Израелско-палестинският конфликт беше възобновен на 7 октомври след изненадваща офанзива,

Израелско-палестинският спор беше обновен на 7 октомври след изненадваща атака, подхваната от Хамас против Израел. В отговор Израел подреди въздушни удари и " цялостна блокада " на Ивицата Газа, управляваният от Хамас палестински анклав.

Това е нов гибелен епизод в спор, който има своите дълбоки корени от средата на 20 век. FRANCE 24 наблюдава неговата история.

1947 година:   Хиляди европейски еврейски емигранти, доста от които оживели от Холокоста, се качват на транспортен съд – наименуван Exodus 1947 – пътуващ за Палестина, следена тогава от Англия. Насочвайки се към „ обетованата земя “, те са прихванати от английски военноморски кораби и изпратени назад в Европа. Широко отразяван от медиите, случаят провокира интернационално отвращение и играе решаваща роля в убеждаването на Обединеното кралство, че е належащо решение с посредничеството на Организация на обединените нации за решение на палестинската рецесия.

Специална комисия към Организация на обединените нации предлага проект за делене, който дава 56,47 % от Палестина за еврейска страна и 44,53 % за арабска страна. Палестинските представители отхвърлят проекта, само че техните еврейски сътрудници го одобряват.

На 29 ноември Общото заседание на Организация на обединените нации утвърждава проекта, като 33 страни гласоподават за разделянето, 13 гласоподават срещу и 10 се въздържат.

1948-1949:   На 14 май Давид Бен-Гурион, първият министър-председател на Израел, прочита обществено Прокламацията за самостоятелност. Декларацията, която ще влезе в действие на идващия ден, идва ден преди приключването на „ Британския мандат “ върху Палестина. Еврейската страна поема контрола над 77% от територията на Мандатна Палестина, съгласно Организация на обединените нации.

За палестинците тази дата бележи „ Накба “, злополуката, която предвещава тяхното следващо разселване и отнемане от благосъстоятелност.

Докато стотици хиляди палестинци, чувайки новината за кланета в села като Дир Ясин, бягат към Египет, Ливан и територията на Йордания, армиите на Египет, Сирия, Ливан, Йордания и Ирак нападат Израел, започвайки Арабско-израелската война от  1948 година

Арабските армии са отблъснати, оповестено е преустановяване на огъня и са начертани нови граници – по-благоприятни за Израел. Йордания поема контрола над Западния бряг и Източен Йерусалим, до момента в който Египет управлява Ивицата Газа.

1956:   Втората арабско-израелска война или Суецката рецесия стартира, откакто Египет национализира Суецкия канал. В отговор Израел, Обединеното кралство и Франция подписват съюз и Израел окупира Ивицата Газа и Синайския полуостров. Израелската войска в последна сметка изтегля войските си под натиска на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики.

1959 : Ясер Арафат основава палестинската организация Фатах в Газа и Кувейт. По-късно става главният съставен елемент на Организацията за избавление на Палестина (ООП).

1964 :  Създадена е ООП.

1967 : Третата арабско-израелска война, или Шестдневната война, сред Израел и неговите арабски съседи, води до трагично прекрояване на картата на Близкия изток. Израел завладява Западния бряг и Източен Ерусалим, Ивицата Газа, Синайския полуостров и Голанските възвишения.

1973:   На 6 октомври, по време на еврейския празник Йом Кипур, египетските и сирийските армии стартират атака против Израел, отбелязвайки началото на нова районна война. Войната Йом Кипур, която приключва 19 дни по-късно с израелското отбиване на арабските армии, води до тежки жертви от всички страни – минимум няколко хиляди смъртни случая.

1979 :  Израелско-египетското спокойно съглашение е подпечатано във Вашингтон след споразуменията от Кемп Дейвид, подписани през 1978 година от египетския президент Ануар Садат и израелския министър-председател Менахем Бегин. Според изискванията на това съглашение Египет си връща Синайския полуостров, който е изгубил след Шестдневната война. Садат става първият арабски водач, който признава страната Израел.

1982: Под управлението на министъра на защитата Ариел Шарон израелските войски нахлуват в прилежащ Ливан в спорна военна задача, наречена „ Операция Мир в Галилея “. Целта на интервенцията е да се унищожат палестинските партизански бази в Южен Ливан. Но израелските войски настъпват чак до ливанската столица Бейрут.

Последвалото разтрошаване на ООП под Арафат оставя палестинските бежански лагери в Ливан всъщност беззащитни. От 16 до 18 септември ливански християнски фалангистки милиции – с връзки с Израел – влизат в лагерите Сабра и Шатила в Бейрут, отприщвайки брутално кръвопролитие, което шокира интернационалната общественост. Кланетата, обект на израелско следствие, известно наричано Комисия Кахане, след това ще костват на Шарон поста му като министър на защитата.

1987:   Въстанията в палестинските бежански лагери в Газа се разпространиха до Западния бряг, отбелязвайки началото на Първата палестинска интифада („ въстание “ на арабски). Наричана „ войната на камъните “, Първата интифада продължава до 1993 година, струвайки живота на повече от 1000 палестинци. Образът на палестински стачкуващи, хвърлящи камъни против военната мощност на Израел, става знак палестинската битка.

По време на това въстание се ражда Хамас, повлиян от идеологията на египетското Мюсюлманско приятелство. От самото начало ислямисткото придвижване поддържа въоръжената битка и изрично отхвърля всякаква легитимност на израелска страна.

1993 :  След месеци на трескави секрети договаряния Ясер Арафат и израелският министър-председател Ицхак Рабин подписват Споразуменията от Осло. Споразуменията плануват основаването на Палестинската власт, която получава административен надзор над Западния бряг и Газа. На 13 септември на моравата на Белия дом Арафат и Рабин си разменят историческо здрависване в наличието на американския президент Бил Клинтън. Събитието се гледа от над 400 милиона телевизионни фенове по целия свят.

1995:   На 4 ноември Рабин е погубен от еврейски десен екстремист на протест в Тел Авив.

1996 : Бенямин Нетаняху е определен за първи път за министър-председател.

2000 година: На 28 септември Шарон предизвика палестинците, като прави обиколка на Йерусалимския обект Ал-Акса/Храмовия рид като водач на дясната партия Ликуд, предизвиквайки Втората интифада, известна още като Интифада Ал-Акса. Тя продължи до 2005 година, като за пет години бяха убити 3000 палестинци и 1000 израелци.

2001: Шарон е определен за министър-председател на Израел и прекъсва контактите си с Арафат, който след това е затворен в своя комплекс в Рамала.

2002: Израелското държавно управление стартира интервенция „ Отбранителен щит “ – построяването на стена, която да отдели Израел от Западния бряг. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации приказва за първи път за взаимно битие сред двете страни Израел и Палестина. Израелската войска подвига обсадата на Рамала.

2004: На 22 март шейх Ахмед Ясин, страдащият от паралич съосновател и нравствен лидер на Хамас, е погубен при удар с израелски хеликоптер. Осем месеца по-късно, на 11 ноември, ръководителят на ООП Арафат умира в парижка болница след дълготрайно боледуване. Смъртта на Арафат е обект на разногласия. Някои специалисти считат, че той е умрял от естествена гибел, до момента в който други не отхвърлят опцията да е бил токсичен с полоний 210.

2005:   Махмуд Абас е определен за президент на Палестинската власт. След 38-годишна окупация Израел се изтегля от Газа.

2006 година:   На 4 януари министър председателят Шарон получава инсулт и изпада в кома, в която остава до гибелта си през 2014 година Ехуд Олмерт поема поста министър-председател и началник на новооснованата центристка партия на Шарон, Кадима.

Хамас победи на изборите в палестинските територии, принуждавайки Съединени американски щати и Европейски Съюз да замразят директната помощ за палестинското държавно управление.

Ливанската ислямска фундаменталистка формация Хизбула обстрелва Израел с ракети и пленява двама израелски бойци. Израел отвръща със мощ и доста цивилни, основно ливанци, са убити. Войната, необятно обсъждана като неуспех в Израел, води до възходящи апели Олмерт да подаде оставка.

2007:   След месеци на междуособни военни борби сред силите на Хамас и Фатах, Хамас поема контрола над Газа.

2008: На 27 декември Израелските отбранителни сили (IDF) започват  изненадваща офанзива  против Газа, убивайки повече от  200 души  за един ден. Малко по-късно IDF подхваща и двуседмична сухопътна инвазия в Газа. Доклад на Организация на обединените нации стига до заключението, че и Израел, и Хамас са направили военни закононарушения по време на спора.

2009: На 18 януари Израел и Хамас афишират едностранно преустановяване на огъня, поставяйки завършек на 22-дневната борба, която умъртви повече от  1300 палестинци, както и 13 израелци.

2011: На 27 март Израел разполага система за противоракетна защита, наречена  Iron Dome, която разрешава на страната да прихваща ракети с дребен обхват, постоянно изстрелвани от Газа. 

2012: Израелските сили убиват висшия пълководец на Хамас Ахмед ал-Джабари  при въздушен удар на 14 ноември и последват още удари в границите на осемдневна акция, по време на която Хамас отмъщава, като изстрелва ракети по Йерусалим  за първи път. Повече от 130 палестинци, както и петима израелци  са убити. 

2014:   През юни трима израелски младежи са отвлечени и убити покрай град Хеврон на Западния бряг. Израелските управляващи упрекват Хамас за случая и на 8 юли нанасят голям брой въздушни удари по Газа, предизвиквайки замяна на ракетен огън с Хамас в продължение на седем седмици. Израелските ракетни удари доведоха до гибелта на повече от  2200 палестинци в Газа.

2018: На  30 март десетки хиляди палестинци се събраха покрай израелската граница в линията Газа, с цел да стачкуват против блокадата на анклава от Израел. Демонстрациите не престават няколко месеца. Най-малко 189 палестинци са били убити и повече от 6000 са ранени по време на тези митинги сред края на март и края на декември 2018 година, съгласно Независимата интернационална анкетна комисия, упълномощена от Съвета по правата на индивида на Организация на обединените нации.

2021: Палестински богомолци се сблъскват с израелската полиция  през май в комплекса на джамията Ал-Акса в Йерусалим след седмици на възходящо напрежение. Хамас изстрелва бараж от ракети  към Израел, откакто изисква израелските сили да се изтеглят от базата. Израел дава отговор с въздушни удари по Газа, поставяйки началото на 11-дневен спор, довел до гибелта на повече от 200 души.

2022:   Израел нанася удари по Газа с въздушни удари на 5 август, убивайки почитан войник от групировката Ислямски джихад и предизвиквайки ответен ракетен обстрел от палестинския анклав. Най-малко 40 палестинци са убити през идващите три дни на боевете.

2023 година:   Израелските сили  убиват девет палестински въоръжени мъже и цивилни от Ислямския джихад  на 26 януари при нахлуване против окупирания Западен бряг. Палестинските екстремисти отвърнаха на удара, като изстреляха две ракети, което провокира възмездие от Израел. Не се оповестява за други жертви.

На 7 октомври Хамас провежда невиждана, многостранна изненадваща  офанзива против Израел  с бойци, проникнали в мощно укрепената граница с Газа на няколко места по въздух, суша и море. Израелските сили дават отговор с въздушни удари по Газа и военни подкрепления към границата.