Неделя Щонова: Знаете ли на колко години е мъжът до мен?
Д-р Неделя Щонова е една от най-вдъхновяващите персони в ефира на БТВ.
Тя обича да демонстрира положителни образци за здравословен живот и мощен дух.
Тя показа кадър с един човек в ужасно здраве.
Ето какво написа тя:
Рицарят на духа
Знаете ли на какъв брой години е мъжът до мен?!
Догадки?! Залози?
На 91 години и 3 месеца.
И мозъкът му е изострен като бръснач.
Да бъдеш във форма на 20 или 30 е като да носиш сиянието на всяко утро – кристално, естествено съвсем без изпитание. Младостта подарява с сила и прохлада, които наподобяват... някак неизчерпаеми.
Но когато навършиш 50, 60 или 90, да останеш в добра форма е не просто въпрос на биология. Или ДНК код. Това е успех на волята, плод на целенасочена работа и съзнателна инвестиция в най-ценния ти актив – здравето и себе си.
На 50, 60, 80 или 100 години имаш тялото, което си си заслужил. То е резултат от решенията, правени всеки ден – по какъв начин се движиш, храниш, защо мечтаеш, на какво си отдаден, по какъв начин се грижиш за чистотата на мозъка и душата си?!
И отговорът на екзистенциалния въпрос - какво оставям след себе си?
В галерията от спортна история, където се съхраняват легендите, едно име звучи с благородно великолепие – Илия Попов. Треньор, ментор и скулптор на първенци, въплъщение на дух, който извайва времето като ваятел, оставяйки постоянно сияещи следи върху пистата на ориста.
Величието на един пълководец
Илия Попов не просто управлява спортисти – той ги преобразява. Под негово управление Михаил Желев изгрява като лъчезарен фар в мъгла от съревнование и печели злато в бягането на 3000 метра по време на Европейското състезание през 1969 година в Атина. Този успех е освен физически героизъм, а симфония от твърдоглав труд, дисциплинираност, тактика, оркестрирани от мозъка на треньора.
Казват, че Михаил Желев бягал не просто с краката, а и с душата си, воден от ритъма на увереността, която Илия Попов му е вдъхвал – вярата, че времето може да се победи, когато решиш да преследваш безкрая.
Но Попов не стопира дотук. В палитрата от негови гении свети и Тотка Петрова – чародейка на междинните дистанции, чийто пробег е като танц върху въздуха. През 1979 година тя слага народен връх на 1500 метра – връх камбанен звън, отекващ в поколенията. Тотка е не просто спортист, а стихотворец на придвижването. На Олимпийските игри в Москва през 1980 година тя показва България с прелест, достолепие и неподправена мощ – огледален облик на своя треньор, който я учи, че крачката би трябвало да е не просто мощна, а смислена. Грациозна. И в точния темп.
Илия Попов претворява биологичните закони в изкуство. Участва на 4 Олимпиади. Той възприема спорта като симфония – естетика сред тяло, разум и дух. И вае своите спортисти с усета на златар, изтъкавайки в тях освен физическа мощност, само че и духовна резистентност.
Методиката му е не просто подготовка – тя е философия. Систематичност, религия и неизменност - тези правила той постанова като основа за създаване на първенци:
- Зная и имам вяра, че успеха не стартира от стартовата линия. Тя се кове в мозъка.
С доста труд, дисциплинираност, темперамент, примирение и фокус човек може да победи себе си... и границите на времето. И желая да Ви целуна ръка, Неделя... за това, което вършиме към този момент четвърт век - този Прометеевски труд, с цел да покажете на света, че физиката ни е храм, а духът – негов олтар. Вие сте доста хубав човек, Неделя. Живея в Австрия от 45 години. Но с най-голяма наслада ще споделя моята философия за живота пред Вашата аудитория.
Какво мога да изпитам аз в този тъкмо миг?!
Щастие и безусловно неустоимо поклонение пред този аристократ-вдъхновение за толкоз генерации.
Илия Попов е рицар на духа и скулптор на митове – вълшебник, който демонстрира, че спортът е освен физика, само че и лирика на придвижването, молитва към вероятното и благословия за тези, които имат храброст да имат вяра. И да поддържат първокласен фокус - златният ключ към безконечната заостреност на мозъка.
В свят, разпръснат от звук и разпръскване, фокусът е като лъч светлина, който пронизва мъглата и озарява пътя напред. Той е инструментът на тези, които не просто съществуват, а живеят с цел да основават!
Прекрасният мъж до мен е живото доказателство, че даже на 91 години и 3 месеца... мозъкът може да бъде бръснач. А тялото - съхранено и атлетично, като изваян мрамор в зала на Лувъра.
Винаги имам вяра, че възрастта не е граница - тя е отражение на труда, предаността, фокуса, на твоята психическа кондиция, блян и достойнство.
Очаквайте скоро един супер завладяващ диалог.
Който ще разпали нашата непреклонност.
За в действителност значимото. "
Тя обича да демонстрира положителни образци за здравословен живот и мощен дух.
Тя показа кадър с един човек в ужасно здраве.
Ето какво написа тя:
Рицарят на духа
Знаете ли на какъв брой години е мъжът до мен?!
Догадки?! Залози?
На 91 години и 3 месеца.
И мозъкът му е изострен като бръснач.
Да бъдеш във форма на 20 или 30 е като да носиш сиянието на всяко утро – кристално, естествено съвсем без изпитание. Младостта подарява с сила и прохлада, които наподобяват... някак неизчерпаеми.
Но когато навършиш 50, 60 или 90, да останеш в добра форма е не просто въпрос на биология. Или ДНК код. Това е успех на волята, плод на целенасочена работа и съзнателна инвестиция в най-ценния ти актив – здравето и себе си.
На 50, 60, 80 или 100 години имаш тялото, което си си заслужил. То е резултат от решенията, правени всеки ден – по какъв начин се движиш, храниш, защо мечтаеш, на какво си отдаден, по какъв начин се грижиш за чистотата на мозъка и душата си?!
И отговорът на екзистенциалния въпрос - какво оставям след себе си?
В галерията от спортна история, където се съхраняват легендите, едно име звучи с благородно великолепие – Илия Попов. Треньор, ментор и скулптор на първенци, въплъщение на дух, който извайва времето като ваятел, оставяйки постоянно сияещи следи върху пистата на ориста.
Величието на един пълководец
Илия Попов не просто управлява спортисти – той ги преобразява. Под негово управление Михаил Желев изгрява като лъчезарен фар в мъгла от съревнование и печели злато в бягането на 3000 метра по време на Европейското състезание през 1969 година в Атина. Този успех е освен физически героизъм, а симфония от твърдоглав труд, дисциплинираност, тактика, оркестрирани от мозъка на треньора.
Казват, че Михаил Желев бягал не просто с краката, а и с душата си, воден от ритъма на увереността, която Илия Попов му е вдъхвал – вярата, че времето може да се победи, когато решиш да преследваш безкрая.
Но Попов не стопира дотук. В палитрата от негови гении свети и Тотка Петрова – чародейка на междинните дистанции, чийто пробег е като танц върху въздуха. През 1979 година тя слага народен връх на 1500 метра – връх камбанен звън, отекващ в поколенията. Тотка е не просто спортист, а стихотворец на придвижването. На Олимпийските игри в Москва през 1980 година тя показва България с прелест, достолепие и неподправена мощ – огледален облик на своя треньор, който я учи, че крачката би трябвало да е не просто мощна, а смислена. Грациозна. И в точния темп.
Илия Попов претворява биологичните закони в изкуство. Участва на 4 Олимпиади. Той възприема спорта като симфония – естетика сред тяло, разум и дух. И вае своите спортисти с усета на златар, изтъкавайки в тях освен физическа мощност, само че и духовна резистентност.
Методиката му е не просто подготовка – тя е философия. Систематичност, религия и неизменност - тези правила той постанова като основа за създаване на първенци:
- Зная и имам вяра, че успеха не стартира от стартовата линия. Тя се кове в мозъка.
С доста труд, дисциплинираност, темперамент, примирение и фокус човек може да победи себе си... и границите на времето. И желая да Ви целуна ръка, Неделя... за това, което вършиме към този момент четвърт век - този Прометеевски труд, с цел да покажете на света, че физиката ни е храм, а духът – негов олтар. Вие сте доста хубав човек, Неделя. Живея в Австрия от 45 години. Но с най-голяма наслада ще споделя моята философия за живота пред Вашата аудитория.
Какво мога да изпитам аз в този тъкмо миг?!
Щастие и безусловно неустоимо поклонение пред този аристократ-вдъхновение за толкоз генерации.
Илия Попов е рицар на духа и скулптор на митове – вълшебник, който демонстрира, че спортът е освен физика, само че и лирика на придвижването, молитва към вероятното и благословия за тези, които имат храброст да имат вяра. И да поддържат първокласен фокус - златният ключ към безконечната заостреност на мозъка.
В свят, разпръснат от звук и разпръскване, фокусът е като лъч светлина, който пронизва мъглата и озарява пътя напред. Той е инструментът на тези, които не просто съществуват, а живеят с цел да основават!
Прекрасният мъж до мен е живото доказателство, че даже на 91 години и 3 месеца... мозъкът може да бъде бръснач. А тялото - съхранено и атлетично, като изваян мрамор в зала на Лувъра.
Винаги имам вяра, че възрастта не е граница - тя е отражение на труда, предаността, фокуса, на твоята психическа кондиция, блян и достойнство.
Очаквайте скоро един супер завладяващ диалог.
Който ще разпали нашата непреклонност.
За в действителност значимото. "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ