Модата в имената: Пикът на вноса премина, но Стефка вече е Стефани
Изследване на учени от Българска академия на науките разкрива териториални разлики в стилните трендове при персоналните имена. Например обичано име в София е Калоян, а в Пловдив - Ивайло. Във Видин любимец е Кристиян и Александър. В челната тройна във Стара Загора е Дария, а в Русе - Никол и Габриела. В морската столица Варна стабилно се популяризира Марина.
Мария е по-разпространена на юг, а Габриела - на изток. Иван и Иванка към този момент са надалеч от топ 10, само че пък " изгряват " старините им имена - Йоан и Йоана. Николай се заменя от остарялото българско име Никола , и дружно с Даниел е измежду желаните нови имена в Западна България.
Именотворчеството на родителите също не стопира, изключително при момиченцата. Така в последните години се " раждат " изцяло непознати имена като Адиел, Амела, Девайла, Деянира, Емима, Зоринела, Ивелия, Кристиандра, Ода, Благодара, Милозара, Тедислава.
Имената с двойна съгласна стават все по-масово - Аллина, Белла, Даринна, Стелла . Възраждат се остарели български обичайни имена, само че облечени в непознатата им форма - Стефка към този момент е Стефани .
А другояче пикът на навлизане на типично непознати имена мина, само че въздействието и в този момент е задоволително мощно, както се споделя " повече от това накъде ", разкрива в изявлението за Dri.bg проф. д.н. Чолева-Димитрова - началник на Секцията по ономастика в Института за български език при Българската академия на науките.
Проф. д.н. Чолева-Димитрова е лекар на науките по общо и относително езикознание от 2018 година Автор на седем книги (включително и под печат), над 120 изявления по ономастика, както и над 100 научнопопулярни. Чела е лекции в Германия като гост-учен. Преподавател в ЮЗУ " Неофит Рилски ", Благоевград и други Главен редактор на сп. " Балканско езикознание " / " Linguistique balkanique ".
- Какво демонстрират най-новите проучвания при изследването на персоналните имена на новородените през последните години у нас, кои са най-изненадващите Ви находки?
През последните години в Секцията по ономастика на Института за български език " Проф. Любомир Андрейчин " при Българската академия на науките се организират систематични проучвания за модата при имената на българите. В началото на 2022 година излезе и книгата ни " Мода на персоналните имена в българските градове " . Научноприложното проучване е отдадено на актуалното именуване за интервала 2014 - 2015 година в разнообразни градове, ситуирани в четирите направления на географската ни карта. Освен трите най-големи града - София, Пловдив и Варна, са включени и Видин, Русе, Стара Загора и Благоевград. Градовете непрестанно усилват популацията си, като някои се разрастват с доста бързи темпове и получават размери на мегаполиси. С най-бързи темпове се усилва популацията на столицата. Анализът на персоналните имена на най-младите представители на нацията ни дава опция да се очертаят трендовете на българската антропонимна система.
Вие, публицистите, също се интересувате и не пропускате да питате за някои изненади в именуването на деца. Ние от дълго време не се изненадваме, тъй като нашият закон във връзка с именуването е прекомерно демократичен. Освен това, Законът за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД) и наредбите, свързани с него, не разрешават след 2014 година, в предоставените по административен път описи, да се съдържат данни за имената с честотност 1 и 2. А от време на време това са съвсем половината от всички имена.
Отбелязахме, че се оформя и немалка група на нововъзникналите, новопоявилите се имена или на неоантропонимите. Това са персонални имена, които са регистрирани за първи път в антропонимикона и са плод от именотворчеството на родителите. Факторите, които въздействат на този избор, са понижената раждаемост (демографската криза), както и интернационализацията на имената . След 2007 година, когато страната ни стана член на Европейския съюз, напълно естествено и културните контакти се задълбочиха, появиха се и доста смесени бракове, което се увенчава освен с появяването на повече непознати имена, а и на непознати именувателни практики. Разбирам, че огромен интерес за Вас съставляват имено тези имена. Поне в интервала 2007-2015 година те са многочислени: Адиел, Амела, Девайла, Деянира, Емима, Зоринела, Ивелия, Кристиандра, Ода, Благодара, Милозара, Тедислава . Много по-малко са мъжките неоантропоними: Радаян, Радостиан, Раймил.
Немалка част от неоантропонимите са плод на именотворчество, в основата на което са обичайни български имена. Изписването на имената с двойна съгласна става все по-масово: Аллина, Белла, Даринна, Стелла .
- Както в останалите сфери от бита ни, има мода и в имената. Каква е тя при тях, кои " царуват " и кои са демоде в този момент? Продължава ли " детронацията " на Иван и кои са " виновниците " за това?
- Имаме ясното схващане, че антропонимната система не е един път и вечно открита, ние, актуалните българи, не сме длъжни само и праволинейно да съблюдаваме традициите ни в тази област. Модите са свързани с въздействия, идващи от страните в Западна Европа. Немалка част от българите живеят в други европейски страни, има и доста смесени бракове. Въпреки това остава паниката ни, че от ден на ден се избират западноевропейските форми на обичайни за антропонимната ни система имена. В проучването откриваме тази непрестанно засилваща се наклонност. Процесите на интернационализация и унификация на имената засягат всички култури и страни, изключително тези в Европа.
Друга наклонност, присъща за именуването в приблизително огромните градове, е, че в тях значително се следват модите в най-големите, само че имат и своя специфичност. Почти във всеки град съществуват и имена с висока честотност, които не са присъщи за останалите обитаеми места.
Напр. в София обичано мъжко име е Калоян, в Пловдив - Ивайло и под. Остава неизменима модата да се кръщават децата по имената на известни персони от шоубизнеса, спорта и под. - например зачестява използването на имена като Кайли (Дженър, Миноуг), Адел и др.; Лео, Роналдо.
Типично българските имена , които допреди 50 години са при започване на антропонимните таблици, през днешния ден са на изгубване освен в най-големите, само че и в междинните по величина градове у нас.
Относно името Иван, да тази форма не е от най-популярните през днешния ден мъжки имена, само че считам, че не става въпрос за " детронация ", тъй като през днешния ден едно от най-харесваните мъжки персонални имена за новородени е старинната му форма Йоан. Същото се отнася и за женската форма, през днешния ден рядко се среща Иванка (с изключение на гр. Пловдив), само че Йоана е едно прекомерно желано име. Отчитаме, че традициите се съблюдават в по-голяма степен при мъжките персонални имена, а имената на българските владетели са едни от най-предпочитаните - Борис, Симеон, Калоян и други При женските имена многообразието е огромно и традицията при именуването е по-слаба.
- Има ли разлики в стилните трендове и присъщи имена на новородените по райони и какво разкриват те?
- В момента работим по план, финансиран от ФНИ, в който изследваме динамичността на българската антропонимна система в интервал от 10 години 2008-2018 година В проучването са включени осем регионални града. Установяваме, че има териториални разлики в стилните трендове при персоналните имена на новородените.
Освен по обособени градове, задачата ни е да се обясни районната специфичност на модата в именуването в Източна и в Западна България; съпоставят се също и антропонимите от градовете на север и юг в страната ни. Тук можем да дадем единствено някои образци.
В изследваните градове от Западна България женските имена на челни позиции при започване на ХХI в. са две: Виктория и Мария. Виктория е преди всичко в по-големия град Благоевград, до момента в който в град Видин е на второ място. На първо място там е Анна. Преноменът Мария е на трета позиция и в двата града.
Първите места на антропонимия лист от Видин се заемат и от имената: Божидара , Йоанна и Цветелина . В изследваните градове от Източна България само антропонимът Виктория споделя първите позиции. Името е преди всичко в Стара Загора и на второ - в Русе. В челната тройка на Стара Загора интерес притеглят антропонимите Мария и Дария , на Русе - Никол и Габриела .
При мъжките персонални имена първите позиции непроменяемо се заемат от Александър, Георги и Мартин . Това са най-харесваните имена за новородените момчета през изследваните години. Антропонимът Александър споделя първите три места във всички градове, като се изключи Стара Загора, където преди всичко е името Георги.
Интерес притегля именната ранглиста на Видин, където името Кристиян споделя първо място дружно с името Александър. В Западна България челните позиции се заемат от персоналните имена Георги и Александър.
Може да се каже, че Източна България е регионът, в който имената Виктор и Даниел са относително по-разпространени при започване на 21 век, а за Западна България това са Кристиян, Борислав и Никола.
Можем да обобщим, че изменящият се именник има районна специфичност. Например, имената Виктория и Никол са едни от най-харесваните в цялата страна. Името Мария се обрисува като стабилно в цялата страна, само че по-харесвано в Южна България, а Габриела в Източна България .
Нови и харесвани имена за новородените девойки през последните години се оказват антропонимите: Александра, Божидара, Даная, Дария, Йоана, Ивайла, Иванина, Крисия, Магдалена, Моника, Никол, Симона, Сияна, Катя и Рая. Нови и мечтани имена за новородените момчета са антропоними като Виктор, Теодор и Калоян - в Източна България, Никола и Даниел - в Западна България.
Факторите, които дефинират известността на едно име в обособен град или район могат да бъдат най-различни. Напр. персоналното име Калоян е изключително харесвано в София, то се свързва и със стенописите в Боянската черква и севастократор Калоян.
Личното име Иван само в Пловдив е измежду най-популярните 10 имена, което несъмнено е опазване на традицията в именуването в този град, както и в региона. Женското персонално име Марина има стабилно разпространяване във Варна , свързват го с морето.
- Кои са най-разпространените типично български и чуждоземни мъжки и женски имена през днешния ден?
- Когато приказваме за типично български имена, би трябвало да имаме поради персоналните имена, свързани с националната ни традиция - общославянските имена, включително сложносъставните, прабългарските, които са и имена на български владетели, както и имената от християнския календар.
През последните години непроменяемо измежду най-честотните женски персонални имена в огромните градове са Виктория (от лат. victoria " победа " ). То се възприема като извънредно фешън и непроменяемо оглавява антропонимната ранглиста. Други най-предпочитани имена за новородени девойки са: Никол, Александра, Мария, Йоана, което последователно измести едно от най-популярните женски имена през 20. век Иванка.
През първите две десетилетия на 21 век се следи едно възобновление на персонални имена от националната традиция , най-харесвани са: Рая, Калина, Гергана, Ралица, Цветелина, Лилия, Деница, Елица, Ния, Яна, Биляна и други Появява се ново обичано име Дария, този вид замества по-стари обичайни форми, като Дара, Дарена, Дарина. Родното персонално име Сияна може да бъде тълкувано по друг метод, само че неговата огромна честотност се дължи и на героинята в един български ефирен сериал от началото на този век - " Стъклен дом ".
Особено известно име за град София е Софѝя, модата се популяризира и в другите регионални градове, само че това име е едно от най-популярните и в множеството европейски страни. При женските персонални имена се вижда по-голямо многообразие и се показва в по-голяма степен демонстрация на творчество. Особено когато се прави избор на двусъставно име, например: Венислава, Цветозара (Пловдив) и сходни. Най-разпространените сложносъставни женски имена са: Божидара/Теодора, Белослава, Борислава, Десислава, Радослава и други (гр. София).
С стабилно разпространяване остават персоналните имена: Ема, Елена, Карина, Михаела, Лора.
Има и огромен брой непознати имена . Тенденцията е изключително мощно изразена в град София: Марая, Кайли, Памела Вивиан, Мелани, Мелиса, Джулия, Кая, Киара, Патрисия и мн. други
През последните години се регистрира и засилена наклонност към имена, които са къси и съдържат повече гласни , присъщи са най-вече за град София: Вая, Деа /Деа, Кая Мая, Ния, Теа .
Традициите се съблюдават в по-голяма степен при мъжките персонални имена . В началото на 21 век Георги е едно от най-обичаните имена у нас и непроменяемо е на челните места в антропонимикона ни. От десетте най-харесвани имена в множеството градове, с изключение на Георги, са Никола и Димитър. Запазени са и персонални имена от националната традиция: Боян, Ивайло, Явор, Пламен, Ясен, Камен и други Особено харесвани са сложносъставните имена Божидар, Борислав, Владимир. Непрекъснато се обогатява и обновява класът антропоними, представляващ един от най-старите пластове в антропонимната ни система, по-новите Венислав, Цветослав и сходни.
Ето и още мъжки имена с стабилно разпространяване: Михаил, Константин, Симеон, Петър, Стефан, Андрей, Христо, Йордан, Павел, Васил.
Почти в цялата страна имената Иван и Николай се изместват обратно в именните ранглисти, а на тяхно място се появяват по-страите форми Йоан и Никола . Първите две форми се свързват с съветско въздействие.
През последните 10 години се вижда все по-силен интерес към мъжките персонални имена на български исторически персони , най-вече владетели: например Аспарух, Борил, Борис, Калоян, Крум, Кубрат, Омуртаг, Персиан/Пресиян, Симеон, Тервел.
Увеличава се и броят на двойните (копулативни) имена, които са присъщи за столичния град, например Иван-Александър, Иван-Асен Константин-Кирил; Борис-Михаил, Петър-Делян.
Трябва да се означи, че описът с харесвани непознати имена става все по-дълъг и непрестанно се обогатява: Денис, Дейвид, Максимилиан, Ноа, Силвестър, Лео, Леонардо, Майкъл Алекзандър, Доминик, Итън, Матео, Патрик, Рафаел, Стивън и мн. други
- Очаквате ли усилване на въздействието на чуждоезиковите персонални имена - двойни, тройни или с тирета, и до каква степен мощно би могло да заплаши обичайна ни именна система?
- Бумът на именуването с непознати, най-вече западни имена, към този момент мина. Пикът беше 2007- 2008 година - първите години след приемането ни в Европейския съюз. През последните години се следи спад на тези имена. Същото важи и за двойните (копулативни) имена, които са присъщи единствено за столичния град, например: Амбра-Рос, Андиа Елена, Арабелла Озара, Ванеса-Афи, Стефани Грейс,Урания-Мария, Зоуи-Анабел, Кристин-Грейс; Мартин-Давид. Двойните персонални имена остават непознати за българската именна система.
Чуждите имена също са многочислени: Алисън, Валенсия, Дейзи, Джорджина, Енджи, Иман, Кейлин, Кейтлин, Кийра, Мегън; Алегзандър, Анджело, Анри, Аттила, Брайан, Браян, Джордж, Елвис, Жак, Кевин, Кристиано, Нейтън, Райън, Стейтън.
При проучването на непознатите въздействия при именуването на новородените отбелязахме, че и при женските, и при мъжките персонални имена има смяна в състава на желаните непознати имена. Преди десетилетия с огромна честотност са били някои съветски разновидности на каноничните имена, а при започване на XXI в. в София и по-големите градове стават известни англо-американските, както и италианските, испанските и в по-редки случаи френските и немските.
Ако има нещо обезпокоително и застрашаващо личноименната ни система, то това са все множеството непознати разновидности, които изместват типичните за родния антропонимикон имена, например Емили измести Емилия, Стефани - Стефка, Никол размени родното Николина , Николинка, Кристина -Христина, Анджелина - Ангелина и други
При мъжките персонални имена например Антонио, Антоан, Антъни заместват нашето Антон. Искрено казано, не чакаме усилване на непознатите въздействия в нашата антропонимна система, въздействието и в този момент е задоволително мощно, както се споделя " повече от това накъде ".
Има две трендове в развиването на нашата антропонимна система, които са ясно обрисувани: от една страна - завръщане към историческото минало, само че от друга - заимстване на непознати персонални имена; изместване на домашната форма от съответната непозната.
Петнадесет години след влизането на България в Европейския съюз би трябвало да отбележим, че се завръща ползата към обичайните (свързани с християнската религия), както и народностни, български персонални имена . През последните няколко години се вижда все по-голям наставнически интерес да посочват децата си с имена от националната традиция.
Мария е по-разпространена на юг, а Габриела - на изток. Иван и Иванка към този момент са надалеч от топ 10, само че пък " изгряват " старините им имена - Йоан и Йоана. Николай се заменя от остарялото българско име Никола , и дружно с Даниел е измежду желаните нови имена в Западна България.
Именотворчеството на родителите също не стопира, изключително при момиченцата. Така в последните години се " раждат " изцяло непознати имена като Адиел, Амела, Девайла, Деянира, Емима, Зоринела, Ивелия, Кристиандра, Ода, Благодара, Милозара, Тедислава.
Имената с двойна съгласна стават все по-масово - Аллина, Белла, Даринна, Стелла . Възраждат се остарели български обичайни имена, само че облечени в непознатата им форма - Стефка към този момент е Стефани .
А другояче пикът на навлизане на типично непознати имена мина, само че въздействието и в този момент е задоволително мощно, както се споделя " повече от това накъде ", разкрива в изявлението за Dri.bg проф. д.н. Чолева-Димитрова - началник на Секцията по ономастика в Института за български език при Българската академия на науките.
Проф. д.н. Чолева-Димитрова е лекар на науките по общо и относително езикознание от 2018 година Автор на седем книги (включително и под печат), над 120 изявления по ономастика, както и над 100 научнопопулярни. Чела е лекции в Германия като гост-учен. Преподавател в ЮЗУ " Неофит Рилски ", Благоевград и други Главен редактор на сп. " Балканско езикознание " / " Linguistique balkanique ".
- Какво демонстрират най-новите проучвания при изследването на персоналните имена на новородените през последните години у нас, кои са най-изненадващите Ви находки?
През последните години в Секцията по ономастика на Института за български език " Проф. Любомир Андрейчин " при Българската академия на науките се организират систематични проучвания за модата при имената на българите. В началото на 2022 година излезе и книгата ни " Мода на персоналните имена в българските градове " . Научноприложното проучване е отдадено на актуалното именуване за интервала 2014 - 2015 година в разнообразни градове, ситуирани в четирите направления на географската ни карта. Освен трите най-големи града - София, Пловдив и Варна, са включени и Видин, Русе, Стара Загора и Благоевград. Градовете непрестанно усилват популацията си, като някои се разрастват с доста бързи темпове и получават размери на мегаполиси. С най-бързи темпове се усилва популацията на столицата. Анализът на персоналните имена на най-младите представители на нацията ни дава опция да се очертаят трендовете на българската антропонимна система.
Вие, публицистите, също се интересувате и не пропускате да питате за някои изненади в именуването на деца. Ние от дълго време не се изненадваме, тъй като нашият закон във връзка с именуването е прекомерно демократичен. Освен това, Законът за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД) и наредбите, свързани с него, не разрешават след 2014 година, в предоставените по административен път описи, да се съдържат данни за имената с честотност 1 и 2. А от време на време това са съвсем половината от всички имена.
Отбелязахме, че се оформя и немалка група на нововъзникналите, новопоявилите се имена или на неоантропонимите. Това са персонални имена, които са регистрирани за първи път в антропонимикона и са плод от именотворчеството на родителите. Факторите, които въздействат на този избор, са понижената раждаемост (демографската криза), както и интернационализацията на имената . След 2007 година, когато страната ни стана член на Европейския съюз, напълно естествено и културните контакти се задълбочиха, появиха се и доста смесени бракове, което се увенчава освен с появяването на повече непознати имена, а и на непознати именувателни практики. Разбирам, че огромен интерес за Вас съставляват имено тези имена. Поне в интервала 2007-2015 година те са многочислени: Адиел, Амела, Девайла, Деянира, Емима, Зоринела, Ивелия, Кристиандра, Ода, Благодара, Милозара, Тедислава . Много по-малко са мъжките неоантропоними: Радаян, Радостиан, Раймил.
Немалка част от неоантропонимите са плод на именотворчество, в основата на което са обичайни български имена. Изписването на имената с двойна съгласна става все по-масово: Аллина, Белла, Даринна, Стелла .
- Както в останалите сфери от бита ни, има мода и в имената. Каква е тя при тях, кои " царуват " и кои са демоде в този момент? Продължава ли " детронацията " на Иван и кои са " виновниците " за това?
- Имаме ясното схващане, че антропонимната система не е един път и вечно открита, ние, актуалните българи, не сме длъжни само и праволинейно да съблюдаваме традициите ни в тази област. Модите са свързани с въздействия, идващи от страните в Западна Европа. Немалка част от българите живеят в други европейски страни, има и доста смесени бракове. Въпреки това остава паниката ни, че от ден на ден се избират западноевропейските форми на обичайни за антропонимната ни система имена. В проучването откриваме тази непрестанно засилваща се наклонност. Процесите на интернационализация и унификация на имената засягат всички култури и страни, изключително тези в Европа.
Друга наклонност, присъща за именуването в приблизително огромните градове, е, че в тях значително се следват модите в най-големите, само че имат и своя специфичност. Почти във всеки град съществуват и имена с висока честотност, които не са присъщи за останалите обитаеми места.
Напр. в София обичано мъжко име е Калоян, в Пловдив - Ивайло и под. Остава неизменима модата да се кръщават децата по имената на известни персони от шоубизнеса, спорта и под. - например зачестява използването на имена като Кайли (Дженър, Миноуг), Адел и др.; Лео, Роналдо.
Типично българските имена , които допреди 50 години са при започване на антропонимните таблици, през днешния ден са на изгубване освен в най-големите, само че и в междинните по величина градове у нас.
Относно името Иван, да тази форма не е от най-популярните през днешния ден мъжки имена, само че считам, че не става въпрос за " детронация ", тъй като през днешния ден едно от най-харесваните мъжки персонални имена за новородени е старинната му форма Йоан. Същото се отнася и за женската форма, през днешния ден рядко се среща Иванка (с изключение на гр. Пловдив), само че Йоана е едно прекомерно желано име. Отчитаме, че традициите се съблюдават в по-голяма степен при мъжките персонални имена, а имената на българските владетели са едни от най-предпочитаните - Борис, Симеон, Калоян и други При женските имена многообразието е огромно и традицията при именуването е по-слаба.
- Има ли разлики в стилните трендове и присъщи имена на новородените по райони и какво разкриват те?
- В момента работим по план, финансиран от ФНИ, в който изследваме динамичността на българската антропонимна система в интервал от 10 години 2008-2018 година В проучването са включени осем регионални града. Установяваме, че има териториални разлики в стилните трендове при персоналните имена на новородените.
Освен по обособени градове, задачата ни е да се обясни районната специфичност на модата в именуването в Източна и в Западна България; съпоставят се също и антропонимите от градовете на север и юг в страната ни. Тук можем да дадем единствено някои образци.
В изследваните градове от Западна България женските имена на челни позиции при започване на ХХI в. са две: Виктория и Мария. Виктория е преди всичко в по-големия град Благоевград, до момента в който в град Видин е на второ място. На първо място там е Анна. Преноменът Мария е на трета позиция и в двата града.
Първите места на антропонимия лист от Видин се заемат и от имената: Божидара , Йоанна и Цветелина . В изследваните градове от Източна България само антропонимът Виктория споделя първите позиции. Името е преди всичко в Стара Загора и на второ - в Русе. В челната тройка на Стара Загора интерес притеглят антропонимите Мария и Дария , на Русе - Никол и Габриела .
При мъжките персонални имена първите позиции непроменяемо се заемат от Александър, Георги и Мартин . Това са най-харесваните имена за новородените момчета през изследваните години. Антропонимът Александър споделя първите три места във всички градове, като се изключи Стара Загора, където преди всичко е името Георги.
Интерес притегля именната ранглиста на Видин, където името Кристиян споделя първо място дружно с името Александър. В Западна България челните позиции се заемат от персоналните имена Георги и Александър.
Може да се каже, че Източна България е регионът, в който имената Виктор и Даниел са относително по-разпространени при започване на 21 век, а за Западна България това са Кристиян, Борислав и Никола.
Можем да обобщим, че изменящият се именник има районна специфичност. Например, имената Виктория и Никол са едни от най-харесваните в цялата страна. Името Мария се обрисува като стабилно в цялата страна, само че по-харесвано в Южна България, а Габриела в Източна България .
Нови и харесвани имена за новородените девойки през последните години се оказват антропонимите: Александра, Божидара, Даная, Дария, Йоана, Ивайла, Иванина, Крисия, Магдалена, Моника, Никол, Симона, Сияна, Катя и Рая. Нови и мечтани имена за новородените момчета са антропоними като Виктор, Теодор и Калоян - в Източна България, Никола и Даниел - в Западна България.
Факторите, които дефинират известността на едно име в обособен град или район могат да бъдат най-различни. Напр. персоналното име Калоян е изключително харесвано в София, то се свързва и със стенописите в Боянската черква и севастократор Калоян.
Личното име Иван само в Пловдив е измежду най-популярните 10 имена, което несъмнено е опазване на традицията в именуването в този град, както и в региона. Женското персонално име Марина има стабилно разпространяване във Варна , свързват го с морето.
- Кои са най-разпространените типично български и чуждоземни мъжки и женски имена през днешния ден?
- Когато приказваме за типично български имена, би трябвало да имаме поради персоналните имена, свързани с националната ни традиция - общославянските имена, включително сложносъставните, прабългарските, които са и имена на български владетели, както и имената от християнския календар.
През последните години непроменяемо измежду най-честотните женски персонални имена в огромните градове са Виктория (от лат. victoria " победа " ). То се възприема като извънредно фешън и непроменяемо оглавява антропонимната ранглиста. Други най-предпочитани имена за новородени девойки са: Никол, Александра, Мария, Йоана, което последователно измести едно от най-популярните женски имена през 20. век Иванка.
През първите две десетилетия на 21 век се следи едно възобновление на персонални имена от националната традиция , най-харесвани са: Рая, Калина, Гергана, Ралица, Цветелина, Лилия, Деница, Елица, Ния, Яна, Биляна и други Появява се ново обичано име Дария, този вид замества по-стари обичайни форми, като Дара, Дарена, Дарина. Родното персонално име Сияна може да бъде тълкувано по друг метод, само че неговата огромна честотност се дължи и на героинята в един български ефирен сериал от началото на този век - " Стъклен дом ".
Особено известно име за град София е Софѝя, модата се популяризира и в другите регионални градове, само че това име е едно от най-популярните и в множеството европейски страни. При женските персонални имена се вижда по-голямо многообразие и се показва в по-голяма степен демонстрация на творчество. Особено когато се прави избор на двусъставно име, например: Венислава, Цветозара (Пловдив) и сходни. Най-разпространените сложносъставни женски имена са: Божидара/Теодора, Белослава, Борислава, Десислава, Радослава и други (гр. София).
С стабилно разпространяване остават персоналните имена: Ема, Елена, Карина, Михаела, Лора.
Има и огромен брой непознати имена . Тенденцията е изключително мощно изразена в град София: Марая, Кайли, Памела Вивиан, Мелани, Мелиса, Джулия, Кая, Киара, Патрисия и мн. други
През последните години се регистрира и засилена наклонност към имена, които са къси и съдържат повече гласни , присъщи са най-вече за град София: Вая, Деа /Деа, Кая Мая, Ния, Теа .
Традициите се съблюдават в по-голяма степен при мъжките персонални имена . В началото на 21 век Георги е едно от най-обичаните имена у нас и непроменяемо е на челните места в антропонимикона ни. От десетте най-харесвани имена в множеството градове, с изключение на Георги, са Никола и Димитър. Запазени са и персонални имена от националната традиция: Боян, Ивайло, Явор, Пламен, Ясен, Камен и други Особено харесвани са сложносъставните имена Божидар, Борислав, Владимир. Непрекъснато се обогатява и обновява класът антропоними, представляващ един от най-старите пластове в антропонимната ни система, по-новите Венислав, Цветослав и сходни.
Ето и още мъжки имена с стабилно разпространяване: Михаил, Константин, Симеон, Петър, Стефан, Андрей, Христо, Йордан, Павел, Васил.
Почти в цялата страна имената Иван и Николай се изместват обратно в именните ранглисти, а на тяхно място се появяват по-страите форми Йоан и Никола . Първите две форми се свързват с съветско въздействие.
През последните 10 години се вижда все по-силен интерес към мъжките персонални имена на български исторически персони , най-вече владетели: например Аспарух, Борил, Борис, Калоян, Крум, Кубрат, Омуртаг, Персиан/Пресиян, Симеон, Тервел.
Увеличава се и броят на двойните (копулативни) имена, които са присъщи за столичния град, например Иван-Александър, Иван-Асен Константин-Кирил; Борис-Михаил, Петър-Делян.
Трябва да се означи, че описът с харесвани непознати имена става все по-дълъг и непрестанно се обогатява: Денис, Дейвид, Максимилиан, Ноа, Силвестър, Лео, Леонардо, Майкъл Алекзандър, Доминик, Итън, Матео, Патрик, Рафаел, Стивън и мн. други
- Очаквате ли усилване на въздействието на чуждоезиковите персонални имена - двойни, тройни или с тирета, и до каква степен мощно би могло да заплаши обичайна ни именна система?
- Бумът на именуването с непознати, най-вече западни имена, към този момент мина. Пикът беше 2007- 2008 година - първите години след приемането ни в Европейския съюз. През последните години се следи спад на тези имена. Същото важи и за двойните (копулативни) имена, които са присъщи единствено за столичния град, например: Амбра-Рос, Андиа Елена, Арабелла Озара, Ванеса-Афи, Стефани Грейс,Урания-Мария, Зоуи-Анабел, Кристин-Грейс; Мартин-Давид. Двойните персонални имена остават непознати за българската именна система.
Чуждите имена също са многочислени: Алисън, Валенсия, Дейзи, Джорджина, Енджи, Иман, Кейлин, Кейтлин, Кийра, Мегън; Алегзандър, Анджело, Анри, Аттила, Брайан, Браян, Джордж, Елвис, Жак, Кевин, Кристиано, Нейтън, Райън, Стейтън.
При проучването на непознатите въздействия при именуването на новородените отбелязахме, че и при женските, и при мъжките персонални имена има смяна в състава на желаните непознати имена. Преди десетилетия с огромна честотност са били някои съветски разновидности на каноничните имена, а при започване на XXI в. в София и по-големите градове стават известни англо-американските, както и италианските, испанските и в по-редки случаи френските и немските.
Ако има нещо обезпокоително и застрашаващо личноименната ни система, то това са все множеството непознати разновидности, които изместват типичните за родния антропонимикон имена, например Емили измести Емилия, Стефани - Стефка, Никол размени родното Николина , Николинка, Кристина -Христина, Анджелина - Ангелина и други
При мъжките персонални имена например Антонио, Антоан, Антъни заместват нашето Антон. Искрено казано, не чакаме усилване на непознатите въздействия в нашата антропонимна система, въздействието и в този момент е задоволително мощно, както се споделя " повече от това накъде ".
Има две трендове в развиването на нашата антропонимна система, които са ясно обрисувани: от една страна - завръщане към историческото минало, само че от друга - заимстване на непознати персонални имена; изместване на домашната форма от съответната непозната.
Петнадесет години след влизането на България в Европейския съюз би трябвало да отбележим, че се завръща ползата към обичайните (свързани с християнската религия), както и народностни, български персонални имена . През последните няколко години се вижда все по-голям наставнически интерес да посочват децата си с имена от националната традиция.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ