Изследователският център “Тренд извърши национално представително социологическо проучване по поръчка

Изследователският център “Тренд ” извърши национално представително социологическо изследване по поръчка на най-голямата финансова академия у нас, Finance Academy , като разкрива горещи тематики и провокации пред финансовата просветеност и капиталовите привички в България. Проучването е първото по рода си за страната ни и разкрива любопитни данни и трендове по отношение на стандарта на живот в България и метода, по който българските жители ръководят своите приходи.

Повечето българи не влагат (90%), до момента в който единствено 7% от българите влагат, което слага България на едно от последните равнища по капиталова просвета в Европейски Съюз. 73% от българите не икономисват , за разлика от 22%, които икономисват пари. Мнозинството българи разчитат само на заплата/пенсия без да получават приходи от други места (84%). Делът на ползващи онлайн банкиране е по-малко от половината население (44%). Само 7% от българите имат вяра, че повишението на налозите ще увеличи качеството им на живот , до момента в който 73% настояват, че сходна политика няма да усъвършенства стандарта им. Мнозинството българи не биха употребявали напълно цифрови пари вместо печатни (67%), до момента в който по-малко от една пета от популацията – най-вече младежи до 29 биха ги употребявали (16%).

Делът на българи, които имат вяра, че стандартът им на живот през 2024 ще се усъвършенства и ще остане същия е непосредствен – надлежно 39% чакат да не се промени, до момента в който 32% чакат повишение на персоналния си стандарт. В същото време по-малко от една пета от популацията има песимистично очакване стандартът му на живот да се утежни през идната година (17%)

Малко над половината българи правят оценка персоналния си стандарт на живот като междинен (52%) , до момента в който близо всеки трети споделя, че стандартът му е по-скоро невисок (29%). Само 4% от българите имат вяра, че имат по-скоро висок стандарт на живот.

Коментар на Георги Захариев, изпълнителен шеф на Finance Academy

“Според резултатите от изследването българите не влагат, всеобщо не икономисват и не мислят дълготрайно за финансовото си успокоение и възстановяване на живот. Разчитат на живот от заплата до заплата и/или пенсия и не се грижат за повишението на стандарта си. За да достигнем средноевропейския стандарт на живот е нужно да предприемем ефикасни дейности в посока повишение на финансовата просветеност или ще продължим да бъдем в периферията на Европа по приходи. В развитите страни към този момент е известно, че основаването на персонално и публично благосъстояние не е функционалност на заплатата, а на положителни персонални финансови умения, създаване и ръководство на финансови активи. ”


Масово българите не влагат (90%). Докато близо един от всеки четири европейци инвестира*, в България тази цифра е едвам 7%, което ни слага на едни от последните места в Европейски Съюз. Докато в Съединени американски щати и Европейски Съюз болшинството жители имат развита финансова просветеност до равнището, в което схващат по какъв начин работят разнообразни типове вложения и се възползват от тях, изграждайки дълготрайно благосъстояние, българите разчитат дълготрайно на заплата и/или заплащания от страната под форма на пенсия.


Малко над една пета от българите икономисват пари (22%), до момента в който болшинството българи не икономисват пари (73%). Финансовата просвета на болшинството българи включва живот от заплата до заплата без създаване на финансови привички, като създаване на спешен фонд и икономисване за бъдещи житейски събития или покупки, както и възможни бъдещи вложения.

Повечето от половината българи дефинират стандарта си на живот като междинен (52%), до момента в който съвсем всеки трети (29%) споделя, че е по-скоро невисок, а 4% настояват, че е по-скоро висок.


Един на всеки трима българи(32%) чака стандартът му на живот да се увеличи през 2024 година, а единствено 17% от хората имат вяра, че стандартът им ще се утежни. Към идната година преобладаваща част от българите (39%) не чакат нещо да се промени. Умерените оптимисти и хората, които имат вяра, че няма да има смяна са близки като стойности, до момента в който отрицателния взор върху бъдещето отстъпва обратно, което е добра вест поради турболентните стопански и политически години, които отминаха.


Мнозинството българи не употребяват онлайн банкиране и не биха употребявали напълно цифрови пари за сметка на печатните пари. Дигитализацията е развой, който се случва поетапно и се следят огромни девиации сред другите генерации. 35% от хората сред 18-29 година биха употребявали цифрови пари, против 38%, които не биха ги употребявали. Близкото съответствие, значи че младите генерации са по-отворени към цифровизация на финансите и нови технологии, което ще докара до смяна в потребителските привички. Към края на 2023 година 55% от българите не употребяват онлайн банкиране, до момента в който 44% употребяват. Процесът на цифровизация е муден и води до серизни опасности в бъдеще за хората, които не са цифрово грамотни и не знаят по какъв начин да употребяват съвременни технологии.



Мнозинството българи не мислят, че повишението на налозите би имало позитивен резултат върху живота им и би повлияло позитивно на качеството им на живот. Близо трима от всеки четири българи дават отговор отрицателно (73%), до момента в който единствено 7% настояват, че ще усъвършенства качеството им на живот. При разбор на приходите на далите отговор се следи забавна корелация – вярващите, че повишение на налозите имат директно позитивно въздействие върху качеството на живот са най-вече хора с по-високи приходи (16% от хората с приходи над 2000 лв. месечно против 8% от работещите против 1500-2000 лв. месечно).


Finance Academy е гарант и Изследователски център “Тренд ” е реализатор на това изследване.