Учени обясниха загадъчните свойства на лунните проби от Аполо
Изследователи считат, че по-рано в недрата на Луната от време на време е възниквала вътрешна конвекция, която е генерирала мощно магнитно поле. Подобна догадка изяснява за какво някои проби от лунни породи носят следи от намагнитване. Статията е оповестена в списание Nature Astronomy.
Анализът на проби от лунната повърхнина, донесени на Земята от програмата „ Аполо “ на НАСА сред 1968 и 1972 година, е открил, че някои от тях са се образували в магнитно поле, близо до земното по мощ. Но до момента не беше ясно по какъв начин тяло с размерите на Луната може да генерира толкоз мощно магнитно поле.
„ Падналият астронавт “: Скандалната история за първата статуя на Луната
Една заран през март 1969 година белгийско-американският художник Пол ван Хейдънк, както нормално, идва в изложбената зала в Манхатън, к...
Прочети повече
Геолозите Александър Евънс от университета Браун и Соня Тику от Станфордския университет са предложили пояснение за магнитната тайнственост на Луната. Авторите считат, че процесите на придвижване на материята в мантията на Луната през първия милиард години от нейното битие биха могли от време на време да провокират вътрешна конвекция, която основава мощно магнитно поле, написа РИА Новости.
Земята е заобиколена от голям галактически мехур
„ Всичко, което знаем за това, по какъв начин магнитните полета се генерират от планетарните ядра, приказва, че тяло с размерите на Луната не може да основава мощно магнитно поле като това на Земята - споделя Александър Евънс. - Но не е наложително да се поддържа мощно магнитно поле в продължение на милиарди години. Възможно е да има метод от време на време да се получава поле с висок интензитет. Нашият модел демонстрира по какъв начин това може да се случи и е в сходство с това, което знаем за вътрешността на Луната. “
Планетарните тела създават магнитни полета чрез динамо механизъм - непрекъснато генерираната топлота провокира конвекция на течните метали в ядрото, а придвижването на електропроводимия материал основава магнитно поле. Така се образува магнитното поле на Земята, предпазващо повърхността на нашата планета от рискова слънчева радиация.
Днес на Луната липсва магнитно поле, а моделите на вътрешния ѝ градеж допускат, че ядрото ѝ е било прекомерно малко и конвективните придвижвания в него са били незадоволителни за основаването на непрекъснато мощно магнитно поле. Известно е обаче, че в самото начало на своята история Луната е била покрита с океан от течни породи. Когато няколко милиона години след образуването на земния сателит океанът от магма е почнал да се охлажда и втвърдява, по-плътните минерали (като оливин и пироксен) потънали на дъното, до момента в който по-малко плътните (като анортозит) изплували, образувайки кората.
Планетолози откриха повода за " асиметрията " на Луната Япония събира астронавти за полет до Луната
Японският министър председател Фумио Кишида е обявил, че страната ще изпрати свои астронавти на Луната като част от по-широка стратегия за сътру...
Прочети повече
В резултат останалата течна магма била обогатена с исполин и отделящи топлота детайли - торий, уран и калий. Затова нейното цялостно сгъстяване лишило повече време. Но въпреки всичко с течение на времето титановите формирания потънали в по-малко плътната тога под тях и в последна сметка стигнали до ядрото на Луната.
Изследователите построили термодинамичен модел на този развой, основан на сегашния състав на Луната и хипотетичния вискозитет на нейната тога, и открили, че титановият пласт при потапянето се е разпадал на части с размер до 60 километра, които се спускали в продължение на към милиард години. Всяка от тези студени титаниеви концентрации влизала в контакт с горещото вещество на ядрото, предизвиквайки конвективен подтик. Усилването на конвективните придвижвания освен това било задоволително, с цел да сътвори магнитно поле на повърхността на Луната - толкоз мощно или даже по-силно от това на Земята.
Изследователите споделят, че през първия милиард години от съществуването на Луната са можели да се случат до 100 сходни събития и всяко от тях е създавало мощно магнитно поле с дълготрайност към век.
Авторите означават, че техният модел на от време на време магнитно поле на Луната изяснява освен намагнитеността на лунните проби, само че и нейната нееднаквост – някои проби имат мощни магнитни сигнатури, а други въобще нямат.
Луната не е черна и бяла, просто наподобява по този начин
Луната постоянно ни се коства сива, или пък жълта… Или пък не? Какъв е въпреки всичко цветът на нашия сателит? Всъщност експертите смят...
Прочети повече
Още от КОСМОС:
Анализът на проби от лунната повърхнина, донесени на Земята от програмата „ Аполо “ на НАСА сред 1968 и 1972 година, е открил, че някои от тях са се образували в магнитно поле, близо до земното по мощ. Но до момента не беше ясно по какъв начин тяло с размерите на Луната може да генерира толкоз мощно магнитно поле.
„ Падналият астронавт “: Скандалната история за първата статуя на Луната
Една заран през март 1969 година белгийско-американският художник Пол ван Хейдънк, както нормално, идва в изложбената зала в Манхатън, к...
Прочети повече
Геолозите Александър Евънс от университета Браун и Соня Тику от Станфордския университет са предложили пояснение за магнитната тайнственост на Луната. Авторите считат, че процесите на придвижване на материята в мантията на Луната през първия милиард години от нейното битие биха могли от време на време да провокират вътрешна конвекция, която основава мощно магнитно поле, написа РИА Новости.
Земята е заобиколена от голям галактически мехур
„ Всичко, което знаем за това, по какъв начин магнитните полета се генерират от планетарните ядра, приказва, че тяло с размерите на Луната не може да основава мощно магнитно поле като това на Земята - споделя Александър Евънс. - Но не е наложително да се поддържа мощно магнитно поле в продължение на милиарди години. Възможно е да има метод от време на време да се получава поле с висок интензитет. Нашият модел демонстрира по какъв начин това може да се случи и е в сходство с това, което знаем за вътрешността на Луната. “
Планетарните тела създават магнитни полета чрез динамо механизъм - непрекъснато генерираната топлота провокира конвекция на течните метали в ядрото, а придвижването на електропроводимия материал основава магнитно поле. Така се образува магнитното поле на Земята, предпазващо повърхността на нашата планета от рискова слънчева радиация.
Днес на Луната липсва магнитно поле, а моделите на вътрешния ѝ градеж допускат, че ядрото ѝ е било прекомерно малко и конвективните придвижвания в него са били незадоволителни за основаването на непрекъснато мощно магнитно поле. Известно е обаче, че в самото начало на своята история Луната е била покрита с океан от течни породи. Когато няколко милиона години след образуването на земния сателит океанът от магма е почнал да се охлажда и втвърдява, по-плътните минерали (като оливин и пироксен) потънали на дъното, до момента в който по-малко плътните (като анортозит) изплували, образувайки кората.
Планетолози откриха повода за " асиметрията " на Луната Япония събира астронавти за полет до Луната
Японският министър председател Фумио Кишида е обявил, че страната ще изпрати свои астронавти на Луната като част от по-широка стратегия за сътру...
Прочети повече
В резултат останалата течна магма била обогатена с исполин и отделящи топлота детайли - торий, уран и калий. Затова нейното цялостно сгъстяване лишило повече време. Но въпреки всичко с течение на времето титановите формирания потънали в по-малко плътната тога под тях и в последна сметка стигнали до ядрото на Луната.
Изследователите построили термодинамичен модел на този развой, основан на сегашния състав на Луната и хипотетичния вискозитет на нейната тога, и открили, че титановият пласт при потапянето се е разпадал на части с размер до 60 километра, които се спускали в продължение на към милиард години. Всяка от тези студени титаниеви концентрации влизала в контакт с горещото вещество на ядрото, предизвиквайки конвективен подтик. Усилването на конвективните придвижвания освен това било задоволително, с цел да сътвори магнитно поле на повърхността на Луната - толкоз мощно или даже по-силно от това на Земята.
Изследователите споделят, че през първия милиард години от съществуването на Луната са можели да се случат до 100 сходни събития и всяко от тях е създавало мощно магнитно поле с дълготрайност към век.
Авторите означават, че техният модел на от време на време магнитно поле на Луната изяснява освен намагнитеността на лунните проби, само че и нейната нееднаквост – някои проби имат мощни магнитни сигнатури, а други въобще нямат.
Луната не е черна и бяла, просто наподобява по този начин
Луната постоянно ни се коства сива, или пък жълта… Или пък не? Какъв е въпреки всичко цветът на нашия сателит? Всъщност експертите смят...
Прочети повече
Още от КОСМОС:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ