Стресът в работата ни кара да говорим по-бързо и по-силно
Изследователи от Германия са открили, че напрегнатият ден в службата води до промени в гласа, написа " Дейли мейл ", базирайки се на обява в сп. " Сайколоджикъл сайънс ", представени от Българска телеграфна агенция.
За задачите на изследването създателите му от университета на Саарланд са анализирали записи на диалози, извършени вечерно време. Резултатите демонстрират, че след напрегната работа хората приказват по-бързо и по-силно.
Изследването е обхванало 111 души на възраст сред 19 и 59 години. Участниците е трябвало в продължение на една седмица да правят оценка какъв брой сложен е бил работният им ден и да записват вечерните си диалози.
Изследователите изясняват, че стресът задейства симпатиковата нервна система, което води до производството на хормони като кортизол и адреналин. Това от своя страна провокира бронходилатация - отваряне на дихателните пътища и учестяване на дишането, което може да увеличи интензивността или силата на гласа и скоростта на говора.
Учените се надяват, че откритието им може да се употребява, с цел да помогне на хората да наблюдават всекидневните си равнища на стрес, с цел да ги управляват по-добре. Според тях записите на гласа биха били справедлив индикатор, който не зависи от това дали човек е забелязал какъв брой е уплашен.
" Като се има поради, че стресът е универсална причина за здравословни проблеми, технологията може да помогне за ранното му разкриване, което да докара до възстановяване на благосъстоянието на хората ", споделят в умозаключение откривателите.
За задачите на изследването създателите му от университета на Саарланд са анализирали записи на диалози, извършени вечерно време. Резултатите демонстрират, че след напрегната работа хората приказват по-бързо и по-силно.
Изследването е обхванало 111 души на възраст сред 19 и 59 години. Участниците е трябвало в продължение на една седмица да правят оценка какъв брой сложен е бил работният им ден и да записват вечерните си диалози.
Изследователите изясняват, че стресът задейства симпатиковата нервна система, което води до производството на хормони като кортизол и адреналин. Това от своя страна провокира бронходилатация - отваряне на дихателните пътища и учестяване на дишането, което може да увеличи интензивността или силата на гласа и скоростта на говора.
Учените се надяват, че откритието им може да се употребява, с цел да помогне на хората да наблюдават всекидневните си равнища на стрес, с цел да ги управляват по-добре. Според тях записите на гласа биха били справедлив индикатор, който не зависи от това дали човек е забелязал какъв брой е уплашен.
" Като се има поради, че стресът е универсална причина за здравословни проблеми, технологията може да помогне за ранното му разкриване, което да докара до възстановяване на благосъстоянието на хората ", споделят в умозаключение откривателите.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ