Създаден е първият „микровълнов мозък“ върху чипа за безжични изчисления
Изследователи от Съединени американски щати са създали микрочип с ниска консумация на сила, който са нарекли „ микровълнов мозък “ – първият процесор, кадърен да обработва както свръхбързи данни, по този начин и безжични информационни сигнали благодарение на микровълни. Невронната мрежа, която е изцяло интегрирана в силициевия микрочип, прави калкулации в действително време и е подобаваща за задания като декодиране на радиосигнали, разкриване на радиосигнали и обработка на цифрови данни, като в същото време употребява по-малко от 200 миливата сила.
„ Микровълновият мозък “, основан от инженери от университета „ Корнел “, употребява свръхвисокочестотна аналогова физика вместо цифрови решения за калкулации в действително време. Дизайнът на невронната мрежа заобикаля обичайните тесни места в обработката, като реализира висока акуратност без непотребните схеми и потреблението на сила, присъщи на цифровите системи, написа Science Daily.
Тази дарба произтича от обстоятелството, че чипът е невронна мрежа – компютърна система, моделирана по метода, по който работи мозъкът – и употребява взаимосвързани режими, които се генерират в настройваеми вълноводи. Това разрешава на устройството да разпознава модели и да се учи от данните. Но за разлика от обичайните невронни мрежи, които разчитат на цифрови интервенции и указания малко по малко, тази мрежа употребява аналоговото, нелинейно държание на микровълните, което ѝ разрешава да обработва потоците от данни на десетки гигахерци – доста по-бързо от множеството цифрови устройства.
Чипът може да извършва логичен интервенции на ниско равнище, както и комплицирани задания, като да вземем за пример идентифициране на последователности от битове или броене на двоични стойности във високоскоростни данни. Той реализира акуратност от 88% при задания за подредба на вида на безжичния сигнал, което е сравнимо с това на цифровите невронни мрежи, само че потреблението на сила и размерът му са доста по-малки.
„ В обичайните цифрови системи, когато дилемите стават по-сложни, за поддържане на точността са нужни повече схеми, повече сила и повече корекции на грешките “, съобщи Бал Говинд, водещ създател на проучването. – Но с нашия вероятностен метод можем да поддържаме висока акуратност както при простите, по този начин и при комплицираните калкулации, без да се постановат спомагателни разноски. “
Според откривателите изключителната сензитивност на чипа към входните данни го прави съвършен за хардуерно основани приложения за сигурност, като да вземем за пример безжичното разкриване на аномалии в голям брой микровълнови честотни ленти.
Въпреки че чипът към момента е във фаза на тестване, откривателите са уверени във опцията за мащабиране на неговата архитектура. Те имат намерение да подобрят точността му и да го интегрират в съществуващите микровълнови и цифрови платформи за обработка на данни.
