Microsoft обяви професиите, които AI ще убие
Изследователи от Microsoft дефинираха кои точно специалности са най-уязвими пред вълната на автоматизация посредством генеративен изкуствен интелект – системи като ChatGPT, Bing Copilot и други езикови модели.
Резултатите са изключително обезкуражаващи за представителите на така наречен интелектуален труд. Анализът се основава на над 200 000 анонимизирани потребителски разговора с Bing Copilot, авансово изчистени от персонални данни. Учените изследват естеството на поръчките и методите, по които изкуственият разсъдък се оправя с тях. Така те основават така наречен „ Индекс на употреба на AI “ – метрика, която мери до каква степен интензивно и сполучливо технологията към този момент се употребява в разнообразни професионални сфери.
Най-голяма накърнимост демонстрират специалности, свързани с предаване на информация, консултиране, писане, преподаване и превод. Сред най-застрашените са писатели, историци, преводачи, създатели, лингвисти, експерти по продажби и обслужване на клиенти.
За разлика от тях, специалности, които изискват физически старания и двигателни умения – като машинни оператори, домакини, масажисти, лодкари и миячи на съдове – са изложени на надалеч по-нисък риск.
Изводът е абсурден: колкото по-високоплатена и когнитивно натоварваща е една специалност, толкоз по-голям е шансът тя да бъде отчасти или напълно изместена от изкуствен интелект.
Изследователите обаче прецизират, че даже и в най-уязвимите специалности, невронните мрежи не могат да поемат всички задания.
Технологията към момента не е способна да обхване цялостната трудност на действителната работа, изключително когато тя включва подтекст, нравственос, междуличностни умения и взимане на решения в условия на неустановеност.
Важно е също, че резултатите не би трябвало да се одобряват като директна прогноза за всеобщи съкращения или спад в заплатите.
Въздействието на AI върху стопанската система е комплицирано и от време на време контраинтуитивно.
Като образец се показват банкоматите – въпреки да автоматизират основни функционалности на банковите касиери, броят на банковите чиновници в последна сметка се усилва. Причината? Откриването на нови клонове става по-евтино, а работата на касиерите се пренасочва към по-комплексно обслужване, вместо рутинни транзакции.
Авторите на проучването също по този начин акцентират, че Microsoft е водещ вложител в развиването на AI, което неизбежно слага въпрос за евентуален спор на ползи. В този смисъл интерпретацията на данните може да е оцветена в интерес на по-позитивна визия за технологиите.
Те прецизират, че „ Индексът на употреба “ отразява моментната картина. Той не предсказва бъдещето, нито пък регистрира цялостния подтекст на специалностите. Възможно е някои аспекти на работата да не са регистрирани въобще, изключително в случай че те не участват в текстовите поръчки към Bing Copilot.
Особено забавен е фактът, че някои от най-уязвимите специалности съгласно проучването – като историци, политолози и писатели – изискват не просто познания, а дарба за работа с двусмислена, фрагментирана информация, вътрешен глас и контекстуално мислене. Това към момента остава отвън обсега даже на най-напредналите AI модели. Те могат да звучат решително, само че постоянно „ халюцинират “ – т.е. генерират изцяло измислена, само че разумно звучаща информация.
И въпреки софтуерните колоси да се стараят да успокоят публичното мнение, тревожните сигнали зачестяват.
Наскоро Сам Алтман – основният изпълнителен шеф на OpenAI – призна, че някои специалности ще изчезнат изцяло, като уточни обслужването на клиенти като една от най-уязвимите сфери.
Ръководителят на консултантската компания Elijah Clark & Associates даже съобщи намерено, че към този момент е уволнил чиновници, заменяйки ги с AI.
Привържениците на софтуерния оптимизъм обаче упорстват, че на мястото на изчезващите специалности ще се появят нови. И въпреки това да е допустимо, все още има малко съответни образци за огромна промяна, която към този момент се е случила.
Проучването на Microsoft предлага потребна моментна фотография на действителната приложимост на AI – само че никой към момента не може с решителност да каже по какъв начин тъкмо ще се промени пазарът на труда през идващите години.
Едно обаче е несъмнено: епохата, в която единствено нискоквалифицираният труд е заплашен от автоматизация, към този момент е минало.
Сега на прицел е умственият труд.
Резултатите са изключително обезкуражаващи за представителите на така наречен интелектуален труд. Анализът се основава на над 200 000 анонимизирани потребителски разговора с Bing Copilot, авансово изчистени от персонални данни. Учените изследват естеството на поръчките и методите, по които изкуственият разсъдък се оправя с тях. Така те основават така наречен „ Индекс на употреба на AI “ – метрика, която мери до каква степен интензивно и сполучливо технологията към този момент се употребява в разнообразни професионални сфери.
Най-голяма накърнимост демонстрират специалности, свързани с предаване на информация, консултиране, писане, преподаване и превод. Сред най-застрашените са писатели, историци, преводачи, създатели, лингвисти, експерти по продажби и обслужване на клиенти.
За разлика от тях, специалности, които изискват физически старания и двигателни умения – като машинни оператори, домакини, масажисти, лодкари и миячи на съдове – са изложени на надалеч по-нисък риск.
Изводът е абсурден: колкото по-високоплатена и когнитивно натоварваща е една специалност, толкоз по-голям е шансът тя да бъде отчасти или напълно изместена от изкуствен интелект.
Изследователите обаче прецизират, че даже и в най-уязвимите специалности, невронните мрежи не могат да поемат всички задания.
Технологията към момента не е способна да обхване цялостната трудност на действителната работа, изключително когато тя включва подтекст, нравственос, междуличностни умения и взимане на решения в условия на неустановеност.
Важно е също, че резултатите не би трябвало да се одобряват като директна прогноза за всеобщи съкращения или спад в заплатите.
Въздействието на AI върху стопанската система е комплицирано и от време на време контраинтуитивно.
Като образец се показват банкоматите – въпреки да автоматизират основни функционалности на банковите касиери, броят на банковите чиновници в последна сметка се усилва. Причината? Откриването на нови клонове става по-евтино, а работата на касиерите се пренасочва към по-комплексно обслужване, вместо рутинни транзакции.
Авторите на проучването също по този начин акцентират, че Microsoft е водещ вложител в развиването на AI, което неизбежно слага въпрос за евентуален спор на ползи. В този смисъл интерпретацията на данните може да е оцветена в интерес на по-позитивна визия за технологиите.
Те прецизират, че „ Индексът на употреба “ отразява моментната картина. Той не предсказва бъдещето, нито пък регистрира цялостния подтекст на специалностите. Възможно е някои аспекти на работата да не са регистрирани въобще, изключително в случай че те не участват в текстовите поръчки към Bing Copilot.
Особено забавен е фактът, че някои от най-уязвимите специалности съгласно проучването – като историци, политолози и писатели – изискват не просто познания, а дарба за работа с двусмислена, фрагментирана информация, вътрешен глас и контекстуално мислене. Това към момента остава отвън обсега даже на най-напредналите AI модели. Те могат да звучат решително, само че постоянно „ халюцинират “ – т.е. генерират изцяло измислена, само че разумно звучаща информация.
И въпреки софтуерните колоси да се стараят да успокоят публичното мнение, тревожните сигнали зачестяват.
Наскоро Сам Алтман – основният изпълнителен шеф на OpenAI – призна, че някои специалности ще изчезнат изцяло, като уточни обслужването на клиенти като една от най-уязвимите сфери.
Ръководителят на консултантската компания Elijah Clark & Associates даже съобщи намерено, че към този момент е уволнил чиновници, заменяйки ги с AI.
Привържениците на софтуерния оптимизъм обаче упорстват, че на мястото на изчезващите специалности ще се появят нови. И въпреки това да е допустимо, все още има малко съответни образци за огромна промяна, която към този момент се е случила.
Проучването на Microsoft предлага потребна моментна фотография на действителната приложимост на AI – само че никой към момента не може с решителност да каже по какъв начин тъкмо ще се промени пазарът на труда през идващите години.
Едно обаче е несъмнено: епохата, в която единствено нискоквалифицираният труд е заплашен от автоматизация, към този момент е минало.
Сега на прицел е умственият труд.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ