Синеоките хора имат един-единствен общ предшественик
Изследвания демонстрират, че хората със сини очи имат един-единствен, общ предшественик. Екип от Университета в Копенхаген е наблюдавал генетична разновидност, която се е състояла преди 6 до 10 хиляди години и е причина за цвета на очите на всички синеоки хора, живи на планетата през днешния ден.
„ Първоначално всички сме имали кафяви очи “, споделя професор Ханс Айберг от катедрата по клетъчна и молекулярна медицина. „ Но генетична разновидност, засягаща гена OCA2 в нашите хромозоми, е довела до основаването на „ комутатор “, който безусловно „ изключва способността да създава кафяви очи. “
OCA2 генът кодира по този начин наречения Р протеин, който взе участие в производството на меланин, пигмента който придава цвят на косата, очите и кожата. „ Превключвателят “, който се намира в гена, прилежащ от OCA2, обаче не изключва гена напълно, а по-скоро лимитира действието му до понижаване на производството на меланин в ириса, като дейно „ разрежда “ кафявите очи до сини. Следователно резултатът на превключвателя върху OCA2 е доста характерен. Ако генът OCA2 беше изцяло погубен или изключен, хората биха останали без меланин в цвета на косата, очите или кожата – положение, известно като албинизъм.
Разнообразието в цвета на очите от кафяво до зелено може да се изясни с количеството меланин в ириса, само че синеоките човеци имат единствено дребна степен на изменение в количеството меланин в очите. „ От това можем да заключим, че всички синеоки човеци са свързани с еднакъв предшественик “, споделя професор Айберг. „ Всички те са наследили еднакъв комутатор на безусловно едно и също място в своето ДНК. “ За разлика от кафяви очи, при които индивидите имат обилни самостоятелни вариации в региона на своята ДНК, която управлява производството на меланин.
Професор Айберг и неговият екип изследват митохондриалната ДНК и съпоставят цвета на очите на синеоки човеци в доста разнообразни и разнородни страни като Йордания, Дания и Турция. Неговите открития са най-новите след десетилетие на генетични проучвания, почнали през 1996 година, когато той за пръв път дефинира гена OCA2 като виновен за цвета на очите.
Мутацията на кафяви очи до сини не съставлява нито позитивна, нито негативна разновидност. Това е една от няколкото разновидности, като цвят на косата, алопеция или лунички, които нито усилват, нито понижават шанса на човек да оцелее. Както споделя професор Айберг, „ това просто демонстрира, че природата непрестанно разбърква човешкия геном, създавайки генетичен коктейл от човешки хромозоми, като пробва разнообразни промени “.
