Изследователи от Харвард и Университета на Северна Каролина в Чапел

Изследователи от Харвард и Университета на Северна Каролина в Чапел Хил решили да ревизират по какъв начин възприемаме самохвалството, скрито с подправена невзискателност, и да сравнят чувството с това, което изпитваме, когато някой се хвали намерено или се оплаква.

Резултатите са оповестени в Journal of Personality and Social Psychology. Те демонстрират, че когато се опитваме да се похвалим, само че го вършим, сякаш изтъквайки своя позитивна линия като негативна, това нервира близките доста повече, в сравнение с в случай че просто намерено се похвалим.

Учените открили, че прикритото фукане е доста публикувано и евентуално всеки от нас го прави, най-малко в избрана степен. По време на проучването били интервюирани 646 души и 70% от тях можели да си спомнят неотдавнашен случай на подобен вид фукане.

Около 60% от прикритите самохвалци наподобява се осланяли на подправено недоволство като: " Ох, омръзна ми да хапвам и да не качвам нито кг от горната страна. " Други предпочитали да завоалират хвалбата в престорена невзискателност: " Защо постоянно на мен разпореждат най-отговорните задания? "

Изследователите стигнали и до извода, че хората гледат с по-добро око на тези, които се хвалят намерено, в сравнение с прикритите самохвалци, които дразнели повече даже от мрънкащите.

Това е по този начин, тъй като основен фактор за това да бъдем харесвани и да ни се доверяват е искреността (която, несъмнено, не минава границите на положителното образование и отношение към околните).

Затова, в случай че желаете да разкажете за насладата си от нещо на другите, направете го с намерено сърце и откровеност - може би по този начин и те ще я споделят с вас. /lifestyle.bg