2001 година планува изстрелването на орбитален и спускаем уред, по сходство на “Клаймит Орбитър ” и “Полър Лендър ”. Но след злополуките през 1999 година НАСА съществено реформира марсианската си изследователска стратегия. Заради високия риск спускаемият уред отпада. Остава единствено орбиталният – “Марс Одисей ”. На плещите на управлението на единствената задача, която се насочва към Червената планета през 2001 г., лежи сериозна отговорност. Екипите най-накрая би трябвало да пожънат триумф и да потвърдят, че НАСА може да преодолее компликациите.
Но началото се оказва мъчно. Вярно, изстрелването на “Марс Одисей ” е сполучливо. Но единствено няколко месеца по-късно, през август 2001 година, се поврежда детекторът за галактическа радиация MARIE. Той е един от четирите научни инструмента на борда (останалите са камерата THEMIS, гама-лъчевия спектрометър и издигнатия от Русия детектор за неутрони HEND). За шанс през март 2002 година, към този момент след идването в околомарсианска орбита, MARIE е задействан и приборът събира научни данни до есента на 2003 година, когато се поврежда дефинитивно.
За благополучие отводът на MARIE е един от дребното съществени проблеми с задачата. Изключвайки още една щета на жироскоп през 2012 година, “Марс Одисей ” се оказа извънредно издръжлива роботизирана станция. Никой не предполагаше, че ще работи в границите на две десетилетия, чак до ден сегашен! Освен че продължава да събира научна информация, “Марс Одисей ” реализира скъпа радиовръзка сред Земята и спускаемите задачи “Кюриосити ”, “ИнСайт ” и “Пърсъвиърънс ”.
Успехът на “Марс Одисей ” е значим от чисто психическа позиция. НАСА в действителност потвърждава, че може! След повредите на трите задачи през 1999 година и в случай че прибавим към тях и злополуката на “Марс Обзървър ” през 1992 година, американската космонавтика съумява да се реваншира. Реформите в областта на безпилотната космонавтика дават своя плод. От 2001 година досега американците не са имали различен неуспех на задача до Марс. А и след загубата на кометната задача “Контур ” през 2002 година НАСА не са претърпявали повреда на каквато и да е друга роботизирана експедиция до метеорит, комета или планета.
Американската роботизирана космонавтика е извънредно сполучлива през 2021 година – и нека наклонността продължи и отсега нататък!
