Разбират ли кучетата какво знаят и какво не знаят?
Изследователи потвърдиха, че кучетата имат някои „ метакогнитивни “ качества – т.е. те са наясно по кое време нямат задоволително информация, с цел да решат даден проблем и би трябвало интензивно да търсят повече информация. Учените са основали тест, в който кучетата би трябвало да намерят премия зад една от две огради. Станало ясно, че кучетата са търсили спомагателна информация доста по-често, когато не са видели къде е скрита премията.
В сферата на сравнителната логика на психиката, откривателите учат държанието на животни, с цел да научат за еволюцията на другите им черти. В лабораторията DogStudies на Института за човешката история „ Макс Планк “, ръководителят на плана Юлиан Брауер изследва кучета, с цел да направи тези съпоставения.
В скорошна обява в списание Learning & Behavior Брауер и сътрудника му Джулия Белгер от Института за човешки когнитивни и мозъчни науки „ Макс Планк “ изследват дали кучетата имат метакогнитивни качества, които – от време на време се разказват като дарба да „ знаят какво знаят “ и по-специално дали са наясно с каква информация разполагат и дали се нуждаят от повече информация с цел да реализиран дадена цел.
За да тестват това, откривателите са създали опит, включващ две V-образни огради. Награда, храна или играчка, е била сложена от един откривател зад една от двете огради, до момента в който другият е държал кучето. В някои случаи кучето е можело да види къде е сложена премията, до момента в който при други – не. След това откривателите са анализирали какъв брой постоянно кучетата поглеждали през дупка в оградата, преди да изберат алтернатива. Въпросът е дали, както шимпанзетата и хората, кучето ще „ ревизира “ през отвора, когато не е видяло къде е премията. Това демонстрира, че кучето е наясно, че не знае къде е премията – метакогнитивна дарба – и ще се опита да получи повече информация, преди да избере една от двете огради.
Някои откриватели настояват, че кучетата могат да търсят спомагателна информация единствено като рутинно инстинктивно държание, а не като резултат от метакогнитивен развой. За да ревизират това, Брауер и Белгер изпитват кучетата с по този начин наречения „ паспортен резултат “, разказан в началото от откривателя Джоузеф Кол. Когато хората търсят нещо доста значимо, да вземем за пример паспорт, те ще се занимават с това по-активно, а по-късно ще го ревизират по-често, в сравнение с в случай че търсят нещо по-малко значимо.
Големите маймуни демонстрират същото държание – те ще отделят повече време с цел да търсят храна с по-висока стойност за тях. Така Брауер и Белгер ревизират дали кучетата търсят храна с висока или ниска стойност, с цел да ревизират дали кучетата също имат търсената еластичност, показана при „ паспортния резултат “. Те тествали дали има разлика за кучето, когато би трябвало да търси играчка или храна. Открили, че кучетата „ ревизират “ по-често, когато не знаят къде е скрита премията и не са видели къде е била сложена.
„ Тези резултати демонстрират, че кучетата са склонни интензивно да търсят спомагателна информация, когато знаят, че не знаят нещо, “ изяснява Белгър. „ Фактът, че кучетата ревизират повече, когато не са знаели за местонахождението на премията, може да подскаже, че кучетата имат метакогнитивни качества, защото те дават отговор на едно от догатките, че знаят какво знаят или не знаят. “
Проверката обаче не постоянно правила кучетата доста по-успешни. В първия вид, с храна или играчка като премия, когато кучетата ревизират, те са били по-често сполучливи, в сравнение с когато не са ревизирали. Във втората разновидност обаче, с премията за храна с висока стойност или с ниска стойност, даже и когато кучетата са проверявали, те са бъркали по-често, в сравнение с може да се чака въз основа на случайността. Изследователите считат, че това може да се дължи на обстоятелството, че кучетата се развълнуват толкоз доста от намирането на премията, че не могат да се спрат да се приближават до най-близката ограда, даже когато са видели, че премията евентуално не е там.
Освен това, кучетата ревизират по-често за играчката, в сравнение с за храната в първата разновидност, което допуска, че те демонстрират еластичност при търсенето и нямат просто рутинно държание. Въпреки това, те не ревизират по-често за храната с висока стойност във втората разновидност, въпреки да са я търсили по-бързо. Като цяло откривателите стигат до извода, че кучетата, въпреки да демонстрират известна степен на еластичност при търсене, не са толкоз гъвкави, колкото приматите.
В трета разновидност на теста кучетата постоянно са можели да видят къде е сложена премията за храна, само че са били обект на закъснение от 5 секунди до 2 минути преди да им бъде позволено да получат премията. Интересното е, че кучетата не ревизират по-често когато разполагат с по-дълго време. „ Възможно е това да се дължи на „ таванния резултат „, защото кучетата като цяло са избрали вярната ограда в 93% от случаите при този вид, тъй че натискът за търсене на спомагателна информация е бил невисок “, допуска Белгър.
И въпреки всичко, имат ли кучетата метакогнитивни качества?
Резултатите не разрешават на откривателите да кажат изрично дали кучетата имат метакогнитивно познание, макар че демонстрират някакви доказателства за това.
„ За хората видяното има значимо значение за събиране на информация. В този случай с кучетата, опитът ни се основаваше на действието „ инспекция „, разчитаща на зрението, само че кучетата евентуално използваха и мириса при инспекция през дупката на оградата. Разбира се, обонянието е доста значимо за кучетата и можем да забележим, че те го употребяват „, споделя Брауер. „ В бъдеще бихме желали да разработим опит, в който да изследваме при какви условия кучетата вземат решение да употребяват чувството за миризма против зрението, което може да ни даде спомагателна информация за техните качества за търсене на информация “, споделя ученият.
