29 януари в историята
1765 година – Софроний Врачански приключва в Котел първия дубликат на История славянобългарска.
1781 година – Операта „ Идоменей “ на Моцарт е показана за пръв път на парижка сцена.
1795 година – В Съединени американски щати е признат закон, който разрешава приемането на американско поданство едвам след 5 години престояване в страната.
1805 година – Василий Каразин основава Харковският университет – в града, в който през днешния ден има 30 висши учебни заведения и 60 научни института.
1845 година – Най-известната творба на американския публицист Едгар Алън По – поемата „ Гарванът “ е оповестена във вестник „ Ню Йорк Ивнинг Мирър “.
1856 година – Кралица Виктория (Обединено кралство) учредява най-високата военна премия на страната Кръст Виктория.
1861 година – Канзас става 34-тият щат на Съединени американски щати.
1866 година – В румънския град Браила е проведено зрелище на пиесата на Добри Войников „ Стоян челник “.
1878 година – Освобождение на градовете Търговище и Кюстендил от османско владчество – последни на територията на Княжество България.
1886 година – Германският инженер Карл Бенц патентова първия автомобил с бензинов мотор.
1889 година – Избран е първият ректор на Висшето учебно заведение в София – Александър Теодоров-Балан.
1896 година – Американският физик Емил Грубе за първи път в света употребява радиоактивно облъчване за лекуване на рак.
1899 година – В Болшой спектакъл се състои премиерата на балета „ Спящата хубавица “ от Пьотър Чайковски.
1908 година – Съставено е тридесетото държавно управление на България, отпред с Александър Малинов.
1916 година – Първата международна война: Германия прави първия военен полет на дирижабъл над Париж.
1916 година – Първата международна война: Двадесет и трети пехотен шипченски полк на Българската войска, под командването на капитан Серафимов, заема Елбасан.
1926 година – В руските образователни заведения е въведена наложителната военна подготовка.
1944 година – Втората международна война: Англо-американската бомбардировъчна стратегическа авиация срутва църквата „ Дева Мария на Българите “ или „ Богородица на Българите “ в кампуса на Болонския университет.
1944 година – Втората международна война: Съединени американски щати пускат на вода най-големия си линеен транспортен съд – Мисури (използван до 1992 г.).
1949 година – Англия публично признава Израел за самостоятелна страна.
1959 година – За пръв път на екрана се появява анимационен филм на Уолт Дисни – „ Спящата хубавица “.
1964 година – Олимпийски игри: Открити са IX зимни олимпийски игри в Инсбрук, Австрия.
1970 година – Папа Павел VI за пръв път в историята на папството организира срещи с комунистически дейци.
1978 година – Швеция за първи път вкарва ограничавания за производството на аерозоли, заради пагубното им въздействие върху озоновия пласт.
1990 година – Бившият държавен глава на България Тодор Живков е задържан в обвиняване за насилствена промяна на имената на българските турци и принуждаване към изселване.
2000 година – В казино в Лас Вегас е извоювана най-голямата до тогава сума от игрален автомат – 35 млн. $.
2002 година – В своето годишно послание към Конгреса на Съединени американски щати американският президент Джордж Уокър Буш разказва „ режимите, които спонсорират терора “ като „ ос на злото “, в която той включва Ирак, Иран и Северна Корея.
2025 година – Самолетът при полет 5342 на „ Американ Ийгъл “ се сблъсква във въздуха със „ Сикорски UH-60 Блек Хоук “, на армията на Съединени американски щати, и се разрушава в река Потомак, умират всички 67 души на борда на двете машини.
Родени на 29 януари
1688 година – Емануел Сведенборг, шведски академик и мъдрец († 1772 г.)
1700 година – Даниел Бернули, швейцарски математик († 1782 г.)
1832 година – Николай Игнатиев, съветски посланик († 1908 г.)
1843 година – Уилям Маккинли, 25-и президент на Съединени американски щати († 1901 г.)
1860 година – Антон Чехов, съветски публицист († 1904 г.)
1866 година – Ромен Ролан, френски публицист, Нобелов лауреат през 1915 година († 1944 г.)
1867 година – Висенте Бласко Ибанес, испански публицист и политик († 1928 г.)
1868 година – Александър Бърнев, български боен деятел († 1922 г.)
1888 година – Сидни Чапман, английски математик и геофизик († 1970 г.)
1893 година – Милка Ламбрева, българска трагична актриса († 1943 г.)
1900 година – Александър Занков, български ваятел († 1982 г.)
1904 година – Георги Атанасов, български художник († 1952 г.)
1912 година – Стефан Гечев, български стихотворец († 2000 г.)
1921 година – Иван Пановски, български национален артист († 1998 г.)
1922 година – Виктор Яшин, съветски авиатор († 1952 г.)
1923 година – Илия Делчев, български поземлен академик
1924 година – Луиджи Ноно, италиански композитор († 1990 г.)
1926 година – Абдус Салам, пакистански физик, Нобелов лауреат през 1979 († 1996 г.)
1931 година – Ференц Мадъл, президент на Унгария († 2011 г.)
1931 година – Герт Хофман, немски публицист († 1993 г.)
1934 година – Димчо Рошманов, български активист († 2019 г.)
1938 година – Иван Кръстев, български политик
1939 година – Георги Минчев, български композитор
1944 година – Стоян Йорданов, български футболист
1945 година – Стоян Коцев, български футболист и треньор († 2012 г.)
1945 година – Том Селек, американски артист
1947 година – Дейвид Байрън, английски рокмузикант († 1985 г.)
1947 година – Линда Бък, американска биоложка, Нобелова лауреатка през 2004 година
1947 година – Младен Кучев, български щангист
1947 година – Спартак Паскалевски, български художник и изкуствовед
1950 година – Джоди Шектър, южноафрикански водач от Формула 1
1951 година – Сашо Касиянов, български музикант, композитор, възпитател, радиоводещ и шоумен († 2012 г.)
1953 година – Тереса Тен, тайванска певица († 1995 г.)
1954 година – Греди Асса, български художник
1954 година – Опра Уинфри, американска тв журналистка
1966 година – Максим Длуги, американски шахматист
1966 година – Ромарио, бразилски футболист
1969 година – Сам Трамел, американски артист
1970 година – Добрин Рагин, български футболист
1970 година – Петър Малинов, български футболист
1970 година – Хедър Греъм, американска актриса
1972 година – Татяна Захова, българска актриса
1976 година – Антонио Милошоски, политик
1978 година – Мартин Шмит, немски ски скачач
1979 година – Андрю Кийгън, американски артист
1980 година – Иван Класнич, хърватски футболист
1982 година – Адам Ламбърт, американски артист и певец
1781 година – Операта „ Идоменей “ на Моцарт е показана за пръв път на парижка сцена.
1795 година – В Съединени американски щати е признат закон, който разрешава приемането на американско поданство едвам след 5 години престояване в страната.
1805 година – Василий Каразин основава Харковският университет – в града, в който през днешния ден има 30 висши учебни заведения и 60 научни института.
1845 година – Най-известната творба на американския публицист Едгар Алън По – поемата „ Гарванът “ е оповестена във вестник „ Ню Йорк Ивнинг Мирър “.
1856 година – Кралица Виктория (Обединено кралство) учредява най-високата военна премия на страната Кръст Виктория.
1861 година – Канзас става 34-тият щат на Съединени американски щати.
1866 година – В румънския град Браила е проведено зрелище на пиесата на Добри Войников „ Стоян челник “.
1878 година – Освобождение на градовете Търговище и Кюстендил от османско владчество – последни на територията на Княжество България.
1886 година – Германският инженер Карл Бенц патентова първия автомобил с бензинов мотор.
1889 година – Избран е първият ректор на Висшето учебно заведение в София – Александър Теодоров-Балан.
1896 година – Американският физик Емил Грубе за първи път в света употребява радиоактивно облъчване за лекуване на рак.
1899 година – В Болшой спектакъл се състои премиерата на балета „ Спящата хубавица “ от Пьотър Чайковски.
1908 година – Съставено е тридесетото държавно управление на България, отпред с Александър Малинов.
1916 година – Първата международна война: Германия прави първия военен полет на дирижабъл над Париж.
1916 година – Първата международна война: Двадесет и трети пехотен шипченски полк на Българската войска, под командването на капитан Серафимов, заема Елбасан.
1926 година – В руските образователни заведения е въведена наложителната военна подготовка.
1944 година – Втората международна война: Англо-американската бомбардировъчна стратегическа авиация срутва църквата „ Дева Мария на Българите “ или „ Богородица на Българите “ в кампуса на Болонския университет.
1944 година – Втората международна война: Съединени американски щати пускат на вода най-големия си линеен транспортен съд – Мисури (използван до 1992 г.).
1949 година – Англия публично признава Израел за самостоятелна страна.
1959 година – За пръв път на екрана се появява анимационен филм на Уолт Дисни – „ Спящата хубавица “.
1964 година – Олимпийски игри: Открити са IX зимни олимпийски игри в Инсбрук, Австрия.
1970 година – Папа Павел VI за пръв път в историята на папството организира срещи с комунистически дейци.
1978 година – Швеция за първи път вкарва ограничавания за производството на аерозоли, заради пагубното им въздействие върху озоновия пласт.
1990 година – Бившият държавен глава на България Тодор Живков е задържан в обвиняване за насилствена промяна на имената на българските турци и принуждаване към изселване.
2000 година – В казино в Лас Вегас е извоювана най-голямата до тогава сума от игрален автомат – 35 млн. $.
2002 година – В своето годишно послание към Конгреса на Съединени американски щати американският президент Джордж Уокър Буш разказва „ режимите, които спонсорират терора “ като „ ос на злото “, в която той включва Ирак, Иран и Северна Корея.
2025 година – Самолетът при полет 5342 на „ Американ Ийгъл “ се сблъсква във въздуха със „ Сикорски UH-60 Блек Хоук “, на армията на Съединени американски щати, и се разрушава в река Потомак, умират всички 67 души на борда на двете машини.
Родени на 29 януари
1688 година – Емануел Сведенборг, шведски академик и мъдрец († 1772 г.)
1700 година – Даниел Бернули, швейцарски математик († 1782 г.)
1832 година – Николай Игнатиев, съветски посланик († 1908 г.)
1843 година – Уилям Маккинли, 25-и президент на Съединени американски щати († 1901 г.)
1860 година – Антон Чехов, съветски публицист († 1904 г.)
1866 година – Ромен Ролан, френски публицист, Нобелов лауреат през 1915 година († 1944 г.)
1867 година – Висенте Бласко Ибанес, испански публицист и политик († 1928 г.)
1868 година – Александър Бърнев, български боен деятел († 1922 г.)
1888 година – Сидни Чапман, английски математик и геофизик († 1970 г.)
1893 година – Милка Ламбрева, българска трагична актриса († 1943 г.)
1900 година – Александър Занков, български ваятел († 1982 г.)
1904 година – Георги Атанасов, български художник († 1952 г.)
1912 година – Стефан Гечев, български стихотворец († 2000 г.)
1921 година – Иван Пановски, български национален артист († 1998 г.)
1922 година – Виктор Яшин, съветски авиатор († 1952 г.)
1923 година – Илия Делчев, български поземлен академик
1924 година – Луиджи Ноно, италиански композитор († 1990 г.)
1926 година – Абдус Салам, пакистански физик, Нобелов лауреат през 1979 († 1996 г.)
1931 година – Ференц Мадъл, президент на Унгария († 2011 г.)
1931 година – Герт Хофман, немски публицист († 1993 г.)
1934 година – Димчо Рошманов, български активист († 2019 г.)
1938 година – Иван Кръстев, български политик
1939 година – Георги Минчев, български композитор
1944 година – Стоян Йорданов, български футболист
1945 година – Стоян Коцев, български футболист и треньор († 2012 г.)
1945 година – Том Селек, американски артист
1947 година – Дейвид Байрън, английски рокмузикант († 1985 г.)
1947 година – Линда Бък, американска биоложка, Нобелова лауреатка през 2004 година
1947 година – Младен Кучев, български щангист
1947 година – Спартак Паскалевски, български художник и изкуствовед
1950 година – Джоди Шектър, южноафрикански водач от Формула 1
1951 година – Сашо Касиянов, български музикант, композитор, възпитател, радиоводещ и шоумен († 2012 г.)
1953 година – Тереса Тен, тайванска певица († 1995 г.)
1954 година – Греди Асса, български художник
1954 година – Опра Уинфри, американска тв журналистка
1966 година – Максим Длуги, американски шахматист
1966 година – Ромарио, бразилски футболист
1969 година – Сам Трамел, американски артист
1970 година – Добрин Рагин, български футболист
1970 година – Петър Малинов, български футболист
1970 година – Хедър Греъм, американска актриса
1972 година – Татяна Захова, българска актриса
1976 година – Антонио Милошоски, политик
1978 година – Мартин Шмит, немски ски скачач
1979 година – Андрю Кийгън, американски артист
1980 година – Иван Класнич, хърватски футболист
1982 година – Адам Ламбърт, американски артист и певец
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ