Защо срещите сега са толкова различни?
Изследванията демонстрират, че евентуалната опасност за здравето може да промени метода, по който мислим и да подходим към сантименталния си живот с леко неуважение.
Емили, 29-годишна геодезист от Лондон, споделя, че постоянно е била нещо като интроверт. Ходела по срещи, само че когато първите ограничавания на Англия завършили през юли, тя не желала да стартира да се среща персонални с хора. „ Разговарях с някои хора в приложения за запознанства, само че не бързах да се срещам с никого “, споделя тя. „ Всичко към пандемията ме разтревожи. “
В началото на август тя се съгласила да се срещне с някого от приложение за запознанства за пиво, първата й среща от март. „ Разменяхме известия от няколко месеца и той беше в действителност благ “, споделя Емили.
Но когато най-сетне се срещнали, тя споделя: „ Просто се почувствах извънредно неуверена “. „ В съзнанието си към момента не бях сигурен, дали съм подготвен да излизам още веднъж. По-късно същия ден му изпратих смс, обясняващ по какъв начин се усещам, а той отговори, че го е усетил от езика на тялото ми. "
Емили не е сама, чувствайки се, че срещите след Covid-19 са разнообразни. Всъщност нейното държание се наблюдава в изследване от 2017 година, в което група психолози от университета Макгил в Монреал проучили дали държанието на хората при запознанства ще се промени, в случай че се тормозят от риска от инфекциозни болести. Дали хората биха се отдръпнали от преследването на романтиката, в случай че подсъзнателно осъзнаваха евентуален риск за здравето или естественото човешко предпочитание да откри сътрудник е по-силно?
Изследователите нямали визия, че Covid-19 е зад ъгъла. Сега тяхната работа, съчетана с други психически изследвания, извършени по време на пандемията, предлага вълнуващ и извънредно подобаващ взор за това по какъв начин наподобява рецесията при запознанствата. И показва способи, по които можем да се срещаме по-ефективно в бъдеще, както и да формираме по-дълбоки и по-здрави връзки.
Експериментът на Макгил допуска, че избягването на Емили може да се дължи на детайл от нашата душeвност, прочут като „ поведенческа имунна система “.
Патогените съставляват опасност за оцеляването ни през цялата човешка история. И по този начин, еволюционните психолози считат, че хората са създали набор от подсъзнателни реакции, които се демонстрират, когато сме изключително загрижени за съществуването на инфекциозно заболяване. Тези отговори ни карат да се включим в поведенчески модели, които понижават вероятността от заразяване, като да вземем за пример да сме по-малко отворени и да понижим зрителния контакт, когато сме в обществени обстановки.
Изследователите откриват, че тези, които са показали, че се усещат по-уязвими към заболявания, непрекъснато демонстрират доста по-ниски равнища на интерес към бъдещите си другари.
След това всеки от участниците изгледа видео за хигиената и изобилието от бактерии в ежедневния свят. Това било предопределено да приготви поведенческата им имунна система
Интригуващо е, че откривателите откриват, че тези, които са показали, че се усещат по-уязвими от заболявания, непрекъснато демонстрират доста по-ниски равнища на интерес към бъдещите си гаджета. Страхът от заболявания ги карал по-малко да се интересуват от романтика.
Както и в тази ситуация с Емили, сътрудниците за бързи запознанства в изследването намират за видимо потиснатото държание на срещит си, което открива Джон Лидън, един от създателите на проучването, като „ изключително незабравим “. „ В рамките на единствено няколко минути хората открилиа, че хората, които са имали висока схватливост към заболявания, макар че, несъмнено, не са знаели това, са по-малко другарски настроени “, споделя той.
„ Един от главните проблеми с приложенията за запознанства е, че нямате визия какъв е в действителност другият човек, преди да се срещнете с него “, споделя Бен
„ Няма нищо по-неудобно от това да срещнеш някого в бар и да откриеш през първите пет минути, че нямате никаква химия. С видео запознанствата е малко по-спокойно. Можете да си пишете и да пиете от личните си домове и в случай че не се разбирате, нямате възприятието, че сте изгубили една вечер. "
Емили, 29-годишна геодезист от Лондон, споделя, че постоянно е била нещо като интроверт. Ходела по срещи, само че когато първите ограничавания на Англия завършили през юли, тя не желала да стартира да се среща персонални с хора. „ Разговарях с някои хора в приложения за запознанства, само че не бързах да се срещам с никого “, споделя тя. „ Всичко към пандемията ме разтревожи. “
В началото на август тя се съгласила да се срещне с някого от приложение за запознанства за пиво, първата й среща от март. „ Разменяхме известия от няколко месеца и той беше в действителност благ “, споделя Емили.
Но когато най-сетне се срещнали, тя споделя: „ Просто се почувствах извънредно неуверена “. „ В съзнанието си към момента не бях сигурен, дали съм подготвен да излизам още веднъж. По-късно същия ден му изпратих смс, обясняващ по какъв начин се усещам, а той отговори, че го е усетил от езика на тялото ми. "
Емили не е сама, чувствайки се, че срещите след Covid-19 са разнообразни. Всъщност нейното държание се наблюдава в изследване от 2017 година, в което група психолози от университета Макгил в Монреал проучили дали държанието на хората при запознанства ще се промени, в случай че се тормозят от риска от инфекциозни болести. Дали хората биха се отдръпнали от преследването на романтиката, в случай че подсъзнателно осъзнаваха евентуален риск за здравето или естественото човешко предпочитание да откри сътрудник е по-силно?
Изследователите нямали визия, че Covid-19 е зад ъгъла. Сега тяхната работа, съчетана с други психически изследвания, извършени по време на пандемията, предлага вълнуващ и извънредно подобаващ взор за това по какъв начин наподобява рецесията при запознанствата. И показва способи, по които можем да се срещаме по-ефективно в бъдеще, както и да формираме по-дълбоки и по-здрави връзки.
Експериментът на Макгил допуска, че избягването на Емили може да се дължи на детайл от нашата душeвност, прочут като „ поведенческа имунна система “.
Патогените съставляват опасност за оцеляването ни през цялата човешка история. И по този начин, еволюционните психолози считат, че хората са създали набор от подсъзнателни реакции, които се демонстрират, когато сме изключително загрижени за съществуването на инфекциозно заболяване. Тези отговори ни карат да се включим в поведенчески модели, които понижават вероятността от заразяване, като да вземем за пример да сме по-малко отворени и да понижим зрителния контакт, когато сме в обществени обстановки.
Изследователите откриват, че тези, които са показали, че се усещат по-уязвими към заболявания, непрекъснато демонстрират доста по-ниски равнища на интерес към бъдещите си другари.
След това всеки от участниците изгледа видео за хигиената и изобилието от бактерии в ежедневния свят. Това било предопределено да приготви поведенческата им имунна система
Интригуващо е, че откривателите откриват, че тези, които са показали, че се усещат по-уязвими от заболявания, непрекъснато демонстрират доста по-ниски равнища на интерес към бъдещите си гаджета. Страхът от заболявания ги карал по-малко да се интересуват от романтика.
Както и в тази ситуация с Емили, сътрудниците за бързи запознанства в изследването намират за видимо потиснатото държание на срещит си, което открива Джон Лидън, един от създателите на проучването, като „ изключително незабравим “. „ В рамките на единствено няколко минути хората открилиа, че хората, които са имали висока схватливост към заболявания, макар че, несъмнено, не са знаели това, са по-малко другарски настроени “, споделя той.
„ Един от главните проблеми с приложенията за запознанства е, че нямате визия какъв е в действителност другият човек, преди да се срещнете с него “, споделя Бен
„ Няма нищо по-неудобно от това да срещнеш някого в бар и да откриеш през първите пет минути, че нямате никаква химия. С видео запознанствата е малко по-спокойно. Можете да си пишете и да пиете от личните си домове и в случай че не се разбирате, нямате възприятието, че сте изгубили една вечер. "
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ