Изложба в Помпей разказва историята на изригването на вулкана Везувий
Изригването на вулкана Везувий през 79 година сл. Хр., което убива хиляди хора и трансформира античния град Помпей в неповторимо удостоверение за историята, се споделя за първи път детайлно в непрекъсната музейна експозиция, съобщи АПА.
Изложбата, която се открива през днешния ден в Помпей, реконструира развоя на събитията миг по миг и демонстрира гипсови отливки на жертви на нещастието, както и селекция от извънредно добре непокътнати органични остатъци. Изложени са общо 22 гипсови отливки на жертви, които са определени от най-добре непокътнатите находки. Представянето е основано на истинския им подтекст - от къщите в града до градските врати и улици, по които жителите на вятъра са се опитвали да избягат.
" Бях впечатлен от огромната научна суровост на изложбата, способността ѝ да съобщи суровата истина за изригването на Везувий и изразителната мощ на гипсовите отливки. В същото време тя показва оправдателен метод към починалите – изложба от премеждия, която ни връща истината, като че ли в съвременно светилище. Всички нещастия, породени от естествени бедствия, като че ли са кондензирани в тази мощна и трогателна експозиция ", разяснява италианският министър на културата Алесандро Джули, представен от АПА, който назова изложбата " смела и доста модерна ".
Директорът на Археологическия парк Помпей, немският археолог Габриел Цухтригел, дефинира изложбата като " най-голямото музеологично предизвикателство, с което в миналото сме се сблъсквали ".
" Гипсовите отливки на жертвите не са елементарни находки, не са скулптури и не са творби на изкуството - нито антични, нито модерни. В отливките на деца, дами и мъже, умряли през 79 година сл. Хр., човек може да разпознае личната си чупливост, човещина и накърнимост. От това произтича надълбоко обръщение: животът е нежен, скъп и хубав ", уточни още Цухтригел.
През 79 година сл. Хр. Везувий унищожава град Помпей, погребвайки го под няколко метра пепел и пемза. Това пагубно събитие резервира освен здания и улици, само че и следи от хората, които са живели там. По време на втората фаза на изригването – след рухването на лапилите – дребни части вулканична материя, изхвърлени при изригването, хората са погълнати от парещ облак вулканична пепел, която се втвърдява към телата им. С течение на времето телата и органичните материали се разлагат, създавайки кухини във втвърдената пепел.
През XIX век археолозите стартират да запълват тези кухини с гипс, с цел да разкрият истинската форма на жертвите, като тази техника е приложена систематично за първи път през 1863 година от археолога Джузепе Фиорели.
След като гипсът се втвърдил и пепелта била отстранена, се появили изумително детайлни човешки фигури, постоянно с кости, към момента непокътнати вътре. Помпей е единственото място в света, където сходни доказателства биха могли да бъдат реконструирани по този метод, добавя АПА.
Изложбата, която се открива през днешния ден в Помпей, реконструира развоя на събитията миг по миг и демонстрира гипсови отливки на жертви на нещастието, както и селекция от извънредно добре непокътнати органични остатъци. Изложени са общо 22 гипсови отливки на жертви, които са определени от най-добре непокътнатите находки. Представянето е основано на истинския им подтекст - от къщите в града до градските врати и улици, по които жителите на вятъра са се опитвали да избягат.
" Бях впечатлен от огромната научна суровост на изложбата, способността ѝ да съобщи суровата истина за изригването на Везувий и изразителната мощ на гипсовите отливки. В същото време тя показва оправдателен метод към починалите – изложба от премеждия, която ни връща истината, като че ли в съвременно светилище. Всички нещастия, породени от естествени бедствия, като че ли са кондензирани в тази мощна и трогателна експозиция ", разяснява италианският министър на културата Алесандро Джули, представен от АПА, който назова изложбата " смела и доста модерна ".
Директорът на Археологическия парк Помпей, немският археолог Габриел Цухтригел, дефинира изложбата като " най-голямото музеологично предизвикателство, с което в миналото сме се сблъсквали ".
" Гипсовите отливки на жертвите не са елементарни находки, не са скулптури и не са творби на изкуството - нито антични, нито модерни. В отливките на деца, дами и мъже, умряли през 79 година сл. Хр., човек може да разпознае личната си чупливост, човещина и накърнимост. От това произтича надълбоко обръщение: животът е нежен, скъп и хубав ", уточни още Цухтригел.
През 79 година сл. Хр. Везувий унищожава град Помпей, погребвайки го под няколко метра пепел и пемза. Това пагубно събитие резервира освен здания и улици, само че и следи от хората, които са живели там. По време на втората фаза на изригването – след рухването на лапилите – дребни части вулканична материя, изхвърлени при изригването, хората са погълнати от парещ облак вулканична пепел, която се втвърдява към телата им. С течение на времето телата и органичните материали се разлагат, създавайки кухини във втвърдената пепел.
През XIX век археолозите стартират да запълват тези кухини с гипс, с цел да разкрият истинската форма на жертвите, като тази техника е приложена систематично за първи път през 1863 година от археолога Джузепе Фиорели.
След като гипсът се втвърдил и пепелта била отстранена, се появили изумително детайлни човешки фигури, постоянно с кости, към момента непокътнати вътре. Помпей е единственото място в света, където сходни доказателства биха могли да бъдат реконструирани по този метод, добавя АПА.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ