Изстрелването на най-мощната досега ракета на Американската космическа агенция е

Изстрелването на най-мощната до момента ракета на Американската галактическа организация е застрашено, откакто се появи теч на водородно гориво, оповестява Би Би Си.

НАСА прави втори опит да започва лунната задача. В понеделник той беше осуетен от композиция от механически и метеорологични проблеми.

Днес беше открит теч по време на зареждане на ракетата с гориво.

Ракетата изгаря 2,7 милиона литра течен водород и О2, с цел да обезпечи нужната двигателна сила за отделяне от Земята. По време на пълнене на водородния контейнер тази заран се е присъединила тревога, която алармира, че има теч.

Началото на съботния опит за изпращане на ракетата " Space Launch System " (SLS) в Космоса беше планувано за двучасов прозорец, започващ в 14:17 ч. локално време (19:17 ч. българско време; 18:17 ч. по Гринуич).

Ракетата Space Launch System (SLS) е най-мощната, създавана от човечеството. Тя е висока към 98 метра и е с 15% по-голяма мощ от ракетата „ Сатурн 5 “, употребена в лунната стратегия на НАСА „ Аполо “ преди повече от 60 години.

Две минути след изстрелването, ускорителите (тръстерите) ще паднат в Атлантическия океан. Осем минути по-късно това ще се случи и с оранжевата съществена степен на ракетата, щом от нея се отдели капсулата „ Орион “.

90 минути след изстрелването междинната степен дружно с капсулата би трябвало да обиколи Земята още един път, преди да изгори при рухването си в атмосферата. Когато сполучливо се случи и това, капсулата „ Орион “ ще се насочи към Луната.

Този галактически уред се зарежда от сервизен модул, разработка на Европейската галактическа организация. В него са сложени три манекена, покрити със датчици. Те ще събират данни какво биха изпитали астронавтите при пътешестване до и от Луната.

На командирското място е така наречен „ Moonikin Campos “. Този манекен е кръстен на именития инженер Артуро Кампос от НАСА, който изигра основна роля в спасяването на астронавтите и задачата „ Аполо “ 13. Другите два манекена са наречени Хелга и Зохар. Тези фигури са направени от специфични материали, които оптимално да наподобяват човешки кости, тъкани и органи.

Капсулата „ Орион “ би трябвало да измине общо над 2 милиона километра по време на задачата си. Тя ще се приближи оптимално на към 100 километра до лунната повърхнина без да каца върху нея.