Смъртните случаи от горещини в Европа може да се утроят до края на века
Изследване откри, че смъртните случаи, свързани с жегите в Европа, може да се утроят до края на века. Броят ще нараства диспропорционално в южноевропейски страни като Италия, Гърция и Испания, заяви „ Гардиън “.
Студът убива повече хора от горещините в Европа. Някои настояват, че климатичните промени ще бъдат от изгода за обществото, намалявайки тези смъртни случаи.
Проучване, оповестено Lancet Public Health, откри, че броят на смъртните случаи ще реагира постепенно на стоплянето на времето и може даже да се усили заради застаряването на хората и по-голямата им накърнимост към рисковите температури.
Изследователите стигнаха до заключението, че в случай че световното стопляне доближи пагубните 3 °C или 4 °C, повишението на смъртните случаи от горещини доста ще надвишава спада на смъртните случаи от мраз.
Резултатите демонстрират, че климатичните промени съставляват „ невиждано предизвикателство “ за системите за публично опазване на здравето, изключително по време на горещи талази.
„ Очакват се доста повече смъртни случаи, свързани с жегата, защото климатът се затопля, а популацията застарява, до момента в който смъртните случаи от мраз понижават напълно леко “, сподели Давид Гарсия-Леон от Съвместния проучвателен център към Европейска комисия, съавтор на изследването.
Смъртните случаи вследствие на топлото време могат да доведат до гибелта на 129 000 души годишно, в случай че температурите се повишат до 3 °C над прединдустриалните равнища. Днес броят на смъртните случаи, свързани с горещините, в Европа е 44 000. Но годишният брой на смъртните случаи от мраз и горещина в Европа може да нарасне от 407 000 души през днешния ден до 450 000 души през 2100 година, даже в случай че международните водачи реализиран задачата си за световно стопляне от 1,5 °C, сочи изследването.
Изследването е обвързвано с поредност от горещини, които нанесоха вреди на целия континент. Резултатите от него оспорват изказванията на хората, отричащи изменението на климата, съгласно които световното стопляне е потребно за обществото, тъй като по-малко души ще загинат от мраз.
Проучването откри, че даже в Европа, най-хладния обитаем континент, загубите на човешки живот поради мощната горещина ще компенсират тези, които са избавени от по-мекия мраз. Държавите в Азия, Африка, Океания, Северна и Южна Америка се пекат в още по-смъртоносни температури.
„ Това изследване е строго увещание за броя животи, които слагаме в риск, в случай че не успеем да реагираме задоволително бързо против климатичните промени “, съобщи Мадлин Томсън, началник на отдел „ Въздействие на климата и акомодация “ в благотворителната организация за здравни проучвания Wellcome.
Тя добави, че плануваното утрояване на директните смъртни случаи от горещини в Европа „ даже не е цялостната картина “, като уточни проучвания, които свързват рисковите горещини със спонтанни аборти и влошено психологично здраве.
„ Има и косвени въздействия. Вече видяхме по какъв начин рисковите горещини могат да причинят неурожай, опустошителни горски пожари, да навредят на сериозната инфраструктура и да обиден стопанската система – всичко това ще има верижни резултати върху живота ни “, изясни Томсън.
Изследователите са моделирали данни от 854 града, с цел да оценят смъртните случаи от горещите и студените температури в континента. Те откриха, че топлината ще убие повече хора във всички елементи на Европа, само че най-тежкия товар ще падне върху южноевропейски страни като Италия, Гърция и Испания, както и елементи от Франция.
Те предвидиха, че броят на смъртните случаи от дискомфортни температури ще нарасне с 13,5%, в случай че планетата се затопли с 3 °C – равнище на климатичен срив, малко по-високо от това, което се чака да провокират политиките – което ще докара до 55 000 спомагателни смъртни случаи. Повечето от починалите ще бъдат на възраст над 85 години.
Според Гари Константинудис, епидемиолог от Центъра за околна среда и здраве на MRC, който не е взел участие в проучването, изследването е с високо качество и дава скъпи сведения. Той обаче предизвести, че прогнозирането на смъртните случаи, свързани с температурата, е комплицирано и постоянно ще съдържа неустановеност.
Анализът се основава на предходно изследване, в което се приема, че резултатът на температурата върху смъртността е непрекъснат сред 2000 и 2019 година, само че други изследвания регистрират спад заради фактори като усъвършенствано опазване на здравето и промени в инфраструктурата. „ Неотчитането на тези фактори се чака да докара до надценяване на бъдещото влияние на топлината върху смъртността “, сподели той.
Проучването също по този начин екстраполира данните за смъртността от горещини от градовете към селските региони, които са подложени на по-малък топлинен стрес.
Елиза Гало, епидемиолог по околната среда в ISGlobal, която е изследвала смъртността от горещини в Европа и която не е взела участие в изследването, съобщи, че е „ все по-важно “ да се приспособяваме към възходящите горещини.
Изследователите предизвикват държавните управления да обмислят политики за понижаване на смъртността, като да вземем за пример вложения в лечебни заведения, основаване на проекти за деяние и уединяване на здания. Те подчертаха, че плануваното повишаване на броя на смъртните случаи се дължи на измененията в структурата на популацията и климата в Европа.
„ Ако желаеме да избегнем достигането на най-лошия сюжет, от главно значение е да се оправим с корена на казуса, като понижим излъчванията на парникови газове “, означи Гало.
Изследователите стигнаха до заключението, че напъните за адаптиране би трябвало да бъдат ориентирани към районите с висока безработица, беднотия, структурни стопански промени, емиграция и застаряващо население. Според тях такива региони са по-малко способни да се приспособяват към климатичните вреди и също по този начин са по-силно наранени от увеличението на смъртните случаи от горещини. | БГНЕС
Студът убива повече хора от горещините в Европа. Някои настояват, че климатичните промени ще бъдат от изгода за обществото, намалявайки тези смъртни случаи.
Проучване, оповестено Lancet Public Health, откри, че броят на смъртните случаи ще реагира постепенно на стоплянето на времето и може даже да се усили заради застаряването на хората и по-голямата им накърнимост към рисковите температури.
Изследователите стигнаха до заключението, че в случай че световното стопляне доближи пагубните 3 °C или 4 °C, повишението на смъртните случаи от горещини доста ще надвишава спада на смъртните случаи от мраз.
Резултатите демонстрират, че климатичните промени съставляват „ невиждано предизвикателство “ за системите за публично опазване на здравето, изключително по време на горещи талази.
„ Очакват се доста повече смъртни случаи, свързани с жегата, защото климатът се затопля, а популацията застарява, до момента в който смъртните случаи от мраз понижават напълно леко “, сподели Давид Гарсия-Леон от Съвместния проучвателен център към Европейска комисия, съавтор на изследването.
Смъртните случаи вследствие на топлото време могат да доведат до гибелта на 129 000 души годишно, в случай че температурите се повишат до 3 °C над прединдустриалните равнища. Днес броят на смъртните случаи, свързани с горещините, в Европа е 44 000. Но годишният брой на смъртните случаи от мраз и горещина в Европа може да нарасне от 407 000 души през днешния ден до 450 000 души през 2100 година, даже в случай че международните водачи реализиран задачата си за световно стопляне от 1,5 °C, сочи изследването.
Изследването е обвързвано с поредност от горещини, които нанесоха вреди на целия континент. Резултатите от него оспорват изказванията на хората, отричащи изменението на климата, съгласно които световното стопляне е потребно за обществото, тъй като по-малко души ще загинат от мраз.
Проучването откри, че даже в Европа, най-хладния обитаем континент, загубите на човешки живот поради мощната горещина ще компенсират тези, които са избавени от по-мекия мраз. Държавите в Азия, Африка, Океания, Северна и Южна Америка се пекат в още по-смъртоносни температури.
„ Това изследване е строго увещание за броя животи, които слагаме в риск, в случай че не успеем да реагираме задоволително бързо против климатичните промени “, съобщи Мадлин Томсън, началник на отдел „ Въздействие на климата и акомодация “ в благотворителната организация за здравни проучвания Wellcome.
Тя добави, че плануваното утрояване на директните смъртни случаи от горещини в Европа „ даже не е цялостната картина “, като уточни проучвания, които свързват рисковите горещини със спонтанни аборти и влошено психологично здраве.
„ Има и косвени въздействия. Вече видяхме по какъв начин рисковите горещини могат да причинят неурожай, опустошителни горски пожари, да навредят на сериозната инфраструктура и да обиден стопанската система – всичко това ще има верижни резултати върху живота ни “, изясни Томсън.
Изследователите са моделирали данни от 854 града, с цел да оценят смъртните случаи от горещите и студените температури в континента. Те откриха, че топлината ще убие повече хора във всички елементи на Европа, само че най-тежкия товар ще падне върху южноевропейски страни като Италия, Гърция и Испания, както и елементи от Франция.
Те предвидиха, че броят на смъртните случаи от дискомфортни температури ще нарасне с 13,5%, в случай че планетата се затопли с 3 °C – равнище на климатичен срив, малко по-високо от това, което се чака да провокират политиките – което ще докара до 55 000 спомагателни смъртни случаи. Повечето от починалите ще бъдат на възраст над 85 години.
Според Гари Константинудис, епидемиолог от Центъра за околна среда и здраве на MRC, който не е взел участие в проучването, изследването е с високо качество и дава скъпи сведения. Той обаче предизвести, че прогнозирането на смъртните случаи, свързани с температурата, е комплицирано и постоянно ще съдържа неустановеност.
Анализът се основава на предходно изследване, в което се приема, че резултатът на температурата върху смъртността е непрекъснат сред 2000 и 2019 година, само че други изследвания регистрират спад заради фактори като усъвършенствано опазване на здравето и промени в инфраструктурата. „ Неотчитането на тези фактори се чака да докара до надценяване на бъдещото влияние на топлината върху смъртността “, сподели той.
Проучването също по този начин екстраполира данните за смъртността от горещини от градовете към селските региони, които са подложени на по-малък топлинен стрес.
Елиза Гало, епидемиолог по околната среда в ISGlobal, която е изследвала смъртността от горещини в Европа и която не е взела участие в изследването, съобщи, че е „ все по-важно “ да се приспособяваме към възходящите горещини.
Изследователите предизвикват държавните управления да обмислят политики за понижаване на смъртността, като да вземем за пример вложения в лечебни заведения, основаване на проекти за деяние и уединяване на здания. Те подчертаха, че плануваното повишаване на броя на смъртните случаи се дължи на измененията в структурата на популацията и климата в Европа.
„ Ако желаеме да избегнем достигането на най-лошия сюжет, от главно значение е да се оправим с корена на казуса, като понижим излъчванията на парникови газове “, означи Гало.
Изследователите стигнаха до заключението, че напъните за адаптиране би трябвало да бъдат ориентирани към районите с висока безработица, беднотия, структурни стопански промени, емиграция и застаряващо население. Според тях такива региони са по-малко способни да се приспособяват към климатичните вреди и също по този начин са по-силно наранени от увеличението на смъртните случаи от горещини. | БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ