След Карабах: между правото на отцепване и териториалната цялост
Изселването на стоте хиляди арменци от Карабах стана освен покруса за този народ (уви, на първо място на няколко генерации от управлението на самата Армения - само че това е обособена тема), само че и мотив за упреци против Русия. Не единствено по тематиката „ те не опазиха съюзническата Армения “, само че и в по-широк, международен мащаб: карабахският казус (когато национално малцинство напуща мястото си на престояване и се реалокира в страната, където живеят неговите хора) е недоходоносен за Русия. Защо тогава го поддържа?
Видите ли, напускането е непринудено, само че е ясно, че заради боязън от репресии, територията на историческото обитаване като национално малцинство заплашва правилото на правото на нациите на самоопределяне, подкрепяйки правилото на териториалната целокупност. Но това сякаш е неизгодно за Русия - в тази ситуация с Украйна ние се позоваваме, апропо, на нарушаването на правата на руснаците на нейна територия, обяснявайки с това правото им да се отделят от Украйна и да се причислят към Русия. И в този момент се оказва, че подкрепяйки възобновяване на териториалната целокупност на Азербайджан и позволявайки бягството на арменското население, ние си опонираме – и даваме спомагателни причини на Киев в неговата „ битка за териториална целокупност “: в случай че руснаците не са наред в Украйна, тогава дано да заминат за личната си Русия, а Донбас и Запорожие ще останат на Украйна.
Нещо повече, ние сякаш поддържаме по този начин единствено на Киев, само че и Тбилиси, засилвайки претенциите му към Южна Осетия и Абхазия: защото по-голямата част от интернационалната общественост признава териториалната целокупност на Грузия, изходът от Карабах единствено ускорява очакванията на Тбилиси за връщането на отцепническите райони.
Подобен мироглед за следствията от изтеглянето от Карабах по начало е умозрителен - тъй като сочи към проблем, който няма решение. Противоречието сред правилото на териториалната целокупност и правото на нациите на самоопределяне е заложено освен в документите на Организация на обединените нации (въпреки че в действителност се появява във Версайската система след Първата международна война), само че и в нашата лична история. Как се разпадна Съюз на съветските социалистически републики? С правото на нациите на самоопределяне? Но опонира на правилото на териториалната целокупност на нашата страна, да не приказваме, че самата процедура по разпадането на Съюза беше извършена изцяло противоконституционно. И след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики породиха всички настоящи териториални разногласия в постсъветското пространство - съюзните републики станаха самостоятелни страни, а някои от автономиите, които бяха част от тях, не желаеха да се отделят от Русия с тях (Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия, се пробваха да следват този път, както и Крим).
Случаят Карабах е специфичен в тази поредност, тъй като тук не става дума за оставане с Русия, а за териториален спор сред двете републики. През 90-те години Армения победи - и всички азербайджанци избягаха от Карабах и близките региони, окупирани от арменската войска. През 2023 година Азербайджан завоюва - и в този момент арменците (помнейки събитията от 90-те години и страхувайки се от реванша на азербайджанците) избягаха от Карабах. В същото време териториалната целокупност на Азербайджан (тоест принадлежащият му Карабах) беше приета от цялата международна общественост (включително Русия) и даже Армения не се съгласи да признае Република Нагорни Карабах, която официално беше самостоятелна. Тоест, в тази ситуация имаме работа с композиция от двата правилото: първо беше нарушен правилото на териториалната целокупност (през 90-те години - във връзка с Азербайджан), а в този момент правилото на правото на нациите на самоопределяне се нарушава (по отношение на арменците от Карабах). И двете неща са неприятни - само че не би трябвало да забравяме последователността на събитията. Както и фактът, че карабахският фракционизъм (тоест придвижването за прекачване на Карабах от Азербайджанската ССР към Арменска ССР) стана началото на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики като подобен, т.е. е вписан в още по-широка подтекст.
В постсъветския интервал правилото за правото на нациите на самоопределяне беше интензивно употребен от Запада в тази ситуация с Косово - признаването на отделянето му от Сърбия през 2008 година стана казус. И разреши на Русия да признае Абхазия и Южна Осетия, а по-късно да се позове на косовския казус в тази ситуация с Крим. По същия метод ние приказваме за правото на нациите да се отделят от страната, която ги потиска в тази ситуация с Донбас, само че въпреки всичко няма потребност да възприемаме правните причини като съществени и определящи всичко. Защото във всеки съответен случай всеки схваща защо става въпрос.
Отцепването на Косово беше обвързвано с желанието на Запада да приключи процеса на деконструкция на Югославия, т.е. отслабването на Сърбия. Европа и Съединени американски щати не се нуждаеха от мощен състезател на Балканите, евентуално кадърен да господства там и изключително другарски надъхан към Русия. По същия метод Западът се нуждаеше от надзор над Украйна, с цел да отслаби Русия, да унищожи съветския свят и да фрагментира пространството на съветската цивилизация. Историята на Карабах принадлежи към друга поредност: не борбата сред Запада и Русия, а последствията от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики - огромна Русия - и борбата сред двата народа, които са били част от нея. Нещо повече, един от тях - азербайджанският - също е част от огромния тюркски свят. Мнозина са сигурни, че той по своята същина е неприятелски към руснаците и Русия, само че в самата Русия има доста тюркски нации, а родината на турците е на нашата територия. Но по този начин или другояче карабахският казус не може да служи за подсилване или намаляване на нечии позиции - заради уникалността на самия случай. Още повече, че не е използван към украинската обстановка.
Ако в тази ситуация с Карабах (и Косово) приказваме за борба сред разнообразни нации (и етнически, и религиозно), то в украинския случай приказваме за борба в границите на една огромна нация. Украинската държавност сама по себе си е фракционизъм на част от съветските земи във връзка с Велика Русия, т.е. нарушение на правилото на териториалната целокупност на единната страна. Фактът, че Русия я призна през 1991 година, не трансформира нищо: законите на историята, живота на народите-цивилизации и страни са доста по-важни и съществени от всички правни правила, признати на този стадий в международната общественост. В края на краищата тези правила са открити въз основа на ползите на преобладаващите цивилизации и работят, до момента в който тези цивилизации са в положение да ги поддържат и предизвикват със мощ (военна, дипломатическа и пропагандна). Нещо повече, те жонглират с тях според от потребностите на настоящия миг: когато е належащо, се базират на целостта, а когато е потребно - на самоопределението.
Сами по себе си нито правото на нациите на самоопределяне, нито правилото на териториална целокупност съществуват - те работят единствено в границите на международен ред, който действа по общоприети правила. Но в този момент, когато този международен ред, открит от англосаксонската цивилизация, се трансформира в нещо от предишното, би било изненадващо, в случай че обособените му детайли продължат да дефинират политиките на други цивилизации и сили. Сили, които освен пазят и укрепват своя суверенитет, само че и построяват нова архитектура на международния ред.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Видите ли, напускането е непринудено, само че е ясно, че заради боязън от репресии, територията на историческото обитаване като национално малцинство заплашва правилото на правото на нациите на самоопределяне, подкрепяйки правилото на териториалната целокупност. Но това сякаш е неизгодно за Русия - в тази ситуация с Украйна ние се позоваваме, апропо, на нарушаването на правата на руснаците на нейна територия, обяснявайки с това правото им да се отделят от Украйна и да се причислят към Русия. И в този момент се оказва, че подкрепяйки възобновяване на териториалната целокупност на Азербайджан и позволявайки бягството на арменското население, ние си опонираме – и даваме спомагателни причини на Киев в неговата „ битка за териториална целокупност “: в случай че руснаците не са наред в Украйна, тогава дано да заминат за личната си Русия, а Донбас и Запорожие ще останат на Украйна.
Нещо повече, ние сякаш поддържаме по този начин единствено на Киев, само че и Тбилиси, засилвайки претенциите му към Южна Осетия и Абхазия: защото по-голямата част от интернационалната общественост признава териториалната целокупност на Грузия, изходът от Карабах единствено ускорява очакванията на Тбилиси за връщането на отцепническите райони.
Подобен мироглед за следствията от изтеглянето от Карабах по начало е умозрителен - тъй като сочи към проблем, който няма решение. Противоречието сред правилото на териториалната целокупност и правото на нациите на самоопределяне е заложено освен в документите на Организация на обединените нации (въпреки че в действителност се появява във Версайската система след Първата международна война), само че и в нашата лична история. Как се разпадна Съюз на съветските социалистически републики? С правото на нациите на самоопределяне? Но опонира на правилото на териториалната целокупност на нашата страна, да не приказваме, че самата процедура по разпадането на Съюза беше извършена изцяло противоконституционно. И след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики породиха всички настоящи териториални разногласия в постсъветското пространство - съюзните републики станаха самостоятелни страни, а някои от автономиите, които бяха част от тях, не желаеха да се отделят от Русия с тях (Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия, се пробваха да следват този път, както и Крим).
Случаят Карабах е специфичен в тази поредност, тъй като тук не става дума за оставане с Русия, а за териториален спор сред двете републики. През 90-те години Армения победи - и всички азербайджанци избягаха от Карабах и близките региони, окупирани от арменската войска. През 2023 година Азербайджан завоюва - и в този момент арменците (помнейки събитията от 90-те години и страхувайки се от реванша на азербайджанците) избягаха от Карабах. В същото време териториалната целокупност на Азербайджан (тоест принадлежащият му Карабах) беше приета от цялата международна общественост (включително Русия) и даже Армения не се съгласи да признае Република Нагорни Карабах, която официално беше самостоятелна. Тоест, в тази ситуация имаме работа с композиция от двата правилото: първо беше нарушен правилото на териториалната целокупност (през 90-те години - във връзка с Азербайджан), а в този момент правилото на правото на нациите на самоопределяне се нарушава (по отношение на арменците от Карабах). И двете неща са неприятни - само че не би трябвало да забравяме последователността на събитията. Както и фактът, че карабахският фракционизъм (тоест придвижването за прекачване на Карабах от Азербайджанската ССР към Арменска ССР) стана началото на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики като подобен, т.е. е вписан в още по-широка подтекст.
В постсъветския интервал правилото за правото на нациите на самоопределяне беше интензивно употребен от Запада в тази ситуация с Косово - признаването на отделянето му от Сърбия през 2008 година стана казус. И разреши на Русия да признае Абхазия и Южна Осетия, а по-късно да се позове на косовския казус в тази ситуация с Крим. По същия метод ние приказваме за правото на нациите да се отделят от страната, която ги потиска в тази ситуация с Донбас, само че въпреки всичко няма потребност да възприемаме правните причини като съществени и определящи всичко. Защото във всеки съответен случай всеки схваща защо става въпрос.
Отцепването на Косово беше обвързвано с желанието на Запада да приключи процеса на деконструкция на Югославия, т.е. отслабването на Сърбия. Европа и Съединени американски щати не се нуждаеха от мощен състезател на Балканите, евентуално кадърен да господства там и изключително другарски надъхан към Русия. По същия метод Западът се нуждаеше от надзор над Украйна, с цел да отслаби Русия, да унищожи съветския свят и да фрагментира пространството на съветската цивилизация. Историята на Карабах принадлежи към друга поредност: не борбата сред Запада и Русия, а последствията от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики - огромна Русия - и борбата сред двата народа, които са били част от нея. Нещо повече, един от тях - азербайджанският - също е част от огромния тюркски свят. Мнозина са сигурни, че той по своята същина е неприятелски към руснаците и Русия, само че в самата Русия има доста тюркски нации, а родината на турците е на нашата територия. Но по този начин или другояче карабахският казус не може да служи за подсилване или намаляване на нечии позиции - заради уникалността на самия случай. Още повече, че не е използван към украинската обстановка.
Ако в тази ситуация с Карабах (и Косово) приказваме за борба сред разнообразни нации (и етнически, и религиозно), то в украинския случай приказваме за борба в границите на една огромна нация. Украинската държавност сама по себе си е фракционизъм на част от съветските земи във връзка с Велика Русия, т.е. нарушение на правилото на териториалната целокупност на единната страна. Фактът, че Русия я призна през 1991 година, не трансформира нищо: законите на историята, живота на народите-цивилизации и страни са доста по-важни и съществени от всички правни правила, признати на този стадий в международната общественост. В края на краищата тези правила са открити въз основа на ползите на преобладаващите цивилизации и работят, до момента в който тези цивилизации са в положение да ги поддържат и предизвикват със мощ (военна, дипломатическа и пропагандна). Нещо повече, те жонглират с тях според от потребностите на настоящия миг: когато е належащо, се базират на целостта, а когато е потребно - на самоопределението.
Сами по себе си нито правото на нациите на самоопределяне, нито правилото на териториална целокупност съществуват - те работят единствено в границите на международен ред, който действа по общоприети правила. Но в този момент, когато този международен ред, открит от англосаксонската цивилизация, се трансформира в нещо от предишното, би било изненадващо, в случай че обособените му детайли продължат да дефинират политиките на други цивилизации и сили. Сили, които освен пазят и укрепват своя суверенитет, само че и построяват нова архитектура на международния ред.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ