Половината убийства на жени в България са извършени от настоящи и...
Изследването обгръща 109 присъди: 84 убийства на дами, 19 опита за ликвидиране и 6 смъртни случая по несъобразителност след съзнателно нанесени телесни повреди. Подробно са оценени 96 правосъдни решения.
Зад всяка статистика стои лице, история и изгубен живот. Между 2018 и 2023 година десетки дами в България не просто изгубиха живота си – те бяха убити от хората, които би трябвало да са най-близки и най-сигурни за тях. Изследването демонстрира мащаба на тази тъмна статистика и слага въпроса: за какво системата продължава да подценява сигналите за принуждение, до момента в който не стане късно?
Данните разкриват тревожни трендове
В 68% от случаите е имало предходна история на принуждение.
52% от убийствата или опитите са осъществени от някогашни или сегашни сътрудници.
Само в два случая жертвата и причинителят не са се познавали.
Почти половината закононарушения са осъществени с особена свирепост или по изключително непосилен метод.
В 45% от случаите причинителят е бил пийнал, а в 13% – под въздействието на опиати.
В 35,5% е имало отправени закани към жертвата или нейните близки преди закононарушението.
Тези фактори са приети в интернационалната процедура като сигнали за висок риск от фемицид – в това число ревнивост, предходно принуждение, закани, съчетани със обществени проблеми като безработица и взаимозависимост от алкохол.
Интерактивна карта със правосъдните решения е налична на уеб страницата. Тя съдържа информация от 2012 година насам и към този момент включва и интервала 2018–2023 година Проектът е осъществен с поддръжката на Български фонд за дамите и Европейския съюз.
Какво е нужно оттук насетне?
Според специалисти случаите на убийства на дами не би трябвало да се преглеждат като изолирани произшествия, а като част от по-широк модел на принуждение, привързан с пола.
Това изисква първо, публично признание на фемицида като обособена категория закононарушение в българското законодателство.
Второ, редовно събиране и издание на данни за убийствата на дами и предшестващите ги сигнали за принуждение.
Трето, по-добра предварителна защита посредством работа с потърпевши и ранна интервенция при сигнали за закани и предходно принуждение.
Четвърто, образование на съдии, прокурори и служители на реда да разпознават рисковите фактори – ревнивост, закани, систематична приложимост на алкохол или опиати.
Пето, по-сериозна поддръжка за жертвите на домашно принуждение – задоволително спешни центрове, налична правна помощ и отбрана.
Зад всяка статистика стои лице, история и изгубен живот. Между 2018 и 2023 година десетки дами в България не просто изгубиха живота си – те бяха убити от хората, които би трябвало да са най-близки и най-сигурни за тях. Изследването демонстрира мащаба на тази тъмна статистика и слага въпроса: за какво системата продължава да подценява сигналите за принуждение, до момента в който не стане късно?
Данните разкриват тревожни трендове
В 68% от случаите е имало предходна история на принуждение.
52% от убийствата или опитите са осъществени от някогашни или сегашни сътрудници.
Само в два случая жертвата и причинителят не са се познавали.
Почти половината закононарушения са осъществени с особена свирепост или по изключително непосилен метод.
В 45% от случаите причинителят е бил пийнал, а в 13% – под въздействието на опиати.
В 35,5% е имало отправени закани към жертвата или нейните близки преди закононарушението.
Тези фактори са приети в интернационалната процедура като сигнали за висок риск от фемицид – в това число ревнивост, предходно принуждение, закани, съчетани със обществени проблеми като безработица и взаимозависимост от алкохол.
Интерактивна карта със правосъдните решения е налична на уеб страницата. Тя съдържа информация от 2012 година насам и към този момент включва и интервала 2018–2023 година Проектът е осъществен с поддръжката на Български фонд за дамите и Европейския съюз.
Какво е нужно оттук насетне?
Според специалисти случаите на убийства на дами не би трябвало да се преглеждат като изолирани произшествия, а като част от по-широк модел на принуждение, привързан с пола.
Това изисква първо, публично признание на фемицида като обособена категория закононарушение в българското законодателство.
Второ, редовно събиране и издание на данни за убийствата на дами и предшестващите ги сигнали за принуждение.
Трето, по-добра предварителна защита посредством работа с потърпевши и ранна интервенция при сигнали за закани и предходно принуждение.
Четвърто, образование на съдии, прокурори и служители на реда да разпознават рисковите фактори – ревнивост, закани, систематична приложимост на алкохол или опиати.
Пето, по-сериозна поддръжка за жертвите на домашно принуждение – задоволително спешни центрове, налична правна помощ и отбрана.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ