Дълбоката държава: Турция разобличи главната тайна на Запада
Изразът “дълбока страна ” се употребява през днешния ден все по-често в политическата сфера и последователно от публицистиката минава към общоприетия политически език. При това самият термин се размива и всеки го схваща по собствен си метод. Време е да разгледаме по-внимателно явлението, описвано като дълбока страна. Важно е да проследим по кое време и къде това събитие влиза в послание.
Въпросното фразеология се появява за първи път в турската политика през 90-те години на ХХ век и разказва изцяло съответно обстановката в тази страна. На турски “дълбчока страна ” е “дерин девлет ”. Това е значимо, тъй като всички последвали използва на концепцията по този начин или другояче са свързани с истинската смислова формула, появила се за първи път точно в Турция.
В Турция, като се стартира с Кемал Ататюрк, се постанова изцяло несъмнено политико-идеологическо течение - кемализъм. В центъра му стои култът към самия Ататюрк (буквално “Баща на тюрките), непоколебим секуларизъм (отказа от признание на религиозния фактор освен от политически, само че и от публичен характер), шовинизъм (включително акцент върху суверенитета и единството на всички жители на полиетническа Турция), модернизъм, европеизъм и прогресивизъм. Кемализмът съставлява цялостна антитеза на мирогледа и културата, доминиращши в религиозната и традиционалистична Османска империя. Със самото основаване на Турция кемализмът е и в доста връзки остава водещ код на актуалната турска политика. Въз основата точно на тези показа върху руините на империята се издига турската национална страна.
Кемализмът намерено господства в епохата на ръководството на самия Кемал. А по-късно щафетата са предадени на неговите политически наследници.
В идеологията на кемализма влиза партийната народна власт от европейски вид. Но освен това същинската власт е съсредоточена в ръцете на военното управление на страната - на първо място в Съвета за национална сигурност (СНС). След гибелта на Ататюрк точно военната върхушка стана страж на идеологическите основи на кемализма. Самият СНС на Турция е основан през 1960 година след държавен прелом. Ролята му след още един прелом, осъществен през 1980 година, доста нараства.
Следва да отбележим освен това, че в действителност доста висши чинове в турската войска и специфични служби членуват в масонски ложи. Така кемализмът се е вплел тясно с военното масонство.
Всеки път, когато турската народна власт се отклонява от кемализма - както наляво, по този начин и надясно - турските военни анулират резултатите от изборите и стартират репресии.
Но си коства да обърнем внимание, че терминът “дерин девлет ” се появява в Турция едвам през 90-те години на ХХ век. Именно когато в Турция стартира забележителният растеж на политическия ислямизъм. И тук в историята Турция за първи път издава противостоенето на идеологията на дълбоката страна и политическата народна власт. При това казусът поражда точно когато ислямистите на Неджметин Ербакан и неговия почитател и правоприемник Реджеп Тайип Ердоган в действителност поемат курс към различна политическа идеология, която директно оспорва кемализма. Това визира всичко: ислямът вместо светското, повече контакти в Изтока в съпоставяне със Запада, мюсюлманска взаимност вместо турски шовинизъм. Като цяло салафизъм и неоосманизъм вместо кемализъм. Към това се отнася и антимасонската реторика, свойствена на първо място на Ербакан. Вместо на масонските секрети общества на секулярната военна върхушка се залага на обичайните суфийски ордени и умерените ислямски мрежови организации - такива като нурсизма на Фетулла Гюлен.
Тук се появява концепцията за дълбоката страна ( “Дерин Девлет) като разказвателен облик на военно-политическото ядро на Турция, осъзнало се, че стои над политическата народна власт и по свое решение отменящо резултатите от изборите, арестувайки политически и религиозни дейци, т.е. поставящо се над правните процедури на политиката от европейски вид. Изборната народна власт работи само, когато подхожда на курса на военните кемалисти. Отстъпвайки от него на сериозно разстояние, както в тази ситуация с ислямистите, опиращи се на изцяло друга идеология, повече наподобяваща на османизъм, в сравнение с кемализма, партията, даже и спечелила изборите и оглавила държавното управление, може да бъде разпръсната без никакви пояснения. При това в такива случаи “спирането на демокрацията ” няма строго конституционно съображение - неизбираните от никого военни работят съгласно “революционната целенасоченост ”, с цел да спасят кемалистка Турция.
По-късно Ердоган стартира същинска война с дълбоката страна на Турция, което доближи кулминационна точка с делото “Ергенекон ”, почнало през 2007 година, когато (под фиктивен претекст, че се готви преврат) е задържана на процедура цялата военна върхушка на Турция.
По-късно Ердоган се скарва с някогашния си съидейник Гюлен, надълбоко инкорпориран в западните специфични служби и възвърне доста членове на дълбоката страна в статута им, сключвайки прагматичен съюз с тях - на първо място на общата основа на турския шовинизъм. Спорът за секулярността е омекотен и отсрочен. Тогава и изключително след несполучливия опит на гюленистите на смъкват Ердоган през 2016 година - самият Ердоган започнаха да го назовават “зелен кемалист ”. Но въпреки всичко по време на жестоката битка против Ердоган позициите на дълбоката страна в Турция са значително отслабени, а идеологията на кемализма се размива (макар и да се запазва).
От този сюжет от политическата история на модерна Турция може да се създадат някои общи заключения. Дълбоката страна може да съществува и има смисъл там, където:
- Има демократична изборна система
- Над тази система има неизбираема политическо-военна инстанция, споена от изцяло избрана идеология (която не зависи от успеха на една или друга партия)
- Наличието на скрито общество (например от масонски тип), сплотяващо военно-политическата върхушка.
И дълбоката страна се демонстрира, когато сред формалните правила на демокрацията и властта на тази върхушка стартират очевидни несъгласия (иначе самото битие на дълбоката страна не е очевидно).
Дълбоката страна е допустима само в демократичните демокрации. Когато си имаме работа с намерено тоталитарни политически системи, като фашизма или комунизма, няма потребност от дълбока страна. Тук за открита вишна инстанция се признава строго идеологизирана група, която се слага над формалните закони. Еднопартийността акцентира този модел на ръководство - не се допуска никакво идеологическо или политическо опониране. Само в демократичните страни, където сякаш не би трябвало да има никаква ръководеща идеология, се появява дълбока страна като събитие на “скрития тоталитаризъм ”, който просто не отхвърля демокрацията и многопартийността като цяло, а ги ръководи по свое убеждение. Комунистите и фашистите намерено признават потребността от ръководеща идеология, което прави политическата им и идеологическа власт директни и откровени. Либералите не отхвърлят идеологията, те мат такава. А значи, те въздействат на политическите процеси, изхождайки от либерализма като учения, само че единствено че неявно. Либерализмът показва своя искрено тоталитарен и идеологизиран темперамент, едвам когато има несъгласия сред тях и демократичните политически процеси в обществото. Либерализмът и демокрацията не са едно и също, както и демокрацията в някои случаи може да бъде напълно не демократична.
В Турция, където демократичната народна власт е взаимствана от Запада и не подхожда изцяло с политическата и обществената логика на психиката на обществото, дълбоката страна се намира елементарно и там получава своето име. В други демократически системи съществуването на тази тоталитарно-идеологическа инстанция, нелегитимна и публично “несъществуваща ”, се схваща по-късно. Но турският образец има голямо значение за това събитие, тъй като точно в нея то е кристално ясно - като на длан.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед18448Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед41297Яков Кедми: Европа без връзки с Русия е обречена на гниене! Европа потъва!Алтернативен Поглед21919Яков Кедми: Хизбула е основана от Иран като стремително звено срещу ИзраелАлтернативен Поглед12084Д-р Румен Петков: КНР-България - общо бъдеще във време на разделениеАлтернативен Поглед10849Зорница Илиева: Дипломатическите връзки сред Китай и България на 75 годиниАлтернативен Поглед169615Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*
Източник: pogled.info
Въпросното фразеология се появява за първи път в турската политика през 90-те години на ХХ век и разказва изцяло съответно обстановката в тази страна. На турски “дълбчока страна ” е “дерин девлет ”. Това е значимо, тъй като всички последвали използва на концепцията по този начин или другояче са свързани с истинската смислова формула, появила се за първи път точно в Турция.
В Турция, като се стартира с Кемал Ататюрк, се постанова изцяло несъмнено политико-идеологическо течение - кемализъм. В центъра му стои култът към самия Ататюрк (буквално “Баща на тюрките), непоколебим секуларизъм (отказа от признание на религиозния фактор освен от политически, само че и от публичен характер), шовинизъм (включително акцент върху суверенитета и единството на всички жители на полиетническа Турция), модернизъм, европеизъм и прогресивизъм. Кемализмът съставлява цялостна антитеза на мирогледа и културата, доминиращши в религиозната и традиционалистична Османска империя. Със самото основаване на Турция кемализмът е и в доста връзки остава водещ код на актуалната турска политика. Въз основата точно на тези показа върху руините на империята се издига турската национална страна.
Кемализмът намерено господства в епохата на ръководството на самия Кемал. А по-късно щафетата са предадени на неговите политически наследници.
В идеологията на кемализма влиза партийната народна власт от европейски вид. Но освен това същинската власт е съсредоточена в ръцете на военното управление на страната - на първо място в Съвета за национална сигурност (СНС). След гибелта на Ататюрк точно военната върхушка стана страж на идеологическите основи на кемализма. Самият СНС на Турция е основан през 1960 година след държавен прелом. Ролята му след още един прелом, осъществен през 1980 година, доста нараства.
Следва да отбележим освен това, че в действителност доста висши чинове в турската войска и специфични служби членуват в масонски ложи. Така кемализмът се е вплел тясно с военното масонство.
Всеки път, когато турската народна власт се отклонява от кемализма - както наляво, по този начин и надясно - турските военни анулират резултатите от изборите и стартират репресии.
Но си коства да обърнем внимание, че терминът “дерин девлет ” се появява в Турция едвам през 90-те години на ХХ век. Именно когато в Турция стартира забележителният растеж на политическия ислямизъм. И тук в историята Турция за първи път издава противостоенето на идеологията на дълбоката страна и политическата народна власт. При това казусът поражда точно когато ислямистите на Неджметин Ербакан и неговия почитател и правоприемник Реджеп Тайип Ердоган в действителност поемат курс към различна политическа идеология, която директно оспорва кемализма. Това визира всичко: ислямът вместо светското, повече контакти в Изтока в съпоставяне със Запада, мюсюлманска взаимност вместо турски шовинизъм. Като цяло салафизъм и неоосманизъм вместо кемализъм. Към това се отнася и антимасонската реторика, свойствена на първо място на Ербакан. Вместо на масонските секрети общества на секулярната военна върхушка се залага на обичайните суфийски ордени и умерените ислямски мрежови организации - такива като нурсизма на Фетулла Гюлен.
Тук се появява концепцията за дълбоката страна ( “Дерин Девлет) като разказвателен облик на военно-политическото ядро на Турция, осъзнало се, че стои над политическата народна власт и по свое решение отменящо резултатите от изборите, арестувайки политически и религиозни дейци, т.е. поставящо се над правните процедури на политиката от европейски вид. Изборната народна власт работи само, когато подхожда на курса на военните кемалисти. Отстъпвайки от него на сериозно разстояние, както в тази ситуация с ислямистите, опиращи се на изцяло друга идеология, повече наподобяваща на османизъм, в сравнение с кемализма, партията, даже и спечелила изборите и оглавила държавното управление, може да бъде разпръсната без никакви пояснения. При това в такива случаи “спирането на демокрацията ” няма строго конституционно съображение - неизбираните от никого военни работят съгласно “революционната целенасоченост ”, с цел да спасят кемалистка Турция.
По-късно Ердоган стартира същинска война с дълбоката страна на Турция, което доближи кулминационна точка с делото “Ергенекон ”, почнало през 2007 година, когато (под фиктивен претекст, че се готви преврат) е задържана на процедура цялата военна върхушка на Турция.
По-късно Ердоган се скарва с някогашния си съидейник Гюлен, надълбоко инкорпориран в западните специфични служби и възвърне доста членове на дълбоката страна в статута им, сключвайки прагматичен съюз с тях - на първо място на общата основа на турския шовинизъм. Спорът за секулярността е омекотен и отсрочен. Тогава и изключително след несполучливия опит на гюленистите на смъкват Ердоган през 2016 година - самият Ердоган започнаха да го назовават “зелен кемалист ”. Но въпреки всичко по време на жестоката битка против Ердоган позициите на дълбоката страна в Турция са значително отслабени, а идеологията на кемализма се размива (макар и да се запазва).
От този сюжет от политическата история на модерна Турция може да се създадат някои общи заключения. Дълбоката страна може да съществува и има смисъл там, където:
- Има демократична изборна система
- Над тази система има неизбираема политическо-военна инстанция, споена от изцяло избрана идеология (която не зависи от успеха на една или друга партия)
- Наличието на скрито общество (например от масонски тип), сплотяващо военно-политическата върхушка.
И дълбоката страна се демонстрира, когато сред формалните правила на демокрацията и властта на тази върхушка стартират очевидни несъгласия (иначе самото битие на дълбоката страна не е очевидно).
Дълбоката страна е допустима само в демократичните демокрации. Когато си имаме работа с намерено тоталитарни политически системи, като фашизма или комунизма, няма потребност от дълбока страна. Тук за открита вишна инстанция се признава строго идеологизирана група, която се слага над формалните закони. Еднопартийността акцентира този модел на ръководство - не се допуска никакво идеологическо или политическо опониране. Само в демократичните страни, където сякаш не би трябвало да има никаква ръководеща идеология, се появява дълбока страна като събитие на “скрития тоталитаризъм ”, който просто не отхвърля демокрацията и многопартийността като цяло, а ги ръководи по свое убеждение. Комунистите и фашистите намерено признават потребността от ръководеща идеология, което прави политическата им и идеологическа власт директни и откровени. Либералите не отхвърлят идеологията, те мат такава. А значи, те въздействат на политическите процеси, изхождайки от либерализма като учения, само че единствено че неявно. Либерализмът показва своя искрено тоталитарен и идеологизиран темперамент, едвам когато има несъгласия сред тях и демократичните политически процеси в обществото. Либерализмът и демокрацията не са едно и също, както и демокрацията в някои случаи може да бъде напълно не демократична.
В Турция, където демократичната народна власт е взаимствана от Запада и не подхожда изцяло с политическата и обществената логика на психиката на обществото, дълбоката страна се намира елементарно и там получава своето име. В други демократически системи съществуването на тази тоталитарно-идеологическа инстанция, нелегитимна и публично “несъществуваща ”, се схваща по-късно. Но турският образец има голямо значение за това събитие, тъй като точно в нея то е кристално ясно - като на длан.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед18448Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед41297Яков Кедми: Европа без връзки с Русия е обречена на гниене! Европа потъва!Алтернативен Поглед21919Яков Кедми: Хизбула е основана от Иран като стремително звено срещу ИзраелАлтернативен Поглед12084Д-р Румен Петков: КНР-България - общо бъдеще във време на разделениеАлтернативен Поглед10849Зорница Илиева: Дипломатическите връзки сред Китай и България на 75 годиниАлтернативен Поглед169615Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ