Благодарността, едно от чудесата на живота ♥ Д-р Уейн ДАЙЪР
Изразяването на признателност за чудесата във вашия свят е един от най-хубавите способи да извършите всеки миг от живота си специфичен. Всеки ден, напредвайки по своята пътека, водете диалози с Бога в интимни и значими моменти. В тези диалози не искайте специфични услуги, а потвърдете готовността си да употребявате цялата си вътрешна мощ за основаване на решения.
Помолете за вътрешна мъдрост да го извършите и благодарете на Бога за помощта. Знанието, че можете да получите божествено упътване, е освен това от утринна неделна работа. Това е познание, което идва от вътрешната страна, и то е безспорно и непоклатимо, тъй като тези моменти оказват влияние върху метода ви на живот.
Щом съзнанието ви за божественото наличие, протичащо във вас във всеки един миг, нарасне, ще откриете, че отделяте повече време, с цел да се наслаждавате на заобикалящата ви хубост.
Когато наблюдавате птица, цвете, залез, възрастен човек, майка, която кърми рожбата си, учебен рейс с деца, отворете сърцето си за тях. Позволете на любовта да протече от вас към тях и усетете по какъв начин се връща. Колкото повече практикувате приемането на обич от заобикалящата ви конюнктура, толкоз по-енергизирани ще се чувствате.
Енергия има във всичко и във всеки. Ние получаваме тази невидима сила, като оценяваме същински хубостта и чудото на нашата галактика. Постепенно ще се научите да излъчвате на открито любовта, която получавате, като се любувате на хубостта. Опитайте!
Друг позитивен резултат от възприятието на признателност за вашия свят е нарасналата дарба да давате. Когато изпитвате признателност в сърцето си, ще откриете нова подготвеност да давате на другите, тъй че и те да усетят вашата наслада. Ще забележите, че желаете да удовлетворявате потребностите и желанията на другите без каквито и да било упования за самопризнание.
Важно е обаче да вършиме разлика сред предоставяне и жертва. Жертвата нормално е за нещо. Жертва се прави единствено с цел да се реализира нещо. Когато се жертвате, вие давате, с цел да получите, и се ръководите от своето его, което ви програмира да вярвате, че сте толкоз значими и специфични, че заслужавате нещо поради даденото. Егото желае да сте горделиви и да вярвате, че даването свидетелства за вашето предимство – сякаш Вашата благотворителност ви лимитира от другите, които не са великодушни като вас.
Ако пък давате, тъй като чувствате, че би трябвало, вие не сте същински стимулирани от по-висшия си Аз. Тук също работи егото и ви споделя, че сте доста по-добри от получателите и че те би трябвало да са ви признателни.
Но има голяма разлика сред даването като средство за поддържане на нетолерантността и любовта, извираща от свещената ви същина. Когато култивирате същинско възприятие на благотворителност, произлизащо от личната ви признателност за даровете, които са ви дадени, ще проумеете, че даването е приемане и приемането е предоставяне в цялото му величие.
Чувствителността към потребностите на другите е едно от най-блажените прекарвания. Спомнете си какъв брой вълнуващо е било да поднасяте дарове на родителите си, на бабите и дядовците си, на братята и сестрите си. Благодарността ви за тяхното благополучие се е равнявала, а може и да е превишавала вълнението ви при приемането на дарове. Защо? Защото давайки, сте получили.
Разбирате ли, вашата свещена същина ви разрешава да изпитвате признателност и да давате абсолютно. Вашето его желае компенсация. Но е по този начин, единствено тъй като егото знае само това – вие продължавате да го възнаграждавате, че ви отделя от любящото наличие. Позволете на егото си д усети любовта и толерантността на висшата ви същина и автоматизирано ще започнете да действате по същия метод и във външния си живот.
* Есе, приспособено от книгата на Уейн Дайър „ Твоята свещена същина ”
Снимка: goodreads.com
