Част от водните запаси на Земята са със слънчев произход
Изследователи откриха ненадейно огромно количество водни молекули, генерирани от слънчевия вятър, в частици прахуляк, донесени на Земята със сондата " Хаябуса " от метеорита Итокава, заяви университетът " Къртин " на уеб страницата си.
Това насочва към отчасти безоблачен генезис на земните водни запаси.
" Традиционно се счита, че водата е пристигнала на Земята дружно с метеоритите, само че несъответствията в изотопния състав на земната и астероидната вода демонстрират, че нашата е имала най-малко още един източник. Открихме, че това може да се дължи на зърна галактически прахуляк, покрити с влага от безоблачен генезис ", твърди проф. Филип Бланд от екипа.
Повечето експерти мислят, че водата на Земята е резултат от продължителна астероидна или кометна бомбардировка. Макар и да са общоприети, и двете теории не могат да обяснят нито изотопния състав на водата на Земята, нито общото й количество на повърхността, предава Българска телеграфна агенция.
Професор Бланд и неговите сътрудници откриват първото физическо доказателство, че необикновеният изотопен състав на водата на Земята се дължи на нейния отчасти безоблачен генезис. Учените стигнат до това умозаключение по време на химическия и изотопен разбор на фрагменти от метеорита Итокава, доставени на Земята от японската сонда " Хаябуса " през 2010 година Те съдържат огромен брой прахови частици, паднали върху повърхността на дребното небесно тяло от намерено пространство.
Учените изследват състава на горния пласт на галактическите прахови гранули, интензивно взаимодействали със слънчевия вятър. Така откриват задоволително огромен брой водни молекули в този пласт материя, чийто дял се оказва по-висок, в сравнение с в множеството земни скали. В същото време изотопният им състав е доста непосредствен до присъщия за влагата, извлечена от дълбоките скали на земната тога, напълно друга в това отношение от скалите на античните астероидни хондрити.
Според планетарните учени такива прахови частици са паднали върху античната Земя в огромни количества дружно с метеорити и комети, а съотношението на водата в тях е трябвало да бъде доста по-високо от днешното.
Същото изобретение, съгласно професор Бланд и неговите сътрудници, демонстрира опцията за добиване на огромни количества вода от прахуляк на повърхността на Луната и други безвъздушни небесни тела за произвеждане на гориво и запаси. Това би опростило доста построяването на бази там.
Това насочва към отчасти безоблачен генезис на земните водни запаси.
" Традиционно се счита, че водата е пристигнала на Земята дружно с метеоритите, само че несъответствията в изотопния състав на земната и астероидната вода демонстрират, че нашата е имала най-малко още един източник. Открихме, че това може да се дължи на зърна галактически прахуляк, покрити с влага от безоблачен генезис ", твърди проф. Филип Бланд от екипа.
Повечето експерти мислят, че водата на Земята е резултат от продължителна астероидна или кометна бомбардировка. Макар и да са общоприети, и двете теории не могат да обяснят нито изотопния състав на водата на Земята, нито общото й количество на повърхността, предава Българска телеграфна агенция.
Професор Бланд и неговите сътрудници откриват първото физическо доказателство, че необикновеният изотопен състав на водата на Земята се дължи на нейния отчасти безоблачен генезис. Учените стигнат до това умозаключение по време на химическия и изотопен разбор на фрагменти от метеорита Итокава, доставени на Земята от японската сонда " Хаябуса " през 2010 година Те съдържат огромен брой прахови частици, паднали върху повърхността на дребното небесно тяло от намерено пространство.
Учените изследват състава на горния пласт на галактическите прахови гранули, интензивно взаимодействали със слънчевия вятър. Така откриват задоволително огромен брой водни молекули в този пласт материя, чийто дял се оказва по-висок, в сравнение с в множеството земни скали. В същото време изотопният им състав е доста непосредствен до присъщия за влагата, извлечена от дълбоките скали на земната тога, напълно друга в това отношение от скалите на античните астероидни хондрити.
Според планетарните учени такива прахови частици са паднали върху античната Земя в огромни количества дружно с метеорити и комети, а съотношението на водата в тях е трябвало да бъде доста по-високо от днешното.
Същото изобретение, съгласно професор Бланд и неговите сътрудници, демонстрира опцията за добиване на огромни количества вода от прахуляк на повърхността на Луната и други безвъздушни небесни тела за произвеждане на гориво и запаси. Това би опростило доста построяването на бази там.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ