Бялата мафия лети със самолети над Манастирски ливади и ни ръси с грип, въшки и аутизъм
Израснала съм в семейство, в което мощно се има вяра в науката. Баща ми е нуклеарен физик, майка ми беше доктор. Вярно, непрактикуващ от години, само че то или си доктор, или не си. Освен това имаме и други лекари във семейството, освен това – все в основни дялове, към които рано или късно всички се причисляваме като пациенти – психиатрия и патоанатомия.
Не си припомням в миналото да съм водена по знахари или да са ми давани топчета захар, маскирани като „ различна медицина “ за хиляди левове. Още обаче помня стъклените спринцовки и иглите, които майка ми изваряваше, когато се постановяваше да ги употребява (комунизмът, нали беше доста прекрасен, та с изключение на всичко друго, от което ни предпазваше, ни държеше надалеч и от прогресивно-капиталистически измислици, като еднократни спринцовки, а от време на време – и алкохол, и памук).
След това пристигнаха измененията, и майка ми стартира работа за тогавашния офис на УНИЦЕФ в България. Говорим за началото на 90-те – тук беше сиромашия, бедност, купони за сирене и ориз, режим на водата, абе… гето стайл. От централата на УНИЦЕФ пращаха помощи – кашони с храни, облекла, медикаменти, плюшени играчки за децата, и тн. Сред тия помощи имаше и ваксини против полиомиелит, които майка ми организираше да бъдат слагани на деца из ромските махали – майките им се редяха на опашки, с цел да може тия деца да получат оная скъпа капка ваксина в устата, която ще избави детето им от отвратителна болест, след която, в случай че оцелее, ще бъде безусловно инвалидизирано ДОЖИВОТ. Помня, че беше много тежка акция – кашони, мъкнене, образуване, редене, очакване, капане на капки, и тн, и тн.
И в действителност не си припомням да ми е разказвала, че даже и един от тези хора се е фръцнал и е споделил – „ абе я си e***e майката с тия ваксини, аз па нема да си имунизирам детето, ЗАЩОТО ТАКА СЪМ ПРЕЦЕНИЛ/А “.
Всички до дупка се имунизираха и полио повече нямаше. Какъв авангарден резултат, скъпи другари!
Малко преди този момент – в края на 7 клас, тъкмо преди изпитите за гимназии, ме тръшнА морбилиТО. Сега, не мога да се закълна, че поради него изкарах 2.38 по математика, тъй като и без морбили едвам смятах уравнение с две незнайни, само че си припомням, че ми беше зле и сигурно е дало своя дан за трагичните крайни резултати на изпитите.
Някакси около това морбили у дома стана дума за ваксини и шарки, и майка ми показа, че е обезпокоена, че от набора на брат ми нагоре (82-ра) децата нямат ваксини против едра шарка (вариола), тъй като, по думите ѝ, все някъде и в някой канал тая гадина дреме, макар че е публично унищожена, и някой ден може да изпълзи оттова и да ни направи на сарми.
И през днешния ден, десетки години по-късно, в плодородни времена, в които към този момент имаме освен еднократни спринцовки, само че и изкуствени стави, трансплантации на бял дроб, а скоро, ДАЙ БОЖЕ – и на мозък, започвам да се сещам за тези ѝ думи, и си крещя – дребосъче, не знам в кой канал дреме вариолата, само че ние сме ѝ опънАли аления килим и откъдето и да идва, ще я посрещнем повече от гостоприемно – с поръски от захар, с въртене три пъти към оста ни и храчене срещу уроки. С хоро, акордеон и християнски полезности.
А до тогава честито ни морбили, честити ни нови лекари, приключили скоропостижен курс по вирусология и имунология в интернет, и честити ни родители, ПРЕЦЕНИЛИ, че НИКОГА няма да си имунизират децата, тъй като бялата мафия лети със самолети над Манастирски ливади и ни ръси с грип, въшки и аутизъм.
Много благодаря, също по този начин, на тия милиони години еволюция и на хилядите хора, дали живота си на науката. Чакам с неспокойствие да се появят различни течения освен в медицината, само че и във физиката, и астрономията, и децата да вземем за пример към този момент да имат избор да учат подредбата на планетите по този начин, КАКТО РОДИТЕЛИТЕ ИМ ПРЕЦЕНЯТ, ЧЕ ИМ ХАРЕСВА.
Благодаря.
*От фейсбук!
Красимира Хаджииванова
Инфо: 168chasa
