22 ноември 2004 година е ключова датата от историята на

22 ноември 2004 година е основна датата от историята на Украйна. Тогава в страната се разиграва нечовечен избирателен скандал, който безусловно раздрусва страната.

Тогава  хиляди украинци излизат по улиците на Киев. Така стартират събитията, известни като Оранжевата гражданска война. Оранжевият цвят е определен от лагера на Юшченко за главен в тяхната акция. Цветът дава името и на всички негови поддръжници, които стартират да се назовават „ оранжеви “. В рамките на няколко дни този брой нараства до повече от милион души.

През август 1991 година Украйна получава самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики.

Същата година водачите на страната се застъпват за създаване на демократично общество със свободен пазар, положителни връзки с Русия и по-дълбоки връзки с Европа.

Първите двама президенти след оповестяването на независимостта, Леонид Кравчук (5 декември 1991 – 19 юли 1994) и Леонид Кучма (19 юли 1994 – 23 януари 2005), водят акция като радетели за промени, само че ръководството на Кучма се свързва най-вече с корупция. Решен да задържи властта, той отстъпва от обещаните промени и потиска свободата на медиите.

В края на 2002 година напрежението стартира да нараства.

Тогава, Виктор Юшченко (партия Наша Украйна), Олександър Мороз (Социалистическа партия на Украйна), Петро Симоненко (Комунистическа партия на Украйна) и Юлия Тимошенко (Блокът на Юлия Тимошенко) издават взаимно мнение по отношение на „ началото на гражданска война в Украйна “. Малко-по късно комунистите начело със Симоненко напущат съюза, само че другите три партии резервират съдействието си (до юли 2006 г.). Още през есента на 2001 година Тимошенко и Юшченко първи стартират да приказват за сходна коалиция.

През ноември 2001 година Кучма уволнява настроения за промени министър-председател Виктор Юшченко и го заменя с Виктор Янукович.

В последна сметка същите тези политици се борят за президентското място през ноември 2004 година

Първият тур се организира на 31 октомври 2004 година с повече от 25 претенденти в бюлетината. Янукович и Юшченко получават по към 39 % от гласовете, доста повече от всички други претенденти, само че под нужните 50 % за победа, което постанова втори тур.

Двамата съществени претенденти печелят съвсем равни резултати на първия тур от изборите, които се организират на 31 октомври 2004 година Янукович събира 39,32 %, а Юшченко – 39,87 %. Тъй като нито един от двамата не събира повече от 50 % от гласовете, по закон се постанова балотаж. Останалият на трето място Мороз, дава своята поддръжка на балотажа за Юшченко, а лидерката на Прогресивната социалистическа партия Наталия Витренко, която печели 1,53 %, поддържа Янукович. Той от своя страна се надява на помощта на Петро Симоненко, само че не я получава.

Вторият тур се организира на 21 ноември, а Янукович се афишира за победител, което води до голям брой обвинявания в машинация от самостоятелни наблюдаващи на изборите.

Протестите стартират в навечерието на балотажа, откакто формалното броене доста се разграничава от екзит пол резултатите, които дават 11 % преднина за Юшченко, до момента в който формалните резултати дават победа на Янукович с 3 %. Привържениците

на Янукович изясняват това разминаване с медийните връзки, които има Юшченко, до момента в който оранжевият лагер изнася доказателства за електорални измами в интерес на държавното управление. Тези доказателства се удостоверяват и от интернационалните наблюдаващи.

Кампанията на Юшченко обществено приканва за митинги в деня на изборите, 21 ноември 2004 година

Стартирайки от идващия ден, митингите стартират в доста градове от Украйна. Най-големият протест е на Площада на независимостта в Киев, където се събират към 500 000 души. Протестното придвижване продължава към украинския парламент, а доста от участниците носят оранжеви знамена или са облечени с оранжеви облекла.

Източник: Българска телеграфна агенция