&format=webp)
Първите метеорити от Меркурий? Може би, но съществуват и съмнения
Изследователи подозират, че два астероида, открити в пустинята Сахара през 2023 година, може да са произлезли от Меркурий. Ако изказванието е правилно, това ще са първите разпознати фрагменти от планетата, която е ситуирана най-близо до Слънцето, написа CNN.
Най-малко проучената и най-загадъчна от скалистите планети в Слънчевата система, Меркурий е толкоз покрай Слънцето, че проучването му е мъчно даже за сонди. Досега единствено два безпилотни галактически кораба са го посетили – Mariner 10, изстрелян през 1973 година, и MESSENGER, изстрелян през 2004 година Трети, BepiColombo, е на път и се чака да влезе в орбита към планетата в края на 2026 г, оповестява Европейската галактическа организация.
Учените знаят малко за геологията и състава на Меркурий и в никакъв случай не са съумели да изследват откъс от планетата, паднал на Земята като астероид. За сметка на това, в базата данни на Метеоритното общество – организация, която каталогизира всички известни астероиди, има над 1100 проби от Луната и Марс.
Тези 1100 астероида са се образували вследствие на конфликти с метеорити, като фрагментите са се отделили от повърхността на Луната и Марс и след пътешестване през космоса са достигнали Земята.
Не всяка планета е способна да изхвърля фрагменти от себе си към Земята по време на конфликти. Въпреки че Венера е по-близо до нас от Марс, по-голямата ѝ гравитация и гъста атмосфера може да попречат на този развой. Астрономите считат, че Меркурий би трябвало да е кадърен да генерира метеори.
„ Въз основа на количеството лунни и марсиански астероиди, динамичното моделиране демонстрира, че би трябвало да имаме към 10 фрагмента от Меркурий “, споделя Бен Райдър-Стокс, откривател в региона на ахондритни астероиди в Отворения университет на Обединеното кралство и водещ създател на изследване за метеоритите от Сахара, оповестено през юни в списанието Icarus.
„ Въпреки това, Меркурий е доста по-близо до Слънцето, тъй че всичко, което се изхвърля от Меркурий, би трябвало да избяга от гравитацията на му, с цел да стигне до нас. Динамично това е допустимо, просто е доста по-трудно. Досега никой не е разпознал с убеденост астероид от Меркурий “, споделя той, като добавя, че до момента нито една задача не е съумяла да донесе физически проби от планетата.
Ако двата астероида, открити през 2023 година – наречени Northwest Africa 15915 (NWA 15915) и Ksar Ghilane 022 (KG 022), бъдат доказани като произхождащи от Меркурий, това би асъдействало доста за разбирането на учените за планетата, твърди Райдър-Стокс. Но той и съавторите му предизвестяват за някои несъответствия сред тези галактически скали и това, което учените знаят за Меркурий.
Най-голямото разминаване е, че фрагментите наподобява са се образували към 500 млн. години по-рано от самата повърхнина на Меркурий. Според Райдър-Стокс обаче това изобретение може да се основава на неточни оценки, което прави окончателните заключения ненапълно невъзможни. „ Докато не върнем материал от Меркурий или не посетим повърхността, ще бъде доста мъчно да се потвърди с убеденост или да се опровергае меркурианският генезис на тези проби “.
Но има някои харастеристики на състава допускат, че метеоритите може да имат връзка с най-близката до Слънцето планета.
Възможен генезис от Меркурий
Това не е първият случай, в който астероиди се свързват с Меркурий. Предишният най-вероятен претендент е Northwest Africa (NWA) 7325, който съгласно наличната информация е открит в южната част на Мароко при започване на 2012 година
„ Той притегли доста внимание. Много хора се развълнуваха от него. “, споделя Райдър-Стокс. По-нататъшни разбори обаче разкриват благосъстояние на хром, което не подхожда на планувания състав на повърхността на Меркурий.
Преди време учени допускаха, че клас астероиди, наречени аубрити – от дребен астероид, паднал през 1836 година в Аубр, Франция, може да произлизат от мантията на Меркурий. Но въпросната група фрагменти не са химически съвместими с това, което астрономите знаят за повърхността на планетата, разяснява Райдър-Стокс.
Повечето от това, което се знае за повърхността и състава на Меркурий, идва от сондата MESSENGER на НАСА, която оцени състава на кората на планетата от орбита. И двата астероида от изследването, които Райдър-Стокс проучва с няколко разнообразни инструмента, съдържат оливин и пироксен – два минерала с ниско наличие на желязо, чието съществуване на Меркурий е доказано от MESSENGER.
Новият разбор разкрива и цялостна липса на желязо в пробите от галактическите скали, което е в сходство с догатките на учените за повърхността на планетата. Метеоритите обаче съдържат единствено минимални следи от плагиоклаз – минерал, за който се счита, че господства на повърхността на Меркурий, разяснява ScienceDirect.
Най-голямата неустановеност обаче е възрастта на метеоритите. „ Те са на към 4,5 милиарда години,а по-голямата част от повърхността на Меркурий е на към 4 милиарда години тоест има разлика от 500 млн. години “, показва Райдър-Стокс
Според него обаче тази разлика не е задоволителна, с цел да се изключи произходът от Меркурий, защото по начало данните от MESSENGER, които са били употребявани и за оценка на възрастта на повърхностния пласт на Меркурий, са с незадоволителна акуратност.
„ Тези оценки се базират на модели на кратери от удари, а не на безусловно датиране, и по тази причина може да не са изцяло точни “, отбелязва Райдър-Стокс. „ Това не значи, че двата астероида от Сахара не са положителни аналози за районни области на Меркурий или за ранната кора на планетата, която не е забележима на актуалната повърхнина. “
Наличието на по-модерните принадлежности като BepiColombo – сондата на Европейската галактическа организация, която ще стартира да изследва Меркурий при започване на 2027 година, може да отговори на дългогодишни въпроси за планетата, като да вземем за пример къде се е образувала и дали има вода на нея.
Наличието на материали, за които е доказано, че произлизат от други планети, оказва помощ на астрономите да схванат същността на градивните детайли на ранната Слънчева система, сподели Райдър-Стокс, а идентифицирането на фрагменти от Меркурий би било изключително значимо, защото задачата за събиране на проби от най-близката до Слънцето планета и връщането им на Земята би била извънредно сложна и скъпа.
Ключови улики за образуването на планетите
Според Шон Соломон, основен откривател на задачата MESSENGER на НАСА до Меркурий, двата астероида евентуално не произлизат от Меркурий. Соломон, старши теоретичен помощник в Колумбийския университет в Ню Йорк, не е взел участие в изследването, написа CNN.
Основната причина за подозренията му е несъответствието в възрастта на фрагментите и повърхността на планетата. Соломон обаче признава, че пробите имат научна стойност. „ Въпреки това, двата астероида имат доста геохимични характерности, общи с материалите от повърхността на Меркурий, в това число малко или никакво наличие на желязо и съществуването на минерали, богати на сяра. ”
„ Тези химически характерности са интерпретирани като индикация, че Меркурий се е образувал от материали, които са били доста по-химически редуцирани от тези,образували Земята и другите вътрешни планети. Възможно е останки от тези материали на Меркурий към момента да се намират измежду метеоритни тела някъде във вътрешната част на Слънчевата система. Вероятността тези два астероида да съдържат такива материали оправдава спомагателното изследване. “
Соломон отбелязва, че първоначално научната общественост не е приемала откриването на астероиди от Марс. Едва след тъкмо съвпадане сред химичния им състав и данни за повърхността на планетата, събрани от сондите „ Викинг “, откривателите са възприели концепцията.
След като се удостовери, че пробите са от галактическо тяло, те могат да дават значима информация за времето на основни геоложки процеси, историята на вътрешното размразяване на тялото и улики за образуването на планетите и ранните процеси в Слънчевата система.
„ Ще обсъдя откритията си с други учени от целия свят “, споделя Соломон. „ В момента не можем да потвърдим изрично, че те не са от Меркурий, тъй че до момента в който това не стане, мисля, че тези проби ще останат съществена тематика на диспути в планетарната научна общественост. “
Най-малко проучената и най-загадъчна от скалистите планети в Слънчевата система, Меркурий е толкоз покрай Слънцето, че проучването му е мъчно даже за сонди. Досега единствено два безпилотни галактически кораба са го посетили – Mariner 10, изстрелян през 1973 година, и MESSENGER, изстрелян през 2004 година Трети, BepiColombo, е на път и се чака да влезе в орбита към планетата в края на 2026 г, оповестява Европейската галактическа организация.
Учените знаят малко за геологията и състава на Меркурий и в никакъв случай не са съумели да изследват откъс от планетата, паднал на Земята като астероид. За сметка на това, в базата данни на Метеоритното общество – организация, която каталогизира всички известни астероиди, има над 1100 проби от Луната и Марс.
Тези 1100 астероида са се образували вследствие на конфликти с метеорити, като фрагментите са се отделили от повърхността на Луната и Марс и след пътешестване през космоса са достигнали Земята.
Не всяка планета е способна да изхвърля фрагменти от себе си към Земята по време на конфликти. Въпреки че Венера е по-близо до нас от Марс, по-голямата ѝ гравитация и гъста атмосфера може да попречат на този развой. Астрономите считат, че Меркурий би трябвало да е кадърен да генерира метеори.
„ Въз основа на количеството лунни и марсиански астероиди, динамичното моделиране демонстрира, че би трябвало да имаме към 10 фрагмента от Меркурий “, споделя Бен Райдър-Стокс, откривател в региона на ахондритни астероиди в Отворения университет на Обединеното кралство и водещ създател на изследване за метеоритите от Сахара, оповестено през юни в списанието Icarus.
„ Въпреки това, Меркурий е доста по-близо до Слънцето, тъй че всичко, което се изхвърля от Меркурий, би трябвало да избяга от гравитацията на му, с цел да стигне до нас. Динамично това е допустимо, просто е доста по-трудно. Досега никой не е разпознал с убеденост астероид от Меркурий “, споделя той, като добавя, че до момента нито една задача не е съумяла да донесе физически проби от планетата.
Ако двата астероида, открити през 2023 година – наречени Northwest Africa 15915 (NWA 15915) и Ksar Ghilane 022 (KG 022), бъдат доказани като произхождащи от Меркурий, това би асъдействало доста за разбирането на учените за планетата, твърди Райдър-Стокс. Но той и съавторите му предизвестяват за някои несъответствия сред тези галактически скали и това, което учените знаят за Меркурий.
Най-голямото разминаване е, че фрагментите наподобява са се образували към 500 млн. години по-рано от самата повърхнина на Меркурий. Според Райдър-Стокс обаче това изобретение може да се основава на неточни оценки, което прави окончателните заключения ненапълно невъзможни. „ Докато не върнем материал от Меркурий или не посетим повърхността, ще бъде доста мъчно да се потвърди с убеденост или да се опровергае меркурианският генезис на тези проби “.
Но има някои харастеристики на състава допускат, че метеоритите може да имат връзка с най-близката до Слънцето планета.
Възможен генезис от Меркурий
Това не е първият случай, в който астероиди се свързват с Меркурий. Предишният най-вероятен претендент е Northwest Africa (NWA) 7325, който съгласно наличната информация е открит в южната част на Мароко при започване на 2012 година
„ Той притегли доста внимание. Много хора се развълнуваха от него. “, споделя Райдър-Стокс. По-нататъшни разбори обаче разкриват благосъстояние на хром, което не подхожда на планувания състав на повърхността на Меркурий.
Преди време учени допускаха, че клас астероиди, наречени аубрити – от дребен астероид, паднал през 1836 година в Аубр, Франция, може да произлизат от мантията на Меркурий. Но въпросната група фрагменти не са химически съвместими с това, което астрономите знаят за повърхността на планетата, разяснява Райдър-Стокс.
Повечето от това, което се знае за повърхността и състава на Меркурий, идва от сондата MESSENGER на НАСА, която оцени състава на кората на планетата от орбита. И двата астероида от изследването, които Райдър-Стокс проучва с няколко разнообразни инструмента, съдържат оливин и пироксен – два минерала с ниско наличие на желязо, чието съществуване на Меркурий е доказано от MESSENGER.
Новият разбор разкрива и цялостна липса на желязо в пробите от галактическите скали, което е в сходство с догатките на учените за повърхността на планетата. Метеоритите обаче съдържат единствено минимални следи от плагиоклаз – минерал, за който се счита, че господства на повърхността на Меркурий, разяснява ScienceDirect.
Най-голямата неустановеност обаче е възрастта на метеоритите. „ Те са на към 4,5 милиарда години,а по-голямата част от повърхността на Меркурий е на към 4 милиарда години тоест има разлика от 500 млн. години “, показва Райдър-Стокс
Според него обаче тази разлика не е задоволителна, с цел да се изключи произходът от Меркурий, защото по начало данните от MESSENGER, които са били употребявани и за оценка на възрастта на повърхностния пласт на Меркурий, са с незадоволителна акуратност.
„ Тези оценки се базират на модели на кратери от удари, а не на безусловно датиране, и по тази причина може да не са изцяло точни “, отбелязва Райдър-Стокс. „ Това не значи, че двата астероида от Сахара не са положителни аналози за районни области на Меркурий или за ранната кора на планетата, която не е забележима на актуалната повърхнина. “
Наличието на по-модерните принадлежности като BepiColombo – сондата на Европейската галактическа организация, която ще стартира да изследва Меркурий при започване на 2027 година, може да отговори на дългогодишни въпроси за планетата, като да вземем за пример къде се е образувала и дали има вода на нея.
Наличието на материали, за които е доказано, че произлизат от други планети, оказва помощ на астрономите да схванат същността на градивните детайли на ранната Слънчева система, сподели Райдър-Стокс, а идентифицирането на фрагменти от Меркурий би било изключително значимо, защото задачата за събиране на проби от най-близката до Слънцето планета и връщането им на Земята би била извънредно сложна и скъпа.
Ключови улики за образуването на планетите
Според Шон Соломон, основен откривател на задачата MESSENGER на НАСА до Меркурий, двата астероида евентуално не произлизат от Меркурий. Соломон, старши теоретичен помощник в Колумбийския университет в Ню Йорк, не е взел участие в изследването, написа CNN.
Основната причина за подозренията му е несъответствието в възрастта на фрагментите и повърхността на планетата. Соломон обаче признава, че пробите имат научна стойност. „ Въпреки това, двата астероида имат доста геохимични характерности, общи с материалите от повърхността на Меркурий, в това число малко или никакво наличие на желязо и съществуването на минерали, богати на сяра. ”
„ Тези химически характерности са интерпретирани като индикация, че Меркурий се е образувал от материали, които са били доста по-химически редуцирани от тези,образували Земята и другите вътрешни планети. Възможно е останки от тези материали на Меркурий към момента да се намират измежду метеоритни тела някъде във вътрешната част на Слънчевата система. Вероятността тези два астероида да съдържат такива материали оправдава спомагателното изследване. “
Соломон отбелязва, че първоначално научната общественост не е приемала откриването на астероиди от Марс. Едва след тъкмо съвпадане сред химичния им състав и данни за повърхността на планетата, събрани от сондите „ Викинг “, откривателите са възприели концепцията.
След като се удостовери, че пробите са от галактическо тяло, те могат да дават значима информация за времето на основни геоложки процеси, историята на вътрешното размразяване на тялото и улики за образуването на планетите и ранните процеси в Слънчевата система.
„ Ще обсъдя откритията си с други учени от целия свят “, споделя Соломон. „ В момента не можем да потвърдим изрично, че те не са от Меркурий, тъй че до момента в който това не стане, мисля, че тези проби ще останат съществена тематика на диспути в планетарната научна общественост. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ