Загадъчни аномалии на Венера може би крият живот
Изследване на английски и американски учени е показало нови причини за съществуването на живот в облаците на Венера . Проведеното от тях моделиране на химичните реакции може да послужи като пояснение за доста аномалии, следени от руските и американските задачи на най-близката до Земята планета. Хипотезата за съществуването на живот в облаците на Венера също се чака да бъде тествана в напълно близко бъдеще благодарение на планувани експедиции до тази планета.
Учените считат, че облаците на Венера може да съдържат форми на живот, които създават амоняк, и са " доста разнообразни от всичко, което познаваме " . Това евентуално може да изясни химическите аномалии, следени от задачите на Венера. Статия за това е оповестена в списание PNAS.
Трудно е да си представим по-тежки условия на живот от тези, които доминират на втората планета в Слънчевата система. Венера има извънредно плътна атмосфера от въглероден диоксид, а повърхността ѝ е толкоз гореща, че оловото се топи . Облаците на тази планета също наподобяват изцяло враждебни към всеки живот, защото съдържат капчици сярна киселина, която може да изгори човешката кожа .
Русия и Америка на взаимна задача до Венера
Но ново проучване на английски и американски учени въпреки всичко е разкрило мощни причини в интерес на живота в облаците на Венера . Учените са разкрили поредност от химични реакции, посредством които този предполагаем микробен живот може да обезврежда киселинната среда, създавайки самоподдържащи се обитаеми „ джобове “ в облаците на Венера.
Тази догадка се поддържа от дълго следени мистериозни аномалии , които са сложни за пояснение, в случай че не приемем съществуването на дребни концентрации на О2 и несферични частици, които внезапно се разграничават от кръглите капки сярна киселина. Може би най-мистериозната химическа особеност е съществуването на амоняк , газ, който е открит в атмосферата на Венера през 70-те години на предишния век и който, съгласно всеобщото мнение, не може да бъде създаден посредством нито един от известните химични процеси .
Изображение: ESA
В новото си проучване учените, водени от Сара Сигър от Департамента по земни, атмосферни и планетарни науки в Масачузетския софтуерен институт, са моделирали верига от химични процеси, която показва, че в случай че там фактически участва амоняк, тогава той би трябвало да провокира цяла каскада от химически реакции, които обезвреждат капчиците сярна киселина и са в положение да обяснят множеството от аномалиите , следени в облаците на Венера. Що се отнася до самия източник на амоняк , създателите допускат, че най-правдоподобно пояснение са точно биологичните процеси, а не естествени явления като гръмотевица или вулканични изригвания. В публикацията си те пишат, че " животът може да е основал своя лична среда на Венера " .
Изследване: В облаците на Венера няма задоволително вода, с цел да поддържа живот
Новата догадка може да бъде тествана в доста близко бъдеще: откривателите дават лист с химически маркери, които бъдещите задачи на Венера да търсят в облаците на Венера, с цел да потвърдят или опровергаят съществуването на живот там.
" Нито едно живо създание, което ни е известно, не би могло да оцелее измежду тези венериански капки - признава Сара Сигър. - Но там може да има живот, който локално модифицира тази среда, с цел да я направи подобаваща за съществуването си. " Това проучване е също в съавторство с учени от Масачузетския софтуерен институт, Университета в Кардиф и Кеймбридж.
През последните години се заприказва за опцията за живот на Венера, откакто учени започнаха да оповестяват за откриването на газообразен фосфин в нейните облаци. На Земята фосфинът се образува основно вследствие на биологични процеси, затова откриването на фосфин на Венера може да се припише на вероятен живот . Почти незабавно обаче в отговор на тези догатки се появиха рецензии, обвиняващи астробиолозите в едва оневинен възторг .
„ Откриването на фосфин провокира изключителна полемика - спомня си Сигър. - Но точно фосфинът докара до възобновление на интереса към проучването на Венера. "
Дните на Венера са изненадващо дълги
В резултат на вдигналия се звук учените още веднъж са разгледали данните от старите венериански задачи. Те насочили особено внимание към търсенето на аномалии или отклонения в химичния състав на облаците, които остават необясними в границите на стандартните теории. В допълнение към съществуването на признаци на О2 и несферични частици, тези аномалии включват и ненадейно високи равнища на водна пара и серен диоксид.
Изображение: ESA/AOES
Някои откриватели считат, че доста от тези аномалии могат да се обяснят с съществуването на прахуляк в горната атмосфера на Венера, донесен от нейната повърхнина. Минералите, уловени във венерианските облаци от повърхността, са способни да взаимодействат със сярна киселина и това може да изясни някои от следените аномалии, само че от физическа позиция това въпреки всичко е малко евентуално, защото количеството прахуляк, належащо за всичко това, би трябвало да е в действителност голямо .
Сигър и сътрудниците ѝ от своя страна си задали въпроса: Как може да се изясни съществуването на амоняк (NH3) във венерианските облаци ? През 70-те години на предишния век наличието на този газ е записано от руски и американски сонди, да вземем за пример Venus-8 и Pioneer Venus. Оттогава съществуването на амоняк остава неразгадана тайнственост.
" На Венера не би трябвало да има амоняк - изяснява Сигър. - Той съдържа водородни атоми, а в тази среда има доста малко водород. Всеки газ, който изпада от подтекста на околната среда, автоматизирано провокира съмнение, защото може да демонстрира съществуването на живот. "
Учените са намерили признаци на живот на Венера?
Но в случай че приемем, че източникът на амоняк на Венера е живот, тогава може ли това по някакъв метод да изясни другите аномалии в облаците на Венера? В търсене на отговор на този въпрос откривателите са симулирали редица химични процеси.
Те разкрили, че в случай че животът създава амоняк по задоволително ефикасен метод, съответните химични реакции естествено ще създават и О2 . Попадайки в облаците, амонякът се разтваря в капчиците сярна киселина, дейно неутрализирайки киселината, правейки тази среда по-пригодна за живот . Добавянето на амоняк към капчиците трансформира формата им: в случай че преди са били течни и формата им е била съвсем строго сферична, в този момент тази форма става по-сложна и самите те стартират да съставляват суспензия от амониеви соли. След като амонякът се разтвори в сярната киселина, по-нататъшните химични реакции могат да доведат до разтваряне на материалите, съдържащи серен диоксид.
По подобен метод наличието на амоняк в действителност може да изясни множеството от аномалиите, следени в облаците на Венера . Освен това откривателите са открили, че ударите от мълнии, вулканичните изригвания или даже рухването на астероиди не могат да произведат количеството амоняк, което е належащо за пояснение на аномалиите. Само венерианският живот е кадърен на това. Като първообраз могат да служат някои земни микроорганизми, да вземем за пример тези, които се намират в стомасите на бозайниците, в това число хората. Те създават амоняк, с цел да обезвреждат мощно киселата среда, в която другояче не биха могли да съществуват.
Венера може да е била сходна на Земята
" На Земята има доста кисела среда, в която съществува живот, само че не е като околната среда на Венера – в случай че животът не обезврежда някои от тези капки " , споделя Сигър.
В околните десетилетия учените ще имат опция да ревизират своите догатки за съществуването на амоняк и признаци на живот в атмосферата на Венера. За това ще оказват помощ задачите Venus Life Finder Missions и голям брой други, в това число частно финансирани.
Още от КОСМОС:
Учените считат, че облаците на Венера може да съдържат форми на живот, които създават амоняк, и са " доста разнообразни от всичко, което познаваме " . Това евентуално може да изясни химическите аномалии, следени от задачите на Венера. Статия за това е оповестена в списание PNAS.
Трудно е да си представим по-тежки условия на живот от тези, които доминират на втората планета в Слънчевата система. Венера има извънредно плътна атмосфера от въглероден диоксид, а повърхността ѝ е толкоз гореща, че оловото се топи . Облаците на тази планета също наподобяват изцяло враждебни към всеки живот, защото съдържат капчици сярна киселина, която може да изгори човешката кожа .
Русия и Америка на взаимна задача до Венера
Но ново проучване на английски и американски учени въпреки всичко е разкрило мощни причини в интерес на живота в облаците на Венера . Учените са разкрили поредност от химични реакции, посредством които този предполагаем микробен живот може да обезврежда киселинната среда, създавайки самоподдържащи се обитаеми „ джобове “ в облаците на Венера.
Тази догадка се поддържа от дълго следени мистериозни аномалии , които са сложни за пояснение, в случай че не приемем съществуването на дребни концентрации на О2 и несферични частици, които внезапно се разграничават от кръглите капки сярна киселина. Може би най-мистериозната химическа особеност е съществуването на амоняк , газ, който е открит в атмосферата на Венера през 70-те години на предишния век и който, съгласно всеобщото мнение, не може да бъде създаден посредством нито един от известните химични процеси .
Изображение: ESA
В новото си проучване учените, водени от Сара Сигър от Департамента по земни, атмосферни и планетарни науки в Масачузетския софтуерен институт, са моделирали верига от химични процеси, която показва, че в случай че там фактически участва амоняк, тогава той би трябвало да провокира цяла каскада от химически реакции, които обезвреждат капчиците сярна киселина и са в положение да обяснят множеството от аномалиите , следени в облаците на Венера. Що се отнася до самия източник на амоняк , създателите допускат, че най-правдоподобно пояснение са точно биологичните процеси, а не естествени явления като гръмотевица или вулканични изригвания. В публикацията си те пишат, че " животът може да е основал своя лична среда на Венера " .
Изследване: В облаците на Венера няма задоволително вода, с цел да поддържа живот
Новата догадка може да бъде тествана в доста близко бъдеще: откривателите дават лист с химически маркери, които бъдещите задачи на Венера да търсят в облаците на Венера, с цел да потвърдят или опровергаят съществуването на живот там.
" Нито едно живо създание, което ни е известно, не би могло да оцелее измежду тези венериански капки - признава Сара Сигър. - Но там може да има живот, който локално модифицира тази среда, с цел да я направи подобаваща за съществуването си. " Това проучване е също в съавторство с учени от Масачузетския софтуерен институт, Университета в Кардиф и Кеймбридж.
През последните години се заприказва за опцията за живот на Венера, откакто учени започнаха да оповестяват за откриването на газообразен фосфин в нейните облаци. На Земята фосфинът се образува основно вследствие на биологични процеси, затова откриването на фосфин на Венера може да се припише на вероятен живот . Почти незабавно обаче в отговор на тези догатки се появиха рецензии, обвиняващи астробиолозите в едва оневинен възторг .
„ Откриването на фосфин провокира изключителна полемика - спомня си Сигър. - Но точно фосфинът докара до възобновление на интереса към проучването на Венера. "
Дните на Венера са изненадващо дълги
В резултат на вдигналия се звук учените още веднъж са разгледали данните от старите венериански задачи. Те насочили особено внимание към търсенето на аномалии или отклонения в химичния състав на облаците, които остават необясними в границите на стандартните теории. В допълнение към съществуването на признаци на О2 и несферични частици, тези аномалии включват и ненадейно високи равнища на водна пара и серен диоксид.
Изображение: ESA/AOES
Някои откриватели считат, че доста от тези аномалии могат да се обяснят с съществуването на прахуляк в горната атмосфера на Венера, донесен от нейната повърхнина. Минералите, уловени във венерианските облаци от повърхността, са способни да взаимодействат със сярна киселина и това може да изясни някои от следените аномалии, само че от физическа позиция това въпреки всичко е малко евентуално, защото количеството прахуляк, належащо за всичко това, би трябвало да е в действителност голямо .
Сигър и сътрудниците ѝ от своя страна си задали въпроса: Как може да се изясни съществуването на амоняк (NH3) във венерианските облаци ? През 70-те години на предишния век наличието на този газ е записано от руски и американски сонди, да вземем за пример Venus-8 и Pioneer Venus. Оттогава съществуването на амоняк остава неразгадана тайнственост.
" На Венера не би трябвало да има амоняк - изяснява Сигър. - Той съдържа водородни атоми, а в тази среда има доста малко водород. Всеки газ, който изпада от подтекста на околната среда, автоматизирано провокира съмнение, защото може да демонстрира съществуването на живот. "
Учените са намерили признаци на живот на Венера?
Но в случай че приемем, че източникът на амоняк на Венера е живот, тогава може ли това по някакъв метод да изясни другите аномалии в облаците на Венера? В търсене на отговор на този въпрос откривателите са симулирали редица химични процеси.
Те разкрили, че в случай че животът създава амоняк по задоволително ефикасен метод, съответните химични реакции естествено ще създават и О2 . Попадайки в облаците, амонякът се разтваря в капчиците сярна киселина, дейно неутрализирайки киселината, правейки тази среда по-пригодна за живот . Добавянето на амоняк към капчиците трансформира формата им: в случай че преди са били течни и формата им е била съвсем строго сферична, в този момент тази форма става по-сложна и самите те стартират да съставляват суспензия от амониеви соли. След като амонякът се разтвори в сярната киселина, по-нататъшните химични реакции могат да доведат до разтваряне на материалите, съдържащи серен диоксид.
По подобен метод наличието на амоняк в действителност може да изясни множеството от аномалиите, следени в облаците на Венера . Освен това откривателите са открили, че ударите от мълнии, вулканичните изригвания или даже рухването на астероиди не могат да произведат количеството амоняк, което е належащо за пояснение на аномалиите. Само венерианският живот е кадърен на това. Като първообраз могат да служат някои земни микроорганизми, да вземем за пример тези, които се намират в стомасите на бозайниците, в това число хората. Те създават амоняк, с цел да обезвреждат мощно киселата среда, в която другояче не биха могли да съществуват.
Венера може да е била сходна на Земята
" На Земята има доста кисела среда, в която съществува живот, само че не е като околната среда на Венера – в случай че животът не обезврежда някои от тези капки " , споделя Сигър.
В околните десетилетия учените ще имат опция да ревизират своите догатки за съществуването на амоняк и признаци на живот в атмосферата на Венера. За това ще оказват помощ задачите Venus Life Finder Missions и голям брой други, в това число частно финансирани.
Още от КОСМОС:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ